Коментар | Дунапренени джентълмени вместо Желязна лейди
Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Понякога трябва да се бием с врагове извън страната, но винаги трябва да сме нащрек за враговете вътре, с които борбата е много по-трудна и са много по-опасни за свободата." Думите са на Маргарет Тачър, а поводът за тях е стачката на миньорите във Великобритания заради намеренията на правителството да закрие въглищните мини. Историята е известна - след едногодишни протести правителството побеждава и мините се закриват.
Близо 40 години по-късно българското правителство се изправи пред подобно изпитание, макар и в много по-малък мащаб. Но резултатът е, че засега мините остават (вижте всичко по темата тук).
Позицията на Тачър покрай миньорската стачка всъщност й донася прякора Желязната лейди, защото тя не иска да отстъпи и инч назад. Зад решението й да се закрият мините стоят ясни принципи и много фокусирана стратегия.
В средата на 80-те икономиката на Великобритания е в лошо състояние. Инфлацията и безработицата растат, фалират фирми от различни сектори и конкурентоспособността на страната рязко намалява. Тачър идва на власт с обещанието да се справи именно с икономиката. Добивът на въглища по това време вече не може да съществува в изцяло пазарна среда - нужни са му сериозни държавни субсидии, без никакви изгледи това да се промени. Само за няколко години потреблението на въглища намалява двойно - влаковете вече не ги използват, отоплението минава на други горива, засилват се и зелените настроения - все повече хора искат чист въздух.
Тогава на сцената се качва Тачър с много ясна заявка: "Идвам на власт с много проста цел: да променя Британия от зависимо общество в такова, което може да разчита на себе си - от "дай ми" на "направи си сам" нация. "Стани и го направи", вместо "стой и чакай"." Започва ударна приватизация на държавни активи. Прекратява се подкрепата за неефективни индустрии, като минната. Резултатът е, че през следващите години Великобритания преживява огромна икономическа и социална промяна. Започва десетилетие на бърз икономически ръст. Хората стават по-богати, живеят по-дълго.
Това е и част от причините в момента стотици хиляди българи да живеят във Великобритания вместо в България. През последните години тук няколко правителства попадат в капана на това да виждат само краткосрочните ползи от запазването на въглищната индустрия, като си затварят очите за дългосрочните загуби. Никой не пожела да поеме отговорността и да каже честно на миньорите и другите заети в сектора, че тяхната битка е загубена още във втората половина на МИНАЛИЯ век. Светът отдавна пое в друга посока, а през последните години вече и стремително тича. През това време тук - предимно заради корупция, държавните мини останаха напълно нереформирани. Корумпирани политици крадяха директно пари и косвено от бъдещето на десетки хиляди хора. Цели региони минаха под властта на ТЕЦ-олигарси, които превърнаха работниците си в робски сенки, а децата им в постоянни клиенти на белодробните отделения в болниците. "Враговете отвътре" направиха това, за което Тачър предупреждава преди няколко десетилетия - отнеха свободата.
Това може(ше) да се промени във всеки един момент. Но не се, защото в родилния дом на демокрацията нещо се обърка - очаквахме промяната да роди политици като Тачър или Хелмут Кол, но някой зъл гений размени бебетата и сега си дундуркаме Борисов и Пеевски. Вместо Желязна лейди, получихме (с малки изключения) дунапренени джентълмени. А светът си върви. Животът си минава.
Алтернативният вариант за корица на хартиения "Капитал" тази седмица беше да покажем някои от тези лица:
Решихме обаче да не гледаме толкова към миналото, при все че показаните на илюстрацията правят абсолютно същото като миньорите - тяхното време е минало, светът е друг, но те продължават да блокират магистралата към бъдещето.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.