Какво трябва да свърши финансовата среща на върха в Париж

Време е западните страни, които все още доминират в институциите на Бретън Уудс, да признаят, че те също имат интерес от глобална финансова и институционална трансформативна реформа. В противен случай последствията биха били катастрофални. Ще бъде подготвена сцената за хуманитарни бедствия в много части на света, екологичен срив и възхода на Китай като основна сила зад алтернативен блок от многостранни институции, които съществуват, за да обслужват собствените му интереси. Този сценарий в крайна сметка би оставил всички в по-лоша ситуация - с фрагментация и конкуренция между различни правила и институции, въвеждащи динамика с нулева резултат и унищожаващи глобални обществени блага.

Предотвратяването на подобни развития трябва да е целта на срещата на върха в Париж на 22-23 юни за нов глобален финансов пакт. Но колкото и важно да е събитието, то е и рисковано. Ако единственият резултат е куха политическа декларация, това може да коства загуба на доверие към по-широкообхватни реформи. Ето защо участниците трябва да представят конкретен план, който е амбициозен, но също така и реалистичен и осъществим.

Срещата на върха задава правилните въпроси и дава възможност за нови решения на днешните безпрецедентни предизвикателства.

Дискусията трябва да се фокусира върху три времеви хоризонта:

• Първият е още сега правителствата да се съгласят например с отлагане на обслужването на дълговете на страни, изправени пред катастрофални климатични събития - както беше направено в разгара на пандемията от COVID-19.
• Вторият обхваща следващата година и половина. Тъй като събитието в Париж беше обявено само преди шест месеца, нямаше достатъчно време за договаряне на споразумения по критични политически въпроси. Въпреки това срещата може да даде тласък за сключване на такива споразумения през следващите месеци, ако правителствата намерят начини да преодолеят вътрешните пречки пред по-твърди действия. Например едно споразумение за подобряване на ефективността, с която многостранните банки за развитие предоставят съществуващия капитал, може да допринесе за по-големи вноски от страните донори в бъдеще.
• Третият обхваща следващите няколко години, когато ще трябва да бъдат приложени широкообхватни реформи в световната финансова система. За да подготви почвата, срещата на върха трябва да проучи възможностите за мобилизиране на различни видове донори и използване на нови източници на финансиране, с акцент върху създаването на нови международни механизми за данъчно облагане. Сегашната финансова система не само че все още предпочита въглеродно-интензивните инвестиции пред устойчивите проекти - тя също така предпочита чистите спекулации (обикновено с тайни финансови инструменти и недвижими имоти) пред продуктивните инвестиции в по-бедните страни.

Срещата на върха в Париж трябва да помогне за началото на този дебат, така че той да доведе до осезаеми резултати - включително публични средства за подкрепа на развиващите се страни, през следващите месеци и години. Това е моментът да формулираме програма за реформи, която да даде на глобалния юг истинска надежда за бъдещето.