Пропагандистите на тиранията побеждават

Богатите демокрации отдавна са разбрали значението на свободната преса и трябва да подкрепят създаването на глобална информационна екосистема, по-устойчива на дезинформация

Ако демокрацията имаше свой собствен часовник за Страшния съд, щеше да е две минути до полунощ
Ако демокрацията имаше свой собствен часовник за Страшния съд, щеше да е две минути до полунощ
Ако демокрацията имаше свой собствен часовник за Страшния съд, щеше да е две минути до полунощ    ©  Shutterstock
Ако демокрацията имаше свой собствен часовник за Страшния съд, щеше да е две минути до полунощ    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Мария Реса, носителка на Нобелова награда за мир за работата си като разследващ журналист във Филипините, съоснователка на Международния фонд за медии от обществен интерес, и

Нишант Лалуани, главен изпълнителен директор на фонда, в статия за Project Syndicate.

Ако демокрацията имаше свой собствен часовник за Страшния съд, щеше да е две минути до полунощ. Според последния анализ на Varieties of Democracy (известен като V-Dem) 72% от населението на света е живяло в автокрации миналата година в сравнение с 50% преди десетилетие. За първи път от повече от две десетилетия има повече авторитарни режими, отколкото либерални демокрации - и ние не правим достатъчно, за да се справим с тази заплаха.

Обратът е зашеметяващ. Във Филипините Фердинанд "Бонгбонг" Маркос-младши спечели миналогодишните президентски избори - 36 години след като народен бунт свали диктатурата на баща му. В Бразилия милиони все още отказват да приемат поражението на бившия президент Жаир Болсонаро от Луис Инасио Лула да Силва. Нахлуването на Русия в Украйна принуди нейните граждани да се надигнат срещу геноциден окупатор. А в Египет последните следи от съпротива срещу автокрацията са изтикани в сенките. На всеки континент антилибералните политици описват демокрацията като непрактична историческа реликва.

Трябва да направим повече, за да спрем това бързо отстъпление на демокрацията. По време на Втората световна война, когато тя беше застрашена по подобен начин, свободният свят се обедини, за да създаде по-мирен международен ред. Многостранната система, създадена през 1944 г. в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, заедно със създаването на Организацията на обединените нации през следващата година, доведоха до десетилетия на относителна стабилност и международно сътрудничество по правата на човека.

За първи път от повече от две десетилетия има повече авторитарни режими, отколкото либерални демокрации.

Днес сме в подобен момент. Настоящият конфликт между автокрацията и демокрацията се води не само на бойното поле и на политическата арена, но и в социалните медии и телевизионния ефир. Ако искаме да възтържествува демокрацията, надеждните и независими новинарски медии ще бъдат от съществено значение.

Без доверени, безпристрастни медии не можем да споделяме факти; без споделени факти не можем да имаме политическа отговорност или честни избори; а без честни избори демокрацията не може да оцелее. И все пак, точно когато имаме най-голяма нужда от нея, журналистиката, основана на факти и обществен интерес, умира. Продължаващото намаляване на приходите от реклама силно ограничава способността на новинарските издания да информират гражданите, да държат отговорни силните и да разказват важни истории.

Провалът на бизнес модела на журналистиката доведе до две десетилетия на срив в приходите, намаляване на разходите и съкращения. Хиляди новинарски организации по целия свят са затворени, докато политическите актьори са придобили други като средство за разпространение на пропаганда. Само Китай е похарчил около 6.6 млрд. долара от 2009 г. насам за укрепване на международното си медийно влияние, а Русия е похарчила поне 1.5 млрд. долара само през миналата година със същата цел.

Международните усилия в подкрепа на независимата журналистика са нищожни в сравнение с тях. Според доклад от 2002 г. на Центъра за международна медийна помощ такова финансиране възлиза на 385 млн. долара през 2019 г. - приблизително 0.3% от помощта за развитие, и оттогава не е нараснало. Това е крайно недостатъчно. Публичните и частните донори трябва да увеличат подкрепата за медийните организации до най-малко 1% от глобалната помощ за развитие, като по този начин предоставят допълнителен ресурс за подкрепа на журналистиката в обществен интерес.

Определящото предизвикателство на нашето време - спасяването на демокрацията, трябва да бъде колективно усилие. Президентът на САЩ Джо Байдън проведе втората си Среща на върха за демокрация, която има за цел да направи демокрациите "по-отзивчиви и устойчиви". Първата такава среща се проведе (виртуално) през декември 2021 г. и завърши с поет ангажимент от няколко държавни ръководители - включително Байдън, тогавашният премиер на Нова Зеландия Джасинда Ардърн и френският президент Еманюел Макрон, да предоставят подкрепа на Международния фонд за медии от обществен интерес (IFPIM).

Определящото предизвикателство на нашето време - спасяването на демокрацията, трябва да бъде колективно усилие.

IFPIM е първата по рода си многостранна институция, която се стреми да повиши икономическата устойчивост на новинарските издания и да въведе нова парадигма за журналистика в обществен интерес през следващото десетилетие. Досега е получила финансова подкрепа от почти 50 милиона долара от 16 донора, включително седем правителства и девет фирми и филантропски организации. Много от тях допринасят за глобалната медийна подкрепа за първи път. Нашата първа група получатели са 11 новинарски издания в десет страни, включително Бразилия, Украйна, Нигер, Тунис и Колумбия.

И въпреки това нашите средства са несравнимо по-малко от милиардите, които автократите харчат за укрепване на своите мрежи за разпространение на дезинформация. Демократичните държави трябва да се активизират и да отделят по-голям ресурс за подкрепа на независими медии. Богатите демокрации, които отдавна са разбрали значението на свободната преса, включително страните от Г-7, трябва да подкрепят създаването на глобална информационна екосистема, която е по-устойчива на дезинформация. Частните фирми, които разчитат на точна информация, за да процъфтяват, трябва да поемат важна роля в това усилие, за да бъде коригиран провалът на пазара, който отслаби журналистиката в обществен интерес.

Подкрепата за медиите от обществен интерес не е носталгия по някаква спокойна ера. Възможността за достъп до точна информация в реално време е от съществено значение за доброто функциониране на демокрацията. За да бъде защитена тя от надигащата се вълна на авторитаризъм, базираните на факти новини трябва да бъдат лесно достъпни за всички. Часовникът за края на либералната демокрация наближава полунощ. Трябва да действаме сега или да съжаляваме по време на дългия тираничен мрак, който ще последва.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • + 4

    Виждаме силата на руската пропаганда в България всеки ден. Виждаме и пълната липса на всякакво противодействие срещу нея - страх ни е да не обидим Масква.

    Нередност?
Нов коментар