Коментар | Възходът и падението на геополитическата Европа

D-r D, който е блокиран, ми изпрати своя коментар по темата с молба да го публикувам от негово име:

"Блокът" роля и да е имал по Default в миналия и по-миналия век, когато европейските колониални империи (Френската, Британската, Австро-унгарската, Райхът) колеха и бесеха на континента и нищо не можеше да се случи без тяхното О.К., днес вече е празна кичозна геополитическа черупка без никакво значение в световните дела.

Тенденцията в последните 30 г в Европа е устойчива и жалка. След колосите Помпиду, Митеран, Геншер, Кол, Андреоти е времето на все по-слаби, безцветни и все по-зависими от хегемона европолитици, за да се стигне до днешното дъно с Макрон, Шолц, фон дер и останалите, чиито имена няма никакъв смисъл човек да се старае да помни, защото са като новогодишна ракета - светват и угасват.

Какво бе значението на ЕС в регулиране на US конфликтите в Югославия, Либия, Ирак, Сирия, Афганистан? Просто чукна токове и прати войски след САЩ, за да е смокиново листо на американските геополитически доктрини. Какво спечели ЕС от това? Нищо! Нито концесии, нито пазари, нито авторитет! Нищо, освен ковчези.

Какво прави ЕС в американската прокси война с РФ на територията (и за семетка) на Украина? Същото! С участието в масовката се опитва да отклони вниманието, че това е откровен американски проект, залегнал в US геополитическите стратегии още от времето на десертацията на Збигнев "Голямата шахматна дъска" от 1995 г.

Как реагира ЕС на вторичния разпад на френската колониална империя в Центрълна Африка? Със заплахата, че щял да прати войски! Какви войски, моля? И щото ги няма - не ги прати...

Как реагира ЕС на взривяването на СП-1 и 2? С гробовно мълчание.
А как реагира ЕС на повредения балтийски газопровод към Финландия? С много антируско приказване, което престана в мига, когато стана ясно, че причинител е китайски кораб, който си е изпуснал котвата...

Как реагира ЕС на избиването на един народ в Палестина? С традиционните туристически турове на всички възможни ЕС чиновници в Тел Авив. На никого от тях дори не хрумна да промълви, че не е ОК армия да избива поголовно мирно население... Убитите палестинци до момента са над 12 000!!! Сигурно 1/3 от тях са деца...

Ето заради това ЕС няма как да се възприема сериозно от останалата част от света.
Политическото лицемерие, марионетността, поетапното деиндустриализиране, мигрантските вълни и демографията - всичко това вари житото на някога славната Европа.

Бог да я прости!"

Единственото вярно нещо в този „анализ“ е това, че сме в последните месеци на настоящия Европейски парламент и най-вече – Европейска комисия. Пагубното управление на Брюксел за последното десетилетие изправя ЕС пред дилема за разпад или по-силна централизация. Второто се подготвя в някаква степен и Политико дори определят в друг свой „анализ“ като вреден за интересите на САЩ.

Подобно на военните теми и тук почвам по ред на номерата.

Първо – войната в Украйна. Брюксел и по-скоро Франция и Германия носят значително кръста и вината за войната, след като лъгаха Путин 7 години с Минските споразумения, че ще има мирно решение на конфликта. След като само печелиха време за превъоръжаването на Украйна в един момент руснаците решиха да го решат те.

Европейският интерес беше тази война да бъде избегната по всякакъв начин. Конфликтът можеше да се избегне още 2021 г. и дори 2014 г. при една добра медиация по оста Брюксел-Киев-Москва. Какво направиха брюкселските гугутки? Заеха ястребова поза и пригласяха на Вашингтон в това как Путин бил убиец. Е направиха го такъв и сега ще плащат сметката за всичко това.

САЩ намалява парите за Украйна и издръжката на цялата държава ще падне на плещите на ЕС. На фона на парите напечатани при ковид кризата, сега ще имаме и такива за Киев, че и за чистене на руините. Това ще подсили инфлацията, заедно с отказа от евтини енергийни ресурси, които Европа прави с руските санкции. Позитиви може и да не видим, защото Западна Украйна вече е раздадена на щатските фондове Blackrock, Vanguard и др. спонсори на демократите.

Всичко това показва, че ЕС не си преследва интересите, а слугува на чуждите – тоест не знае какво иска наистина.

Второ – обединението на ЕС. То е само привидно, скалъпено като нашата местна сглобка, с много лепило с американски произход. В политиката се използва и думата натиск. Липсата на такова в момента кара Брюксел да търсят кардинални реформи на Лисабонския договор и по-силна централизация, за да не може някакви си там Унгария, Словакия или Полша да им спъва мераците.

ЕС може да изкара два позитива от цялата тази история. 1 – реформите са задължителни за оцеляването на ЕС и при малко късмет, ще вземе да ги направим и по правилния начин. Призрачният прием на секретарката Денков в ЕП показва, че ЕС дори неолиберален и проамерикански не уважава колониалните придатъци. И това е лъчът надежда. 2 – абсурдната радикално неолиберална политика на ЕС през последното десетилетия започва да се изразява в нарастване на консерватизма в Европа. Смяната на властта в Словакия е показателна, както и засиленото влияние на крайнодесните в Нидерландия. За съжаление едната крайност води до изостряне на другата и надеждата ни е двете да успеят да се балансират. Ако не се, ще видим пак концлагери в Европа, заради закъснялата рационална политика с мигрантите.

Трето – политическия инструментариум. Всичките изброени инструменти вредят на Европа. Брюксел зарязва дипломацията и по-лошо използва я за лъгане на руснаците години наред и сега ще трябва да плаща скъпо финансово и военно за своята „единна“ позиция в Украйна. Енергийното откъсване от Русия е привидно, пак се купува руски газ и нефт, само че през посредници или с между 15% и 30% по-скъпо отколкото при преки дългосрочни договори.

Четвърто – отвъд Европейския континент, ЕС е изритан отвсякъде. Западна Африка вече не е френско и немско ложе. Не е въпрос какво иска, а че не може да постигне нищо. Импотентността особено военната такава беше ясно видима при войната в Либия. Французите и британците свършиха боеприпасите още през първите дни, нямаха капацитет да ударят Кадафи и трябваше САЩ да се намесват пряко. Дори и сега ЕС няма присъствие в тази разпаднала се държава. Нигер и Мали са следващите грандиозни провали на Брюксел.

За Кавказ последният който има думата е ЕС. Грузия ако тръгне по пътя на евроинтеграцията ще бъде дезинтегриран от руснаците и за разлика от Украйна, на Кремъл им трябва един корпус да постигнат целите си там. Доказаха го през 2008 г., когато дори с немодернизираната и немобилизирана си армия постигнаха победа за седмица. Армения подобно на Грузия се лашка между американската и руска сфера, като европейската е придатък на първата. Азерите са изцяло турска сфера на контрол.

Израел и Газа изкара на показ провалената мигрантска политика на ЕС, просто защото Брюксел е безгласна в този конфликт. Това беше едно изтрезняване за европейските власти, че „инженерите“, „лекарите“ и „архитектите“ всъщност са си индоктринирани радикални мюсюлмани. И оттук идва прогнозата, че ако няма дългосрочно, постепенно, но и крайно решение на проблема, скоро ще се отварят вратите на едни музеи на Холокоста в тяхното оригинално предназначение. Изобщо не го искам, нито одобрявам, ама натам сме се запътили. И виновните ще са либералните подцинковани кофи, които управляваха Европа последните повече от десет години.

Статията е толкова слаба, еднопластова и фактологично невярна, на толкова много нива, че дори не знам от къде да започна по същество. Всъщност няма да я коментирам, това са направили по-добре от мен Докторът и Кюмюрът по-горе. Кое прави впечатление обаче: ЕС като наднационално политическо образувание се управлява от една прослойка, които можем да наречем с думата "номенклатура", така популярна в началото на прехода. Това е един кръг от хора, които заемат водещи, често формални, но добре платени позиции и изпълняват функции, често ненужни и самоцелни, в една йерархична система, в която могат да сменят своите позиции, но която рядко напускат. Самото съществуване на системата, без значение от резултати и прогрес, е най-важното нещо за тях, защото осмисля, оправдава тяхното съществуване, точно както по времената на "червената буржоазия", с която се забелязват тревожно много общи черти. Съвсем като "новата класа" по М. Джилас....И симпатичната дама от снимката, автор на този агитматериал и директор на Института за международни отношения в Рим, каквото и да е това, но със сигурност финансирано с Европари, е част от същата тази еврономенклатура. И също като едно време, работата и е да рапортува за преизпълнението на плана. Проблемът е,че това не работи на дългия път, и знаците вече се виждат на стната.....