Коментар | Радан Кънев: Премиерът и правителството са между чука и наковалнята

За никого не е тайна, това е много отдавна публична тайна, изключително мащабното икономическо влияние на г-н Пеевски и кръговете около него върху дейността на големия държавен ТЕЦ "Марица 2", върху всички назначения в него и икономическите решения, свързани с него. За никого не са тайна изключително близките, бих казал неприлични, политически връзки между г-н Ковачки, който притежава най-проблемните ТЕЦ-ове в България, от една страна, и ДПС и в немалка степен ГЕРБ, от друга страна. Ние видяхме г-н Пеевски и г-н Ковачки, които предизвикаха протестите, след което услужливо се самопоканиха в сградата на НС, за да покажат, че ще ги решат.

Пеевски и Ковачки предизвикаха протестите, после услужливо се самопоканиха в НС, за да покажат, че ще ги решат.

Между това беше изключително зле притиснато българското правителство и българският обществен интерес. Защото съвсем невинаги интересът на собствениците на един-два или пет ТЕЦ-а или дори на работещите в тях съвпада лесно с обществения интерес на 6 милиона души. Общественият интерес е много по-сериозно понятие, в него, разбира се, се включват легитимните интереси на българските миньори и енергетици, но е много опасно да мислим, че те са единствените. Най-малкото е повече от очевидно, че техният интерес да произвеждат максимално съвсем не съвпада с интереса на потребителите да плащат по-ниска цена за електричество.

Моето впечатление е, че в зърнената криза ролята и на Борисов, и на Пеевски беше пиарска - те се занимаваха с едно шумно политическа тролене, но имат много малка роля в разрешаване на кризата, макар да има съмнения, че имат определена роля по отношение на възникването й.

Това, което видяхме във вторник, беше друго и това е най-голямата заплаха пред управлението на България оттук нататък, защото това може да се повтаря много пъти с всеки икономически сектор или важна социална група, в които хора като Пеевски, като Ковачки, като Борисов имат ключово влияние. А ние сме една завладяна държава, в която такива хора имат ключово влияние на много места.

Предстоят конституционни реформи и съвсем ясен е рискът г-н Пеевски да се окаже отново в ролята на брокера, който от една страна, автентично представлява това, което наричаме статукво, а мнозина със значително право не се свенят да наричат мафия в съдебната система, и от друга страна, да представлява политическите кръгове, които искат да разрешат проблемите с това статукво или мафия. Ако така върви процесът, не е много трудна прогнозата, че той няма да е особено успешен.

Големият проблем с позиционирането на Пеевски от човека, който създава проблемите през последните пет дена, към човека, който на политическо ниво се прави, че ги решава, е проблем на мнозинството в българското НС. От месеци насам в българския парламент се натрапва впечатлението, че има мнозинство от три политически сили - "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС, и че това мнозинство е необходимо. Трябва ясно да кажем, че ДПС не е необходим елемент от това мнозинство и съдбата на кабинета "Денков" не зависи от ДПС. Може би личната съдба на г-н Борисов да зависи от г-н Пеевски, но това не е проблем на ПП/ДБ, не трябва този проблем да бъде пренасян върху кабинета "Денков", който се занимава с изключителни проблеми в изключително тежко време и не му трябва тази много сериозна имиджова щета.