Той се опита сам да бори корупцията
Протестът на Александър Морфов беше отчаян опит да се запази от плесенясване поне театърът
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В историята за "Народния театър" - конфликта между режисьора Александър Морфов и директора му има много различни сюжети, но вторачени в скандалните от тях може би най-важният мина почти незабелязан.
Ако се абстрахираме от характеровите особености на различните участници, случилото се беше доста просто. Отстрани погледнато това беше отчаян опит на няколко човека да протестират срещу триумфа на кражбите, ампутирането на морала и като цяло все по-смърдящата липса на справедливост в България.
Скандалът започна с това, че режисьорът на "Хъшове" започна да пише с химикалка по вратата на кабинета на назначената в Народния театър бивша пиарка на Ахмед Доган и ДПС Велислава Кръстева. Надписите бяха съвсем директни - "Връзки с обществеността на Ахмед Доган" и "Изчезвай". Последваха серия от още по-странни реакции на директора на театъра, в които той заяви, че няма да допусне някой да бъде дискриминиран "по политически причини" (вижте всичко за тази история тук).
После сагата потъна в напълно безсмислени подробности и се загуби най-важното - че група хора не могат да приемат в Народния театър да работи толкова приближен човек - съучастник на Ахмед Доган. Причината за това е проста:
През последните години ДПС стана символ на корупцията, кражбите, а оттам и на моралната поквара, с която гангренясва държавата през последните години. В нормалните държави корупцията щеше да бъде индивидуално нарушение на закона, за което щеше да има индивидуално наказание. В България обаче съдебната система е превзета, основно от ДПС. Всички са затънали до ушите в безнаказаност.
Всички са невинни пред закона, но и на всички е ясно колко много и колко нагло се краде. Когато няма прокуратура и съд, които да вкарат в затвора корумпираните, всички във властта изглеждат виновни. Корупцията може и да не се предава с докосване, но когато си държал ръката на Ахмед Доган най-малкото си изцапан.
Това, което направи Александър Морфов е отчаян опит за морална присъда - лустрация на поне един от свързаните с корупцията и целия разврат. Посланието беше, че Гешев може и да ги е опростил, но поне Народният театър да не плесенясва с черния мухъл, покрил политиката, държавното управление, сериозни части от икономиката и "бизнеса".
Този опит е точно толкова отчаян, колкото и лозунгите, които хъшовете пишат по стените в пиесата на Иван Вазов, поставена от Морфов. Той показва че това, което ни е останало от справедливостта към момента е да драскаме по вратите. Най-много да разменим цар на театъра за пешка на корупцията.
Справедливо ли е така да се зачеркват точно тези хора с химикалка? Може би да, може би не. Не знаем. Защото същите тези хора убиха справедливостта, за да се краде спокойно.
2 коментара
Нищожните каузи озлочестяват нарочените си герои.
А може би беше по-добре Морфов да си остане страхотен режисьор, а не над това да доминират прояви на алкохолен среднощен герой?...
"Ех, бедни ми Македонски, защо не умря на Гредетин..."
До коментар [#1] от "D.r D":
Ти си дебил, Докторе... Докторите също боледуват, нали така? "Преклонени главици - сабя не ги сече" - сече бъдещето на децата им / ни .
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.