Коментар | Възходът и падението на геополитическата Европа

Подходът към Украйна беше напът да покаже глобалното значение на ЕС, Близкият изток обаче срина тази идея

Струва си да се замислим върху глобалната роля на ЕС и поуките, които трябва да се извлекат от войните и кризите през изминалите четири години
Струва си да се замислим върху глобалната роля на ЕС и поуките, които трябва да се извлекат от войните и кризите през изминалите четири години
Струва си да се замислим върху глобалната роля на ЕС и поуките, които трябва да се извлекат от войните и кризите през изминалите четири години    ©  Shutterstock
Струва си да се замислим върху глобалната роля на ЕС и поуките, които трябва да се извлекат от войните и кризите през изминалите четири години    ©  Shutterstock
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Натали Точи, директор на Института за международни отношения в Рим, в статия за европейския "Политико"

Тъй като ръководството на Европейския съюз навлиза в последната си обиколка преди изборите за Европейски парламент през юни 2024 г., си струва да се замислим върху глобалната роля на блока и поуките, които трябва да се извлекат от войните и кризите през изминалите четири години.

И така, на фона на амбицията на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за "геополитическа комисия", обявена в началото на нейния мандат, как всъщност се справя глобалната Европа?

Нека започнем с добрата новина: политиката на Европа спрямо руското нахлуване в Украйна включваше всички елементи на успешна външна политика. Разбира се, това не означава, че Европа непременно ще успее в целите си или че Украйна ще спечели своята екзистенциална битка за оцеляване срещу имперска Русия. В крайна сметка Европа е решаващ играч, но не е единственият, като Украйна, Русия, Съединените щати и до известна степен Китай играят ключови роли в това уравнение. Но Европа е важна и една ефективна европейска политика със сигурност е необходимо условие за успеха на Украйна.

Тази ефективна политика се опира на три стълба:

Първо, ясна визия: когато става въпрос за Украйна, Европа знае какво иска. Тя иска свободна, независима и демократична Украйна, вградена в европейския ред на сигурността, където се зачитат основните принципи на международното право - суверенитет и териториална цялост. Тежка задача предвид продължаващата инвазия на Русия, която иска да подчини страната, но това е ясна, принципна и последователна визия.

Второ - фактът, че ЕС остана обединен в преследването на целта си. Като се има предвид традиционно разделящата роля на Русия във вътрешноевропейския дебат и неравномерното отражение на войната в ЕС, това не беше предизвестен извод.

Въпреки това разделението винаги е зад ъгъла и фактът, че словашкият премиер Роберт Фицо сега се присъедини към Виктор Орбан по този въпрос, е причина за безпокойство. Завръщането на Доналд Туск начело на Полша обаче далеч надхвърля тези лоши новини и е източник на голямо успокоение.

И накрая - Европа използва все по-впечатляващ набор от политически инструменти на този фронт: от нарастващия дял на военна и икономическа помощ за Киев до отделяне от Русия, когато става въпрос за енергетика; приемане на милиони украински бежанци и възобновяване на разширяването. Що се отнася до Украйна, ЕС стои обединен зад визия и следва ясна стратегия за постигането й.

Но с това добрите новини свършват. Сочена преди като образец на "интегрирания подход на ЕС към конфликти и кризи", геополитическата Европа първо се разклати в Сахел (област в Африка - бел. ред.). Епидемията от преврати в региона обезсмисли подхода на блока и след като Франция буквално беше изгонена, ЕС не знае какво да прави.

След преврата в Нигер Европа застана зад Икономическата общност на западноафриканските държави с идеята за "африкански решения на африканските проблеми". Но колкото и привлекателно да звучи този лозунг, той трудно прикрива факта, че когато става въпрос за Сахел, ЕС вече няма представа какво иска.

След това дойде Кавказ, където по принцип Европа първоначално знаеше какво иска. Никой не оспори териториалната цялост на Азербайджан, включваща също Нагорни Карабах, но всички се противопоставиха на начина - чрез 10-месечна обсада и последващи военни действия, и заклеймиха етническото прочистване от Азербайджан на почти всичките 120 000 арменци в анклава. Европа се противопоставя и на идеята Баку да създаде коридор към неговия ексклав Нахичеван с военни средства - което нарушава суверенитета на Армения.

Тук ЕС също постави някои от своите чипове на масата: председателят на Европейския съвет Шарл Мишел похарчи значителен политически капитал за посредничество между Ереван и Баку, а ЕС разположи гражданска мисия за наблюдение в Армения. И все пак инструментите на европейската външна политика в Кавказ са твърде слаби, за да допринесат за целите на Европа.

За разлика от Украйна, икономическата помощ на ЕС в региона е ограничена, военната помощ почти не съществува (с изключение на Франция), енергийният лост на Азербайджан върху някои страни членки е доста значителен и за момента разширяването на ЕС е изключено. Така че в случая с Кавказ ЕС има визия, но няма средства за постигането й.

Накрая - Близкият изток. Европейският консенсус по израелско-палестинския конфликт беше внимателно изработен в продължение на десетилетия, за да стигне в края на 90-те години до стабилна, балансирана и относително подробна формулировка на решение за две държави, базирано на границите от 1967 г. - формулировка, гарантираща сигурност на Израел, палестинско самоопределение и уважение и права за всички.

Атаките на "Хамас" от 7 октомври и военният отговор на Израел разкриха очевидната истина, че палестинският въпрос не може да бъде заобиколен или пренебрегнат.

Години наред ЕС избягваше да се противопоставя на подкопаването на този консенсус, имплицитно приемайки идеята на израелския премиер Бенямин Нетаняху, че палестинският въпрос може да бъде заобиколен. Тя беше подкрепена за първи път от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп чрез Споразумението от Ейбрахам, след това от сегашния президент на САЩ Джо Байдън чрез опит за израелско-саудитска нормализация.

Атаките на "Хамас" от 7 октомври и военният отговор на Израел разкриха очевидната истина, че палестинският въпрос не може да бъде заобиколен или пренебрегнат. Катастрофата в Близкия изток също така разкри болезнената истина за това колко разделена е станала Европа.

Жалкото разделение на три части в Общото събрание на ООН само часове след като Европейският съвет изгради слаб, но все пак единен подход към конфликта, показа Европа в най-лошия й вид. В Близкия изток ЕС имаше визия - единствената, която можеше да осигури устойчив мир. И все още има икономическия (спрямо палестинците) и търговския (чрез Израел) лост за това, въпреки че винаги му е липсвала смелостта да го използва. И сега, изглежда, предпочитаме да се караме помежду си, докато Газа гори.

Подходът към Украйна имаше предпоставката да покаже какво може да означава една геополитическа Европа. Близкият изток сега разкрива нейната гибел.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    b.davidkov avatar :-|
    masay
    • + 3

    D-r D, който е блокиран, ми изпрати своя коментар по темата с молба да го публикувам от негово име:

    "Блокът" роля и да е имал по Default в миналия и по-миналия век, когато европейските колониални империи (Френската, Британската, Австро-унгарската, Райхът) колеха и бесеха на континента и нищо не можеше да се случи без тяхното О.К., днес вече е празна кичозна геополитическа черупка без никакво значение в световните дела.

    Тенденцията в последните 30 г в Европа е устойчива и жалка. След колосите Помпиду, Митеран, Геншер, Кол, Андреоти е времето на все по-слаби, безцветни и все по-зависими от хегемона европолитици, за да се стигне до днешното дъно с Макрон, Шолц, фон дер и останалите, чиито имена няма никакъв смисъл човек да се старае да помни, защото са като новогодишна ракета - светват и угасват.

    Какво бе значението на ЕС в регулиране на US конфликтите в Югославия, Либия, Ирак, Сирия, Афганистан? Просто чукна токове и прати войски след САЩ, за да е смокиново листо на американските геополитически доктрини. Какво спечели ЕС от това? Нищо! Нито концесии, нито пазари, нито авторитет! Нищо, освен ковчези.

    Какво прави ЕС в американската прокси война с РФ на територията (и за семетка) на Украина? Същото! С участието в масовката се опитва да отклони вниманието, че това е откровен американски проект, залегнал в US геополитическите стратегии още от времето на десертацията на Збигнев "Голямата шахматна дъска" от 1995 г.

    Как реагира ЕС на вторичния разпад на френската колониална империя в Центрълна Африка? Със заплахата, че щял да прати войски! Какви войски, моля? И щото ги няма - не ги прати...

    Как реагира ЕС на взривяването на СП-1 и 2? С гробовно мълчание.
    А как реагира ЕС на повредения балтийски газопровод към Финландия? С много антируско приказване, което престана в мига, когато стана ясно, че причинител е китайски кораб, който си е изпуснал котвата...

    Как реагира ЕС на избиването на един народ в Палестина? С традиционните туристически турове на всички възможни ЕС чиновници в Тел Авив. На никого от тях дори не хрумна да промълви, че не е ОК армия да избива поголовно мирно население... Убитите палестинци до момента са над 12 000!!! Сигурно 1/3 от тях са деца...

    Ето заради това ЕС няма как да се възприема сериозно от останалата част от света.
    Политическото лицемерие, марионетността, поетапното деиндустриализиране, мигрантските вълни и демографията - всичко това вари житото на някога славната Европа.

    Бог да я прости!"

    Нередност?
  • 3
    kuranakyumura avatar :-?
    kuranakyumura
    • + 2

    Единственото вярно нещо в този „анализ“ е това, че сме в последните месеци на настоящия Европейски парламент и най-вече – Европейска комисия. Пагубното управление на Брюксел за последното десетилетие изправя ЕС пред дилема за разпад или по-силна централизация. Второто се подготвя в някаква степен и Политико дори определят в друг свой „анализ“ като вреден за интересите на САЩ.

    Подобно на военните теми и тук почвам по ред на номерата.

    Първо – войната в Украйна. Брюксел и по-скоро Франция и Германия носят значително кръста и вината за войната, след като лъгаха Путин 7 години с Минските споразумения, че ще има мирно решение на конфликта. След като само печелиха време за превъоръжаването на Украйна в един момент руснаците решиха да го решат те.

    Европейският интерес беше тази война да бъде избегната по всякакъв начин. Конфликтът можеше да се избегне още 2021 г. и дори 2014 г. при една добра медиация по оста Брюксел-Киев-Москва. Какво направиха брюкселските гугутки? Заеха ястребова поза и пригласяха на Вашингтон в това как Путин бил убиец. Е направиха го такъв и сега ще плащат сметката за всичко това.

    САЩ намалява парите за Украйна и издръжката на цялата държава ще падне на плещите на ЕС. На фона на парите напечатани при ковид кризата, сега ще имаме и такива за Киев, че и за чистене на руините. Това ще подсили инфлацията, заедно с отказа от евтини енергийни ресурси, които Европа прави с руските санкции. Позитиви може и да не видим, защото Западна Украйна вече е раздадена на щатските фондове Blackrock, Vanguard и др. спонсори на демократите.

    Всичко това показва, че ЕС не си преследва интересите, а слугува на чуждите – тоест не знае какво иска наистина.

    Второ – обединението на ЕС. То е само привидно, скалъпено като нашата местна сглобка, с много лепило с американски произход. В политиката се използва и думата натиск. Липсата на такова в момента кара Брюксел да търсят кардинални реформи на Лисабонския договор и по-силна централизация, за да не може някакви си там Унгария, Словакия или Полша да им спъва мераците.

    ЕС може да изкара два позитива от цялата тази история. 1 – реформите са задължителни за оцеляването на ЕС и при малко късмет, ще вземе да ги направим и по правилния начин. Призрачният прием на секретарката Денков в ЕП показва, че ЕС дори неолиберален и проамерикански не уважава колониалните придатъци. И това е лъчът надежда. 2 – абсурдната радикално неолиберална политика на ЕС през последното десетилетия започва да се изразява в нарастване на консерватизма в Европа. Смяната на властта в Словакия е показателна, както и засиленото влияние на крайнодесните в Нидерландия. За съжаление едната крайност води до изостряне на другата и надеждата ни е двете да успеят да се балансират. Ако не се, ще видим пак концлагери в Европа, заради закъснялата рационална политика с мигрантите.

    Трето – политическия инструментариум. Всичките изброени инструменти вредят на Европа. Брюксел зарязва дипломацията и по-лошо използва я за лъгане на руснаците години наред и сега ще трябва да плаща скъпо финансово и военно за своята „единна“ позиция в Украйна. Енергийното откъсване от Русия е привидно, пак се купува руски газ и нефт, само че през посредници или с между 15% и 30% по-скъпо отколкото при преки дългосрочни договори.

    Четвърто – отвъд Европейския континент, ЕС е изритан отвсякъде. Западна Африка вече не е френско и немско ложе. Не е въпрос какво иска, а че не може да постигне нищо. Импотентността особено военната такава беше ясно видима при войната в Либия. Французите и британците свършиха боеприпасите още през първите дни, нямаха капацитет да ударят Кадафи и трябваше САЩ да се намесват пряко. Дори и сега ЕС няма присъствие в тази разпаднала се държава. Нигер и Мали са следващите грандиозни провали на Брюксел.

    За Кавказ последният който има думата е ЕС. Грузия ако тръгне по пътя на евроинтеграцията ще бъде дезинтегриран от руснаците и за разлика от Украйна, на Кремъл им трябва един корпус да постигнат целите си там. Доказаха го през 2008 г., когато дори с немодернизираната и немобилизирана си армия постигнаха победа за седмица. Армения подобно на Грузия се лашка между американската и руска сфера, като европейската е придатък на първата. Азерите са изцяло турска сфера на контрол.

    Израел и Газа изкара на показ провалената мигрантска политика на ЕС, просто защото Брюксел е безгласна в този конфликт. Това беше едно изтрезняване за европейските власти, че „инженерите“, „лекарите“ и „архитектите“ всъщност са си индоктринирани радикални мюсюлмани. И оттук идва прогнозата, че ако няма дългосрочно, постепенно, но и крайно решение на проблема, скоро ще се отварят вратите на едни музеи на Холокоста в тяхното оригинално предназначение. Изобщо не го искам, нито одобрявам, ама натам сме се запътили. И виновните ще са либералните подцинковани кофи, които управляваха Европа последните повече от десет години.

    Нередност?
  • 4
    weiss avatar :-|
    Weiss
    • + 1

    Статията е толкова слаба, еднопластова и фактологично невярна, на толкова много нива, че дори не знам от къде да започна по същество. Всъщност няма да я коментирам, това са направили по-добре от мен Докторът и Кюмюрът по-горе. Кое прави впечатление обаче: ЕС като наднационално политическо образувание се управлява от една прослойка, които можем да наречем с думата "номенклатура", така популярна в началото на прехода. Това е един кръг от хора, които заемат водещи, често формални, но добре платени позиции и изпълняват функции, често ненужни и самоцелни, в една йерархична система, в която могат да сменят своите позиции, но която рядко напускат. Самото съществуване на системата, без значение от резултати и прогрес, е най-важното нещо за тях, защото осмисля, оправдава тяхното съществуване, точно както по времената на "червената буржоазия", с която се забелязват тревожно много общи черти. Съвсем като "новата класа" по М. Джилас....И симпатичната дама от снимката, автор на този агитматериал и директор на Института за международни отношения в Рим, каквото и да е това, но със сигурност финансирано с Европари, е част от същата тази еврономенклатура. И също като едно време, работата и е да рапортува за преизпълнението на плана. Проблемът е,че това не работи на дългия път, и знаците вече се виждат на стната.....

    Нередност?
Нов коментар