Конфликтът между Израел и палестинците

Вечната война в Близкия изток пламна отново

Кървавият провал на израелската политика към палестинците рискува да завърти отново спиралата на омраза и радикализация

За израелско-палестинската криза е необходимо политическо, а не военно решение
За израелско-палестинската криза е необходимо политическо, а не военно решение
За израелско-палестинската криза е необходимо политическо, а не военно решение    ©  Reuters
За израелско-палестинската криза е необходимо политическо, а не военно решение    ©  Reuters
Темата накратко
  • Атаката на "Хамас" може да доведе до още насилие, задълбочаване на политическата поляризация в Израел и колапс на регионалната дипломация.
  • "Новият Близък изток", в който се мисли за икономическо сближаване и развитие вместо за вражди и конфликти, няма как да се появи, докато палестинският въпрос се игнорира.
  • Както показва историята на израелско-палестинския конфликт, а и опитът на САЩ след 11 септември, силата не е достатъчна за елиминиране на заплахата от тероризъм.

Това не се предполагаше да се случи. Напоследък се говореше за "новия Близък изток", в който конфликтите затихват, а регионалните сили мислят повече за икономическо сближаване и развитие, отколкото за вражди и насилие.

Прославените израелските войски и легендарни тайни служби бяха "запушили" "Хамас" в ивицата Газа. Да, от време на време припламваше конфликт, който се развиваше по следния модел: ракетни атаки на "Хамас", израелски въздушни удари, египетско посредничество и после отново тишина. В същото време Израел поде дипломатическа офанзива за помиряване с арабските държави - ОАЕ, Бахрейн, Мароко, Судан. С посредничеството на САЩ се заговори дори за "нормализиране на отношенията" между Израел и Саудитска Арабия, като миналия месец саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман заяви в рядко интервю за западна медиа, че перспективата това да се случи "се приближава с всеки ден."

"Регионът на Близкия изток днес е по-спокоен, отколкото е бил някога през последните две десетилетия", отбеляза със задоволство Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на американския президент Джо Байдън, на конференция на 29 септември. Като все пак добави, че всичко може да се промени.

И то се промени само осем дни след изказването му. Нападението на "Хамас" срещу Израел запали война, която рискува да прелее към други държави, може да доведе до задълбочаване на политическата поляризация в Израел и до колапс на регионалната дипломация. Както пише в статия за сп. Foreign Policy Стивън Кук от американския аналитичен център Council on Foreign Relations, сега "отправната точка за новия Близък изток ще бъде нова израелска окупация на Газа, а не откриване на израелско посолство в Рияд".

Денят, който взриви надеждите

Пустиня. Фестивал. Прилича малко на американския Burning Man. Млади хора, танцуващи на зазоряване. Присъстващите са около 4000 души. Събрали са се на отдалечено място в южните части на Израел. Фестивалът "Супернова" е замислен да се проведе на тайна локация, за която е съобщено в последния момент, и трябва да бъде "пътешествие на единството и любовта".

Нападението на "Хамас" хвърли още пръст върху гроба на "Споразумението, основаващо се на съществуването на две държави".

Тогава внезапно започва ужасът и музиката спира. От кадрите в социалните мрежи се вижда как хората се опитват да се евакуират - някои се лутат уплашени, други търсят прикритие. Първо се чуват взривовете от изстреляните ракети, после започва стрелбата. Фестивалът е обкръжен, а пътищата са блокирани. Не е ясно дали милициите предварително са знаели за музикалното събитие, или силната музика ги е насочила. Но те са дошли, готови да убиват. Оставят след себе си повече от 260 тела, взети са и заложници. На едно от видеата, публикувано онлайн от "Хамас", се вижда млада жена, разпозната като Ноа Аргамани, която протяга ръце, плачейки, към мъж, който е заловен от милициите, докато бива откарана насила с мотор.

Трудно е да се погледне отвъд шока и отвращението от атаката на "Хамас" срещу Израел. Операцията, включваща нападение срещу серия от фронтове в страната не само с хиляди ракети, но и от безмилостни бойци, свари разузнавателните служби неподготвени и нанесе удар върху чувството на неуязвимост на израелците. Жертвите в Израел достигнаха 1300 души, а над 1400 са убитите в ответните въздушни удари срещу Газа.

"Две десетилетия на израелска политика спрямо палестинците се взривиха", написа сп. Economist. Нападението на "Хамас" хвърли още пръст върху гроба на "Споразумението, основаващо се на съществуването на две държави" - политическата визия за две отделни страни, израелска и палестинска, съжителстващи една до друга.

Това, което "Хамас" извърши, е чудовищно, но за да предотвратим повторение в бъдеще, трябва да се търси и политическо решение.

Йоши Мекелберг

анализатор от Chatham House

Както и да се развият събитията през следващите седмици, случилото се ще има отражение върху редица ключови процеси в региона. На карта е заложено нормализирането на отношенията между Израел и Саудитска Арабия. Освен това колкото по-дълго продължава сегашното насилие, толкова по-голяма е възможността конфликтът да прелее към Западния бряг или към Ливан (в Ливан "Хизбула" е натрупала огромен арсенал, по-голямата част от който е доставен от Иран, и сега е важно да се предотврати отварянето на втори фронт от групировката на северната израелска граница). Това нападение е началото на края на дългогодишния възглед на израелския премиер Бенямин Нетаняху, че палестинският въпрос може да бъде умишлено пренебрегван до безкрай, докато останалата част от Близкия изток върви напред.

Основният въпрос сега е дали атаката на "Хамас" ще доведе до съществени промени в израелската политика и в отношението към палестинците. "Събитията от тази седмица са рязко подсещане, че темата е липсата на израелско-палестински мир, израелската окупация и отказът от предоставяне на права на палестинците. Без справянето с корена на проблема и с палестинското лишаване от собственост войната ще бъде неизбежна - както стана сега. Години на относително спокойствие бяха пропилени от САЩ, които изпращаха сигнала, че ще бъдат зад Израел независимо от политиките му към палестинците", казва пред "Капитал" Даниъл Лийви, президент на U.S./Middle East Project (USMEP).

Новият Близък изток като стария Близък изток

Нападението на "Хамас" идва на фона на подкрепяните от САЩ усилия за постигането на нормализация в отношенията между Израел и Саудитска Арабия в замяна на отбранителна сделка между Вашингтон и Рияд. Това е възприемано като заплаха за палестинските надежди за държава и като застрашаващо регионалните амбиции на основния поддръжник на "Хамас" - Иран.

Източник на Reuters от региона, запознат с мисленето на Иран и на подкрепяната от Иран ливанска групировка "Хизбула", посочва: "Това (нападението в Израел - бел. ред.) е послание към Саудитска Арабия, която върви към Израел, и към американците, които поддържат Израел. Няма да има сигурност в целия регион, докато палестинците са оставени извън уравнението." Пред агенцията Лаура Блуменфийлд от Johns Hopkins School for Advanced International Studies коментира, че причината за действията на "Хамас" може да е усещането, че милицията изпада в незначителност, докато протичат усилия за установяването на по-широки израелско-арабски отношения. А Денис Рос от Washington Institute for Near East Policy казва пред медиата: "Всичко това е, за да се предотврати пробив по оста САЩ - Саудитска Арабия -Израел."

Същевременно атаката на "Хамас" би могла да ескалира напрежението между Израел и арабския свят в един по-широк контекст. "Ако Израел предизвика хуманитарна криза в Газа, тогава Западният бряг също ще пламне. Но от друга страна, израелското правителство ще разположи множество войници там, за да предотврати подобен развой. Освен това "Фатах" имат интерес да поддържат Западния бряг възможно най-тих. Що се отнася до "Хизбула", тук е изключително важна ролята на Иран. Но посланието на САЩ посредством преместването на самолетоносач близо до израелските води е повече ясно", посочва пред "Капитал" Йоши Мекелберг, експерт по Близкия изток от британския аналитичен център Chatham House.

Според висш представител на администрацията на американския президент Джо Байдън е "прекалено рано да се спекулира" за ефекта, който нападението на "Хамас" може да окаже върху саудитско-израелските разговори. В отговор на съботната атака Рияд призова за "незабавно прекратяване на насилието" между двете страни в конфликта. Същевременно Иран нарече действията на "Хамас" "акт на самозащита от страна на палестинците". Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей заяви, че "целува ръцете на тези, които са планирали атака срещу ционисткия режим". Сега Техеран може да бъде окуражен да засили своята "война в сянка" срещу Израел, след като видя как "Хамас" нанесе удар по репутацията на разузнавателните служби на страната, както и да използва своите регионални проксита срещу интересите на САЩ в региона.

"Дотук с надеждите на Байдън за мирен Близък изток", написа Washington Post, а The Times of Israel обобщи: "Саудитско-израелската нормализация падна жертва на атаката на "Хамас". Всичко това позиционира американския президент насред криза, която вероятно ще пренареди неговата близкоизточна политика и която го поставя в нелек съюз с твърдо десния Нетаняху. Само допреди дни Байдън се надяваше регионът да остане относително спокоен, докато той следва без много шум основните си цели там - постигане на саудитско-израелска сделка и възпиране на иранските ядрени амбиции. Тези надежди бяха разбити, когато "Хамас" проникнаха в Израел от Газа, избивайки стотици и отвличайки десетки. А израелските сили незабавно отговориха с въздушни удари срещу анклава и с налагането на пълна блокада.

Събитията от тази седмица са рязко подсещане, че темата е липсата на израелско-палестински мир, израелската окупация и отказът от предоставяне на права на палестинците.

Даниъл Лийви

президент на U.S./Middle East Project (USMEP)

"Саудитско-американските разговори за нормализация вероятно ще бъдат сложени на пауза за периода на това, което може да се окаже продължителна ескалация", казва Даниъл Лийви. Най-малкото защото арабският свят не би подкрепил такъв развой на фона на една нова война, в която Израел разрушава голяма част от Газа. Според Йоши Мекелберг обаче ситуацията е прекалено непредвидима, за да се правят категорични заключения, и може да се поеме и по друг курс. "Заради зверските убийства, каквото и да са искали да постигнат "Хамас", вероятно ще стане обратното. Без съмнение в по-голямата картина неглижирането на палестинския конфликт води до допълнителна радикализация не само сред палестинците. Но убийството на толкова много израелци нито ще даде напредък на палестинската кауза, нито ще спре други страни да нормализират отношенията си. Защото това, което "Хамас" представлява, е точно типът фундаментализъм, с който някои от тези държави се опитват да се справят", смята анализаторът от Chatham House.

Израелският "11 септември" и Пърл Харбър

Източници на "Капитал" от Израел разказват, че усещането сред хората там е, че преживяват своя "11 септември" (самоубийствените атентати срещу Световния търговски център в САЩ) или Пърл Харбър (японското нападение срещу американците през 1941 г.). Страната не е давала толкова много жертви в един ден от холокоста насам.

"Израелците чувстват, че най-накрая светът ще започне да вижда истинското лице на "Хамас". Че това не са някакви "бойци за свобода", а по-скоро са същите като "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Те използват същите методи и споделят същите вярвания. Изнасилват жени, отвличат деца и възрастни", казва пред "Капитал" 30-годишен жител на град Кесария. И допълва, че резервистите и доброволците, готови да се включат в ответната реакция на Израел срещу Газа, са достигнали 150%. "Хора идват от чужбина, за да се включат в борбата", посочва той.

Нетаняху обеща "огромно отмъщение за този черен ден". Израелските разузнавателни служби непрестанно говорят за разрушаване на "терористичната инфраструктура" и сега ще имат възможността да го направят. В няколкото дни след нападението Израел свика рекордните 360 хил. резервисти, които да се включат в ответните действия. По-рано тази седмица Тел Авив обяви блокада на Газа, отрязвайки доставките на електричество, гориво и вода. Израелската армия съобщи, че стотици хиляди войници са в близост до анклава, "готови да изпълнят мисията, която ни бе дадена".

Отговорът на Израел носи рискове. Първо, провеждането на наземна операция в Газа може да въвлече израелските войници в кървави боеве в градска среда, а може да застраши и живота на заложниците. Второ, такава операция ще доведе до множество цивилни жертви в Газа. Онлайн кадри вече показват жители на анклава, които търсят убежище в училища и болници, докато израелските изтребители поразяват своите цели. И трето, рискът е недобре калибрираният отговор да превърне ивицата Газа в нещо подобно на Сомалия или Афганистан на израелската граница.

Пред "Капитал" Пнина Барух, която през 2009 г. се пенсионира от служба към Израелските сили за отбрана, а от 2012 г. оглавява програмата по право и национална сигурност към израелския Институт за изследвания на националната сигурност (INSS), твърди, че още се обмисля дали ще се проведе широкомащабна наземна операция. "Вече ги атакуваме по въздух и вървят всякакви обсъждания - какви да са потенциалните други фронтове, каква да бъде целта на операцията", коментира Барух. И допълва, че не е задължително отговорът да бъде незабавен. Но унищожаването на военните мощности на "Хамас" е нещо, което очаква цялата израелска публика. Освен това пълното унищожаване на "Хамас" може да донесе позитив дори за самите палестинци, "защото милицията не е добро управление за своите собствени хора".

Но няма отговор каква ще е алтернативата в Газа. "Не мисля, че израелците имат интерес от окупирането и контролирането на живота на 2 млн. палестинци. Бихме се радвали да видим, че управлението поемат умерени палестинци, но може вакуума да запълнят също толкова екстремни елементи", казва Барух.

На въпроса как ще предотвратят цивилните жертви при атаката на анклава тя отговаря: "Ние спазваме международното право да не нападаме директно цивилни, но от друга страна, цивилните жертви могат да бъдат злощастни косвени жертви при нападението на военни обекти. "Хамас" оперират от цивилни обекти като болници, джамии, домове. Така че вероятно ще има цивилни жертви, но ще се опитаме да ги ограничим възможно най-много."

Окупираните, които не приемат безкрайна окупация

В една от най-силните сцени във филма на Стивън Спилбърг "Мюнхен", който е за убийството на 11 израелски спортисти, млад палестинец казва следното: "Имаме много деца. Те ще имат деца. Можем да чакаме цяла вечност. И ако се наложи, можем да направим цялата планета опасна за евреите. Домът е всичко." В тази връзка една от големите грешки на Нетаняху е, че смяташе, че военната мощ на Израел ще възпре палестинците да нападнат, а периодичното избухване на насилие и от двете страни е управляемо.

Доскоро Израел, изглежда, вярваше, че може да следва курс към регионална дипломация, като същевременно напълно пренебрегва палестинския въпрос. През 2020 г. бяха подписани Авраамовите споразумения между Бахрейн, Израел и ОАЕ, а по-късно се включиха Мароко и Судан. Ситуацията малко по малко започна да изглежда по-оптимистична. До този момент.

Доскоро Израел, изглежда, вярваше, че може да следва курс към регионална дипломация, като същевременно напълно пренебрегва палестинския въпрос.

Ако целта е израелците да бъдат в безопасност, управляващите в страната трябва да спрат да игнорират проблема с палестинците и да започнат да търсят начини за директно ангажиране с него. Макар днес за много израелци да е трудно да си представят как палестинците могат да бъдат партньори в мирния процес. Същото се отнася и за много палестинци. "Сега времето е особено тежко, но трябва да си припомним, че сигурността на израелците и сигурността на палестинците са преплетени и не можеш да получиш едната без другата. И дори на фона на тези болезнени сцени Израел е окупиращата страна, която прави живота на палестинците далеч от нормален всеки ден, лишавайки ги от най-базовите права и свободи", посочва Даниъл Лийви.

В Газа, наричана "най-големият затвор под открито небе", последиците от изстреляните в отговор на нападението на "Хамас" ракети са вече видими. Пред британската ВВС Мохамед Абу ал Кас казва: "Загубих всичко. Моят апартамент, където живеят петте ми деца, беше тук, в тази разрушена сграда. Моят магазин за хранителни стоки под сградата също бе унищожен. Къде да отидем? За нас вече няма убежище."

Сюжетът "Те обстрелват - ние обстрелваме" между израелци и палестинци се е разигравал многократно през последните десетилетия. И е крайно наложително тази смъртоносна спирала на омраза, предизвикваща още радикализация и омраза, да спре. "Това, което "Хамас" извърши, е чудовищно, но за да предотвратим повторение в бъдеще, трябва да се търси и политическо решение. Повече от необходимо е, иначе винаги ще бъдем в същата ситуация, в която насилието доминира вместо мирното съжителство", коментира Йоши Мекелберг.

В САЩ шокът и ужасът от 11 септември доведоха до демонстрация на единство и сила, но също и до "войната срещу тероризма", която днес мнозина смятат за погрешна и самоунищожителна. Израел рискува да тръгне по същия опасен път. И последствията ще бъдат за целия Близък изток, за който вечната война между Израел и палестинците означава хаос и мрак.