Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Близкият изток е мястото, където прогнозите отиват да умрат." Думите са на бившия израелски премиер Ехуд Барак, по чието време, през 2000 г., започва втората палестинска интифада - серия терористични актове срещу Израел. Уви, както показаха и последните няколко дни, прогнозите далеч не са единственото, което умира в този регион - хиляди хора загинаха там само за няколко дни. Хиляди човешки трагедии, предизвикани от политически възел, който се затяга от десетилетия.
Няколко години преди втората палестинска интифада, през 1994 г., тогавашният палестински лидер Ясер Арафат получава Нобелова награда за мир заедно с израелските политици Шимон Перес и Ицхак Рабин. В официалните мотиви за наградата тогава се казва, че те се награждават заради "усилията им да създадат мир в Близкия изток". Мирът продължава около шест години.
Откакто в този район се откриват залежи на петрол, различните "велики сили" - страните с военно, икономическо и културно влияние в целия свят, правят коалиции с едни държави от региона, после ги развалят, често ги окупират, после ги "освобождават" и така по няколко пъти. В периоди на конфронтация "великите сили" използват подчинените държави, за да създадат допълнително напрежение върху конкурентите си за глобално влияние.
Един от големите парадоксите в Близкия изток е, че тази изключително сложна геополитическа игра изглежда като сблъсък на дългосрочни стратегии, докато в много повече случаи става дума за динамична размяна на тактически удари. Както гласи един известен в американските дипломатически среди афоризъм: "Ние нямаме политика за Близкия изток, но това е добре, защото ако имахме, щеше да бъде грешна." Както очевидно е грешна и сегашната (на абсолютно всички държави), защото през тази седмица израелски деца бяха убити в леглата си от палестински терористи, а палестински деца - от израелски бомби.
По силата на друг съвременен парадокс, докато Русия нарича своята война срещу Украйна "специална военна операция", Израел вече обяви своята военна операция срещу палестинските терористи за война. Кой е точният термин всъщност няма особено значение, но сигурното е, че ефектите и от двата конфликта ще бъдат далеч извън границите на пряко засегнатите държави и ще се усещат дълго време (вижте всичко по темата за Израел тук).
Последствията от войните понякога са в много неочаквани посоки и тази седмица в България се видя една от тях. В резиденцията Евксиноград до Варна българският премиер се срещна с колегите си от Гърция и Румъния, за да обсъдят засилването на транспортните връзки между трите страни. Зад политическото говорене по темата се вижда и че сериозна част от мотивацията да се изградят петролопровод от Александруполис до Бургас и магистрала пак оттам до Констанца е военностратегическа. За да се отговори на заплахите от Русия, трябва да се създадат възможности за бързо пренасяне на военни сили - хора и техника, от Средиземно море (в случая пристанищата на Гърция) на север към евентуалните точки на конфликт с Русия - най-вече към Румъния. Това означава магистрали, мостове и тунели, както и (затова петролопровод) съответните възможности да се доставя гориво независимо от Москва. (Какво се договориха премиерите на трите балкански държави за петролните коридори - в този текст.)
Разбира се, не всичко е война - всички останали теми в този брой разказват други интересни истории. Тези дни "Капитал" стана на 30 години и в броя ще видите сравнително кратка история на банковия бизнес в България през последните три десетилетия - с малкото, но болезнени провали и много успехи.
1 коментар
Моля, корегирайте поне фактологичните неточности.
Ясер Арафат никога не е бил "лидер на държавата, чиято територия е окупирана от Израел". Първо такава държава - Палестина - никога не е съществувала и второ - Арафат е лидер на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и след споразумението от Осло от 1993 г и първият президент на Палестинската автономия в рамките на държавата Израел.
Проблемът е в несъществуването на Палестина като държава, ако не е ясно. Вина за това имат наистина западните Велики сили - Британия, Франция, САЩ.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.