🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Георги Господинов: Заличава се границата между истина и подмяна, а обществото е яростно разделено

Проблемът е, че пропагандата от мрежите, заедно с езика на омразата безпроблемно преминават в официалните медии

   ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Георги Господинов, писател, в изказването си на форума "Дебати за Европа: София"

Едно от най-тревожните неща е заличаването на границата между истина и подмяна. Опитът е да бъдем вкарани в свят, в който всичко е допустимо, всяка лъжа може да се представи за истина, всяка конспирация да надделее над разума. Това е подмяна, която пренаписва не просто миналото, а предопределя и бъдещето. По-точно - стъпва върху едно пренаписано минало, за да оправдава настоящи агресии и безчестия. Ето оттук трябва да започнат анализът и разговорът. Езикът вече е друг и нека си дадем сметка за това. Разказът вече е друг и той минава не през числа, алинеи и проекти, а директно през човека и неговите страхове, самота, обърканост и надежди.

Къде е България в тази ситуация? В периферията на войната, ако днешната война изобщо има тил и периферия. Българо-руската исторически налагана връзка се ползва умело от пропагандата. През цялото ми детство и юношество в училище са ме учили, че "дружбата ни със Съветския съюз е така жизнено необходима, както слънцето и въздуха за всяко живо същество" - казано от Георги Димитров, впрочем съветски гражданин. Разбира се, всички от моето поколение тайно мечтаехме за съвсем други държави, за онази бленувана чужбина на запад от нас. И в това е малката справедливост - СССР никога не се превърна в място на блян въпреки пропагандата, но си остана място на страхопочитание. И това има отражение в днешната ситуация.

Проруската пропаганда тук лесно действа на различни нива. От чувството за благодарност към двойните ни освободители (както се оказва, и двойни поробители), през преклонението пред руската култура (сякаш Путин и Чехов са братя близнаци) до изявления на висши политици, които отказват да застанат ясно на страната на жертвата. Всичко това няма как да не разделя обществото.

Според "Евробарометър" от миналата година сред всички страни в ЕС в България се отчита рязък ръст на руската пропаганда. България е на последните места по медийна грамотност, последна по ваксинация, първа в Европа по смъртни случаи от ковид на глава от населението. Всичко това е, разбира се, свързано: про-Путин се оказаха тъкмо антиваксърите. Проблемът е, че пропагандата от мрежите заедно с езика на омразата преминават безпроблемни в официалните медии. Обществото е яростно разделено на две. Подобен разпад и разделение, струва ми се, България не помни от десетилетия. И нека не прозвучи силно, но понякога усещането е, че се ходи по ръба на тиха гражданска война.

Никога след 1989 г. тази част на Европа не е била на гребена на историята. Но тази част, източната, никога не е спирала да разказва и да предупреждава в литературата си, че това, което вече се е случвало, може да се повтори. Сега вече знаем и можем да го формулираме така - докато на един континент има поне една кървяща точка на историята, кърви целият континент.

Едно от най-хубавите есета за Европа - "Отвличането на Запада" на Милан Кундера, писано по време на студената война (1983), започва с последната отчаяна телеграма, изпратена от директора на Унгарската телеграфна агенция през 1956 г., докато самата сграда е под обстрел. Съобщението гласи "Ще умрем за Унгария и за Европа". В тези критични минути той е искал да съобщи нещо. Нахлуването на руските войски в Унгария е нахлуване в Европа, не чакайте, реагирайте. Дали Европа (или Западът тогава) е получил и разчел съобщението? Дали сега Западът е разбрал съобщението с нахлуването в Украйна?

Войната в Украйна всъщност върна Централна и Източна Европа в Европа. Има ли нещо, с което периферията превъзхожда центъра? Свръхизострена чувствителност към идващото. Разчитане на тревожността във въздуха. Някогашната Източна Европа се е научила да усеща с кожата си опасността. Затова ще си позволя да го кажа така. Не подценявайте книгите, есетата, стиховете, които идват от този край на Европа. Разчитайте знаците в тях.

Все още няма коментари
Нов коментар