Световната икономика вече се нуждае по-малко от Русия

Опитът на Путин да изнудва Европа с енергийни суровини се провали, след като бяха осигурени алтернативни източници

Темата накратко
  • Москва се надяваше, че европейците ще се обърнат срещу своите лидери и ще направят политически неизгодно да продължат да подкрепят Украйна.
  • Експерти смятат, че дните на скъпа енергия в световен мащаб на фона на "свиване на доставките, предизвикано от Русия", приключиха окончателно.
  • На ключови пазари на метали като кобалт и никел добивът на нови мини, които ще бъдат открити през следващите две години, е достатъчен, за да замени руските метали в глобалните вериги за доставки.

През по-голямата част от миналата година и след нахлуването в Украйна през февруари руският президент Владимир Путин разчиташе на енергийното си оръжие, за да държи световната икономика като заложник. Москва спря доставките на природен газ за Европа, надявайки се, че европейците ще се обърнат срещу своите лидери и ще направят политически неизгодно да продължат да подкрепят Украйна.

Заплахата беше сериозна - през 2021 г. 83% от руския газ е доставян за Европа. Общият глобален износ на Русия от 7 млн. барела петрол дневно и 200 млрд. куб. метра тръбопроводен газ годишно осигуряваше около половината от федералните ѝ приходи. Още по-важно е, че износът на суровини от Русия играе решаваща роля в световните вериги за доставки: Европа разчиташе на Русия за 46% от общите си доставки на газ, като имаше сравними нива на зависимост от други руски продукти, включително метали и торове.

Една година след инвазията на Путин в Украйна е очевидно, че Русия окончателно е загубила някогашната си икономическа мощ на световния пазар. Благодарение и на необичайно топлата зима в Европа енергийното изнудване на Путин се провали, а най-голямата жертва на газовия му гамбит беше самата Русия. Влиянието на Путин върху пазара на природен газ вече не съществува, тъй като светът, и най-вече Европа, вече не се нуждае от руски газ.

Загуба на европейския газов пазар

Европа бързо си осигури алтернативни доставки на газ, като се ориентира към втечнен природен газ (LNG). Това включва близо 55 млрд. куб.м от САЩ, което е два и половина пъти повече от предвоенния износ на LNG от САЩ за Европа. В съчетание с увеличаването на възобновяеми източници, ядрена енергия и въглища тези алтернативни доставки намалиха зависимостта на Европа от руския газ до 9% от общия внос на газ.

Джефри Зоненфелд, професор по мениджмънт от Lester Crown, и Стивън Тиан, директор на изследванията в Института за лидерство на Yale University, пишат в анализ за сп. Foreign Policy, че сега Европа купува повече втечнен природен газ, отколкото някога е купувала руски газ.

Освен това необичайно топлата зима в Европа означава, че не само са избегнати най-лошите сценарии, но и че пълните хранилища не са изчерпани и могат да останат за следващата зима. През януари германските газови хранилища бяха рекордно пълни - 91%, в сравнение с 54% през миналата година, което означава, че през 2023 г. Европа ще трябва да купува значително по-малко газ, отколкото през 2022 г.

Така Европа има гарантирани енергийни доставки поне до 2024 г., което ще й осигури достатъчно време за пълноценно въвеждане и функциониране на по-евтини алтернативни енергийни доставки. Това включва завършването на допълнителен капацитет за доставки на втечнен природен газ от 200 млрд. куб.м годишно до 2024 г. - достатъчен, за да замени напълно и трайно руския износ на газ от 200 млрд. куб.м годишно.

Експерти смятат, че дните на скъпа енергия в световен мащаб на фона на "свиване на доставките, предизвикано от Русия" приключиха окончателно. В допълнение към очакваното по-ниско търсене на втечнен природен газ в Европа Китай ограничава доставките на глобалния втечнен природен газ в полза на местни източници. В съчетание с бързо увеличаващото се предлагане на втечнен природен газ не е изненада, че фючърсният пазар сега определя по-ниска цена от предвоенните нива.

Путин не разполага с друг лост за влияние, няма как да замени някогашния си основен клиент и открива по трудния начин, че за потребителите е много по-лесно да заменят ненадеждните доставчици на суровини, отколкото за доставчиците да намерят нови пазари. Анализаторите отбелязват, че Русия вече не получава почти никаква печалба от продажбата на газ, тъй като доставките на 150 млрд. куб.м по тръбопроводи за Европа бяха заменени с едва 16 млрд. куб.м за Китай и значително по-малко средства от износ на втечнен природен газ, които едва стигат за покриване на разходите.

Путин няма пазари, с които да замени доставките за Европа - Китай не разполага с необходимия капацитет на тръбопроводите, за да поеме повече за поне десетилетие, и освен това предпочита местни и диверсифицирани източници на енергия.

Проблеми и при петрола

Лостовете на Путин в областта на петрола също намаляват. Далеч назад останаха времената, когато страхът от това, че Путин може да спре руските доставки на петрол, водеше до рязък скок на цените. Всъщност, когато в отговор на въвеждането на тавана на цените на петрола от Г-7 Путин обяви забрана от 1 февруари за износ на петрол за страните, които приеха тавана, котировките на петрола... се понижиха.

А това се случи, защото вече е ясно, че светът не зависи от руския петрол. Пазарът на петрол се обръща в полза на купувачите, а не на продавачите, на фона на нарастващото предлагане - а това е повече от достатъчно, за да компенсира възможните спадове в руския добив на нефт, въпреки че ОПЕК и Саудитска Арабия подкрепят Кремъл с решенията си за свиване на добива.

В опит да покачи цените на суровината Кремъл намали производството на петрол с 500 хил. барела на ден през март - това прави около 5% от общия обем. Последният голям спад в руския добив на петрол беше през миналия април, когато се понижи с почти 9% след въвеждането на западните санкции срещу Украйна. Оттогава Русия успя да създаде нови логистични вериги за продажбите на петрол, най-вече в Азия.

Цените на петрола сега са по-ниски в сравнение с преди войната, а през втората половина на 2022 г. имаше рязко увеличение на предлагането с 4 млн. барела дневно от производители като САЩ, Венецуела, Канада и Бразилия. С още по-голямо предлагане, което се очаква през тази година, всеки загубен барел руски суров петрол ще бъде безпроблемно бързо заменен. Путин убеди Саудитска Арабия да се притече на помощ, като намали драстично производствените квоти на ОПЕК+, но кралството може да се лиши от важни оръжейни и технологични трансфери от САЩ на фона на засиления международен контрол върху значителния излишък от неизползван капацитет на ОПЕК+.

Лостовете за влияние на Путин намаляха с влизането в сила на ценовия таван, който влошава енергийните позиции на Русия. Китай и Индия, без да участват изрично в ограничението, го използват, за да сключват изгодни сделки с Москва с големи отстъпки. Така,въпреки че Индия купува 33 пъти повече руски петрол, отколкото преди година, Русия не реализира голяма печалба. Все пак трябва да се има предвид, че през тази седмица OFAC, отделът по санкциите към Министерството на финансите на САЩ, издаде предупреждение за схеми за заобикаляне на тавана на цените на руския петрол. Това е първото официално признание, че Русия заобикаля тавана - поне по отношение на доставките на суров петрол ESPO от пристанищата в Далечния изток.

През миналата година добивът на петрол в Русия опроверга многобройните прогнози за спад, като се повиши с 2% до 535 млн. т (10.7 млн. барела на ден) благодарение на ръста на продажбите в Азия. Сега обаче Русия е изправена пред повече предизвикателства при продажбата на суровината, която е най-важният източник за приходи за държавния бюджет, който отчете дефицит от 25 млрд. долара през януари и почти 30 млрд. към края на март. Проблемите се задълбочиха през първото тримесечие, като бюджетните приходи са се свили с 21% на годишна база заради намалелите приходи от нефт и газ. Постъпленията от важните за Русия две енергийни суровини са се сринали с 45% заради спада на цената на петрола "Уралс" и на намаляването на износа на газ.

По-ниските обеми на износа свиха излишъка по текущата сметка на Русия през първото тримесечие с 51 млрд. долара, или почти четири пъти на годишна база, до 18.6 млрд. от 69.8 млрд. долара. Това е най-ниският излишък за първото тримесечие от 2016 г. насам.

Година след началото на агресията тези данни са пореден знак за високата цена, която Москва плаща за войната си в Украйна, а в същото време натискът на санкциите срещу руската икономика се засилва. Енергийните ресурси обикновено носят на Русия около половината от приходите в бюджета, като през миналата година са били приблизително 11.6 трлн. рубли (163 млрд. долара). След техния спад обаче държавата се оказва принудена да продава своите резерви, за да покрие дефицита.

Според базовия сценарий на Руската централна банка излишъкът по текущата сметка се очаква да бъде 66 млрд. долара при средногодишна цена от 55 долара за барел "Уралс". През миналата година той достигна рекордните 227 млрд. долара.

Икономистът на Bloomberg Economics за Русия Александър Исаков очаква по-малкият излишък през следващите тримесечия да доведе до отслабване на рублата и намаляване на потребителско доверие. София Донец от Renaissance Capital смята, че излишъкът по текущата сметка ще бъде още по-малък през второто тримесечие - и вероятно най-ниският за годината - и високата волатилност на рублата няма да стихне.

Провал и при храните

Освен енергийните, другите стокови козове на Путин също са изчерпани. Опитът му да изнудва с доставките на пшеница се провали. На някои пазари на метали, където Русия исторически доминираше, като никел, паладий и титан, купувачите, които се страхуват от изнудване, в съчетание с по-високите цени ускориха преместването на производството и съживиха публични и частни инвестиции в критични проекти по веригата за доставки на минерали и в минната индустиря. Те са предимно в Северна и Южна Америка и Африка, където се намират много неизползвани минерални запаси. Всъщност на няколко ключови пазара на метали като кобалт и никел комбинираният добив на нови мини, които ще бъдат открити през следващите две години, е повече от достатъчен, за да замени руските метали в глобалните вериги за доставки, отбелязват Джефри Зоненфелд и Стивън Тиан.

Неуспешните икономически ходове на Путин са поредната серия от грешни изчисления, които се прибавят към един все по-дълъг списък - от подценяването на Украйна до подценяването на единството и волята на Запада. Разбира се, агресията на Путин не остана без последствия. Тя се отрази на живота на много хора, включително в България, доведе до промяна на веригите за доставки, а потребителите все още усещат тежестта на по-високите цени. Но най-важното е, че Путин няма да бъде в състояние да предизвика повече трусове в световната икономика, защото Русия загуби най-важния си коз - енергийната и суровинната си мощ.