Коментар | Демокрацията или трябва да покаже, че дава по-добри решения, или рискува да загуби млади хора
Хората на възраст между 18 и 35 години израснаха в епохата на "поликризата", в която климатични, икономически, технологични и геополитически сътресения се подсилват взаимно в невиждана досега степен
Марк Малок-Браун
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Съобщенията за смъртта на демокрацията са силно преувеличени. Повечето хора по света все още искат да живеят в демократични общества, защото вярват, че системата може да подобри живота им и да реши общи проблеми. Те също така са силно склонни да мислят, че правителствата трябва да защитават индивидуалните права на гражданите, независимо от външен вид, религия, сексуална или полова ориентация. На глобално ниво те искат повече международно сътрудничество и по-силни институции. С други думи: те все още имат вяра в демократичните идеали и мултилатерализма.
Това са добрите новини от едно от най-големите глобални социологически проучвания за правата на човека и демокрацията, публикувано днес, 12 септември 2023 г. "Барометърът" на "Отворено общество", който включва данни за общественото мнение в 30 държави, рисува една може би изненадващо оптимистична картина относно придържането на глобалната общественост към демократичните принципи в епоха, за която често се казва, че те са в криза. Например 86 процента от анкетираните казват, че искат да живеят в демокрация, и само 20 на сто смятат, че авторитарните държави са повече в състояние да предоставят това, което гражданите искат, в сравнение с демократичните.
Повечето хора по света все още искат да живеят в демократични общества, защото вярват, че системата може да подобри живота им и да реши общи проблеми.
Лошата новина обаче е, че това преимущество, изглежда, отслабва. Докато 71% от анкетираните на възраст 56 и повече години предпочитат демокрацията пред всяка друга форма на управление, сред тези във възрастовата група 18 - 35 години делът пада до едва 57 процента. Подобен, макар и по-слабо изразен, модел се наблюдава в отношението към "силни" лидери, които премахват парламентите и изборите - 26% от по-възрастната група, но и 35 на сто от най-младите подкрепят такъв модел. По отношение на подкрепата за управление на армията тези дялове са съответно 20 и 42 процента.
Нека го кажем така: над двама от всеки петима млади хора в представителна извадка от страни по света не виждат демокрацията като най-добрата форма на управление и над двама от петима също така изразяват подкрепа за някаква форма на военен контрол. Това предполага, че с всяко следващо поколение доверието в демократичните идеали и принципи отслабва - откритие, което трябва да тревожи, но едва ли трябва да ни изненадва. В края на краищата хората на възраст между 18 и 35 години са израснали и са се политизирали с появата на епохата на "поликризата", по време на която форми на климатични, икономически, технологични и геополитически сътресения се подсилват взаимно до невиждана досега степен.
Проучването дава поглед върху този смут - с изразената от респондентите висока степен на загриженост от политическото насилие, разходите за храна, изменението на климата и корупцията. Може да се очаква, че това би довело до завой към конкурентни модели на управление, обещаващи силно лидерство - дори ако реалността на много авторитарни държави показва, че то е по-малко, а не по-ефективно от демократичния модел.
Респондентите в проучването изразяват висока степен на загриженост от политическото насилие, разходите за храна, изменението на климата и корупцията.
Какво може да се направи? Едно нещо, което съм наблюдавал в кариерата си, обхващаща управлението, развитието и човешките права, е, че никоя система не може да функционира само на базата на абстрактни идеали. Силата и легитимността на демокрацията се основават на увереността на хората, че тя може да подобри живота им не само като защитава техните свободи, но и като генерира по-голямо материално благополучие.
И така, преодоляването на пълзящото разочарование от демократичното управление и някои от основните му принципи сред младите хора означава, че доверието може да бъде възстановено, като се покаже, че именно демократичната власт може да осигури по-безопасни улици, повече жилища, по-добро образование и здравни услуги и по-достъпна храна и енергия. Тази задача - преустройството на държавите и обществата, за да отговарят по-ефективно на нуждите на хората, стои пред всички, които искат да защитят демокрацията и да я направят сигурен избор за бъдещите поколения.
7 коментара
Демокрацията е най-голямата лъжа. Там където просперира е за сметка на много източвани държави. На другите места превръща държавите в бананови републики. Идеята на демокрацията е, че лесно/с малко пари/ се манипулира цяла държава. Подкупва се и корумпира малък "елит" и след това държавата се източва от някоя друга развита демокрация и от собствения "елит".
Интересното е, че при демокрацията истинските управляващи са анонимни, а тия в парламента и правителството са просто пионки. При диктаторите поне е ясно кой управлява. Например Кадафи - каква беше Либия при неговото управление? Каква е сега след като развитите демократи го убиха за да могат да източат държавата му?
Първо да изясним понятията: какво трябва да разбираме под "демокрация"?
Ако говорим за класическата, Атинската демокрация, тя се основава на жребия - от кандидатите бива избран този, чиито знак се извади от делвата. Да, обективно е, но вместо Демостен може за управител да се избере овчарят Евритей, например.
И тук е ключът на този класически тип димокрация - общността всячески помага/обучава аматьора, защото той ще взема валидните решения за оцеляването/добруването/победата на същата тази общност. В Атинския вариант демоса и управителя са ЕДИННИ в услуга и просперитет на обществото.
Атинската демокрация е мъртва още отпреди Рим да завледии Елада.
Днешната неолиберална "демокрация" няма нищо общо с нито един от основополагащите принципи на оная, класическата демокрация.
В Атинската има пряк избор - избира се един от общността, когото всички познават и имат представа за възможностите му.
При либералната има опосредствен избор - гласува се за непознати хора, сбрани и подредени по волята на портийния елит, които автоматично стават изразители на желанията на обществото, което не познават...
В Атинската има постоянен контакт на управлявани и управляващи;
При либералната има тотално откъсване на управляващата каста от общността и решенията се вземат непрозрачно, без контакт с масите;
В Атинската има усъвършенстване качествата на управляващите в интерес на управляваните;
При либералната има деградация на елита. Партиите заприличват на ЕООД-та, собственост на партийния (несменяем) вожд, заобиколен на трапезата от блюдолизци, а всички несъгласни се низвергват;
При Атинската всеки член на обществото има интерес и желание да даде своя принос за оцеляването/победата на общността;
При либералната се прави и невъзможното гражданинът да се омерзи от политиката и да остави партийните феодали да "властват в сласт".
Та това са най-общите разлики, които говорят, че т.нар. либерална демокрация е просто параван, зад който се осъществяват действия, нямащи нищо общо с базови понятия, които дават същността на категорията "демокрация".
И това се вижда.
И това отвращава хората.
И от това на никой от властовата шайка не му пука.
На измекярите на властниците - още по-малко.
Това е тъжната истина.
До коментар [#3] от "D-r D":
Забравяте робите.. без тях нямаше да има Атинска демокрация. Сега кои са в ролята на роби?
До коментар [#4] от "mickmick":
Не ги забравям, защото робите не са били смятали част от обществото.
Но разбирам подтекста на репликата ви, затова ще повторя:
1. Демокрация има, когато има общност от граждани;
2. Демокрация има тогава, когато всички слоеве на общността работят според способностите си за развитието ѝ;
3. Демокрация има, когато управлявани и управляващи са в симбиоза;
Т.нар. "либерална демокрация" всъщност е нещо обратно на всичко това. Нещо, изродено до плутокрация - власт на богатите. Някакъв съвременен тип робовладелство, защото омерзеното и принудено да се отдръпне от осъществяване на класическите принципи на демокрацията съвременно общество изпада в безправното положение на атинските роби.
Пък и вземете погледнете кой ни учи на "демокрация" - ставленик на Шорош от "Отворено общество"...
Дяволът тълкува Евангелието!
До коментар [#5] от "D-r D":
Аз пък виждам, че за да може едни 100 да си играят на демокрация други 1000 трябва да не ги смятат за част от обществото и да ги ограбват по един или друг начин. Демокрацията е просто фасада над капитализма и то неефективна фасада. В смисъл - КПД на държавата пада здраво и ако няма откъде да се набавят/окрадат/ ресурси.. става много бързо бананова република. Дълго време ни промиваха мозъците, че демокрацията е най-хубавото нещо - да, но само за тия 100 дето си играят на демокрация. За останалите значи - мизерия. Това не ни казват. Сегашната либерална демокрация е начин да се опитомят хората - затова и ЛГБТ и т.н. неща срещу самата същност на човека - така дресират и животните. Освен това вече стана така, че ако развитите демокрации не продължат да източват останалите държави ще се превърнат в бананови републики/т.е. ще трябва да обират своите граждани, т.е. и там ще има 100 да си играят на демокрация , а останалите да мизерстват и изграждат демокрацията им/... затова е и тази агресия.
До коментар [#6] от "mickmick":
И аз така мисля.
Западът се намята с пелерината на демокрацията, за да прикрие алчната си същност.
Какво е демокрацията по либералному? Едно ходене на избори. Както всички виждаме, то не само нищо не решава (според забележителния графит "Ако изборите решаваха нещо, щяха да ги забранят"), а възпроизвежда нечувани хермафродитни организми, като този, който ни управлява в момента. Същото не е ли и т.нар. "светофарна коалиция" във ФРГ? Или политическият съюз в Италия?
Представителната демокрация, когато на избори овластяваме случайници на говорят и действат от наше име, е смъртносна инжекция за всички познати принципи на демокрацията. Защото избирателят всъщност може да посочи единствено феодалната (партийна) група. Оттам насетне става като пиратски белот - без правила.
Събитията напоследък в Африка и нерешителността на Запада да реши проблема си чрез междуафриканска прокси война, говори много ясно, че е на неоколониализма идва последния ден и Западът, като няма кого да ограбва, ще е принуден да посегне на гражданите си.
А след самокапсулирането му това ще е стъпката към разпада.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.