Икономика на старостта

Всички тези проблеми стават все по-спешни за решаване на фона на мащабно застаряващото население на земята. Борбата с ейджизма пък се оформя като нещо много повече от битка за толерантност, а именно основна възможност за справянето с макроикономическото уравнение и ръста на разходите за здраве и социална грижа. A моделът, залагащ на трите основни фази на човешкия живот, ще става все по-неустойчив.

Развити държави като Ирландия от години разработват законодателства, които да способстват за допълнителното гарантиране на правата на тази уязвима група (виж карето), като българската фондация "Лале" работи по съвместен проект с Sage Advocacy и още две европейски организации от Германия и Австрия по проект за защита на законовите и човешки права на възрастните хора чрез активно гражданство и междупоколенчески подход.

Извън единичните проекти на неправителствения сектор обаче темата звучи по-скоро като научна фантастика в България. Страната с бързо намаляващо и застаряващо население. Едни от най-ниските пенсиите. Млад и прохождащ пазар на дългосрочната грижа за старите хора и огромен износ на кадри към социалните системи на западните икономики. И лидер по нетолерантност на база възрастов признак. Липсата на популярност на темата е странна, предвид че след 20-30 години почти всички ние ще бъдем в самолета и ще чакаме стюардесата.

Стар, болен и нетолерантен

Световната здравна организация изчислява, че до 2030 г. повече от 75 милиона души ще живеят с деменция (47 млн. през 2015 г.), като се очаква броят им да се утрои до 2050 г. и това се посочва като "едно от основните здравни предизвикателства за нашето време". Глобалните разходи за грижи, свързани с деменцията, през 2010 г. се оценяват на 604 млрд. долара (1.0% от световния брутен вътрешен продукт), а до 2030 г. те ще достигнат 1.2 трилиона долара.

Въпреки че застаряването на населението започна в страните с високи доходи (например в Япония, където 30% от населението вече е на възраст над 60 години), до 2050 г. две трети от населението на света над 60 години ще живее в страни с ниски и средни доходи. Или демографската промяна няма да подмине нито една държава, като всички ще са изправени пред големи предизвикателства, за да гарантират, че техните здравни и социални системи ще могат да се справят и дори да извлекат ползи от нея.

Застаряването на населението означава няколко неща: по-малко работна сила, повече разходи за пенсии, здравеопазване и дългосрочна грижа, стагнация на икономиката и нужда от по-голям човешки ресурс в социалната сфера.

Към икономическите, социални и здравни проблеми се добавя и ейджизмът, който според доклад на ООН има сериозни последици за здравето, благосъстоянието и човешките права на хората, води до повишена социална изолация и самота, понижено качество на живот и струва на обществото милиарди долари.

Остарелите идеи за остаряването

Например често използваният икономически показател - коефициентът на зависимост (съотношението на хората над 65 години към населението между 15 и 64 години). "Като отправна точка за разработване на политики това води до фокусиране върху разходи, които могат да възникнат за поддържането на това, което се предполага, че са зависими популации", пише в доклада на СЗО. Или смята се, че всички между 15 и 65 работят, а всички над 64 години са зависими, като и двете не отговарят на реалността. Освен това идеята за "зависимостта" отново се основава на ейджистки предположения.

Много възрастни хора може вече да не са част от работната сила, но да бъдат финансово осигурени чрез активите, натрупали през живота си или направените вноски в пенсионни фондове. Подробни анализи показват именно, че в много страни паричните потоци текат от по-възрастните членове на семейството към по-млади поне докато хората достигнат осемдесетте. Възрастните имат и сериозен принос към обществото чрез потребление. В САЩ тези, които са над 55 години, контролират 70% от разполагаемите доходи към 2017 г. Изследване в Австралия пък показва, че ако 5% повече хора на 55 и повече години бяха наети, това е щяло да има положително въздействие от 48 млрд. австралийски долара върху национална икономика годишно. В страните с по-ниски доходи възрастната група на населението също има стабилно присъствие, като средната възраст на фермерите в Кения например е 60 години, а в редица държави те имат значителна роля за отглеждането на децата.

Стереотипи се простират и до схващането, че жизненият път е разделен на три фази - образование, работа и пенсиониране, като те може да се случват само в определен етап на живота. "Едно от последствията от тази твърда рамка на жизнения път е, че допълнителните години, които се натрупват от дълголетието, често се считат просто за удължаване на периода на пенсиониране. Ако тези допълнителни години могат да бъдат изживени в добро здраве, тогава този подход е много ограничаващ", смятат анализаторите. Кариерният път може да се промени дори след 60-годишна възраст, като в САЩ 23% от новите предприемачи през 2011-2012 г. са били на възраст 55-64 години. Самото пенсиониране се превръща в избор, който не е толкова очевиден, като може да бъде направен и от човек на 35 години.

Бизнес за милиарди

Големите западни компании с домове за стари хора, подобно на схващанията, които битуват в България, остават длъжници на своите клиенти. Orpea търпи сериозни удари по имиджа си. Последният скандал беше разкрит от журналиста Виктор Кастанет в книга, озаглавена Les fossoyeurs (Гробокопачите), като в разследване той разкрива система, разработена от Orpea за максимизиране на печалбите и дивидентите, изплащани на акционерите - стратегия, основана на драстично намаляване на разходите и максимално използване на публично финансиране. Разследването беше последвано от десетки жалби до прокуратурата, свързани с "институционално малтретиране" на възрастни домуващи. През ноември миналата година стана ясно, че компанията ще изплати обратно всичките 55.8 млн. евро на националния фонд, който финансира помощите за живот за възрастни хора и хора с увреждания.

Освен икономическата цена за престоя решението за изваждането от дома и общността на болния невинаги отговаря на емоционалните му потребности, като подходът, насочен към помощта на терен в рамките на дадена общност, си струва да бъде по-силно застъпен.

България след 13 века

Страната е и традиционен износител на кадри като медицински сестри и болногледачи за западните пазари. А според последния доклад на ООН за дискриминацията на възрастов признак България се нарежда на първа позиция, като двама от всеки трима усещат такава към хората над 55 годишна възраст (63.1%).

В сферата на деменциите страната също е опашката като свършена работа. "В България няма национален план за борба с болестта на Алцхаймер и деменциите. Не е приоритет в политическия дневен ред", казва Елена Трифонова от фондация "Състрадание Алцхаймер България". Според Трифонова темата трябва да получи челно място в дневния ред на обществото, а властимащите да я включат в своите краткосрочни цели за изпълнение.

По последните остарели данни в страната има около 100 хил. души, които страдат от някаква форма на деменция. Фондацията се опитва да запълни празнината, оставена от здравната и социалната система, като предоставя помощ на близките и болногледачите под формата на информация и обучения по пътя със справянето с грижите за болните. Facebook страницата бързо се развива до група за взаимопомощ, а фондацията организира доскоро и ще продължи да провежда срещи - "Алцхаймер кафе".

Грижите основно падат върху семейството в домашна среда, като това означава отпадане на поне един, а понякога и на двама души, от пазара на труда. Едновременно с това семействата често се борят и със стигмата, свързана с болестта. В България липсват достатъчно обучени специалисти, както и стимули за тяхното изграждане, а в обществото ни няма чувствителност към хората със заболявания на паметта - често сме нетолерантни към хора, които физически са добре, но имат когнитивен дефицит. По темата за въвеждането на специално законодателство, което да гарантира правата на възрастните, страдащи от деменция, Трифонова се надява това да стане приоритет и да бъде прието максимално бързо, за да отговори на нуждите на тези хора.

Фотограф : Капитал

Страна в преход

На последната линия са домовете за стари хора - по-евтините общински, за които се плаща 70% от личния доход на възрастния, в които се влиза трудно и след дълго чакане. И частни, които са на цени между 900 и 1500 лв. на месец. Българският пазар все още е прохождащ, като интерес от големите компании към придобивания все още няма поради неговата раздробеност. И въпреки зараждането на търсенето на по-висок клас услуги това по-скоро остава изключение.

Основната причина е, че за разлика от западния, тук в големия процент от случаите близките настаняват възрастните в домове тогава, когато вече наистина няма как да се полагат грижи за тях, докато на Запад хората сами се настаняват, за да бъдат в по-добра социална среда, казва Емил Янков, собственик на "Капитал хелт холдинг" - дружеството, управляващо резиденции за възрастни "Сердика".

Това върви ръка за ръка и с дисбаланса на покупателната способност на западните пенсионери и българските, като в развитите икономики те остават атрактивни клиенти за бизнеса до края на живота си, докато в България те често са вложили всичките си средства и активи в помощ на децата си, поставяйки се в зависима позиция спрямо тях в последните години от живота си.

Секторът реално е в процес на адаптация към новите изисквания по Закона за качеството на социалните услуги и новата наредба. Нормативната база предвижда редица нови стандарти за качество на услугите, ангажиментите на доставчиците, като например условието броят на настанените в дома да не надвишава 120 души, персоналът да има професионална подготовка, да има възможност за обучение, кариерно развитие и т.н. Общата цел, разписана и в плана за действие за изпълнение на националната стратегия за дългосрочна грижа за периода 2022 - 2027 г., предвижда съществуващите домове за стари хора да се реформират до 1 януари 2025 г., за да отговорят на стандартите за качество.

По-трудната задача при адаптацията към застаряването обаче остава борбата с остарелите представи за старостта - не като като въпрос на солидарност, а като единствена възможност. Накратко, човешкият живот се удължава и хората и обществата трябва да мислят нови варианти и модели и за приятното удължаване, и за опцията за по-тежък финал на живота.