Енергетика

ЕС налага мащабни регулации на газовата и петролна индустрия за отделянето на метан

Възможно е да се въведе схема за търговия с емисии по подобие на въглеродните

Много е възможно газовата и петролната индустрия да започнат да плащат метанови квоти

Евгени Ахмадзай

Много е възможно газовата и петролната индустрия да започнат да плащат метанови квоти © Shutterstock

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Европейските бюрократи правят всичко възможно да намерят начини за постигане на целите за редуциране на въглеродните емисии. Това е особено сложна задача, тъй като според първоначалните планове на Брюксел природния газ и петролът не бяха част от дългосрочните планове на ЕС. След години дискусии и лобиране в Европейския парламент през 2023 г. се стигна до решението, че природният газ ще остане в енергийния микс на континента - под формата на електроенергия, транспорт или топлоенергия. Това е в разрез със старите идеи, че всички фосилни горива могат да бъдат извадени от потребление и производство в следващите десетилетия и Европа да се изчисти от тези емисии.

Затова сега на дневен ред е сложната задача как да съчетаеш използването на фосилни горива с целите за намаление на 55% от емисиите до 2030 г ( Fit for 55). Отговорът на този въпрос според Брюксел е повече регулации и най-вече законодателен ангажимент срещу един от първоизточниците на проблема - метана. Или с други думи - ако нещо не се забрани, трябва да бъде регулирано.

Това ще се случи, като се задължи газовата, петролната и въглищната промишленост да докладват и измерват своите емисии на метан. А след време твърде вероятно да започнат да се плащат квоти за отделянето на метан, както е сега с въглеродните емисии (EU ETS).

Въпреки че подобна идея звучи леко абстрактно и без особен смисъл за иначе големите и мащабни цели за декарбонизация на съюза в следващите три десетилетия, в нея има сериозна доза логика. Метанът, като парникова емисия, е отговорен за почти една трета от повишаването на глобалните температури от началото на индустриалната ера, според доклад на Wood Mackenzie, чието публикуване се съчетава с решението на Европейския парламент и съвет от днес за регулациите на метана.

Bad day for methane (a powerful greenhouse gas) as China-US agree to include it in all future climate plans and the EU has agreed a new law stamping out leaks and flaring. And forcing exporters to report their leaks and eventually cut them down if they wanna sell to them. pic.twitter.com/rxCzLkn75N

- Karl Mathiesen (@KarlMathiesen) November 15, 2023

2030 е зад ъгъла

Регулирането на метановите емисии ще атакува няколко проблема и ще забрани газовото изпускане при добиване на петрол и въглища (gas venting) и директното изгаряне на газ (gas flaring), което се случва при петролни рафинерии, химически заводи, обекти за добив на нефт и офшорни петролни и газови платформи.

Понеже тръбната газова индустрия в Европа от войната в Украйна досега е в застой и континентът разчита на втечнен газ (LNG), подобна мярка може има директен ефект на вноса на втечнен природен газ с танкери. Така на практика ще се задължи цялата мрежа за доставки на втечнен газ в Европа да има измерване и мониторинг на метановите емисии. И да се постигне някакъв модел на лимитиране на вторичните емисии от внасяне на природен газ и петрол на континента, въпреки че той не се добива тук.

Тъй като при добива на въглища се отделят големи количества метан, решението на Брюксел ще е начин да се урегулира добивът на въглища в Европа, без да бъде спиран директно. На практика въглищните мини ще бъдат задължени да лимитират изпускането на метан след 2031 г., въпреки че не е ясно дали това ще е възможно и как може да бъде постигнато.

Конкретно за българските лигнити "Мини Марица-изток" това би трябвало да има по-малко значение, тъй като рудниците са открити и реално няма натрупване на метан, който да се изпуска. Но е възможно да се прецени, че все пак трябва да им се начислява норма на замърсяване.

Европа може да изкопира модела на САЩ, където законът за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act) на президента Джо Байдън ще въведе такса от 900 долара за тон метан, отделен през 2024 г., която ще се повиши до 1500 долара за тон през 2026 г, според информация на FT.

Все пак не е ясно дали с желанието да се постигне редуциране на емисиите няма да се вкара нов модел, който в крайна сметка ще повиши цената на газа и петрола на континента, при условие че те най-вероятно ще бъдат използвани още дълги години в Европа. Освен това подобна мярка може да ограничи конкурентоспособността на европейската икономика, тъй като няма да са спазва от търговските партньори извън общността. Може, разбира се, да се въведе метанов данък по подобие на въглеродния. Всичко това ще се обсъжда и решава в следващите месеци.

Net Zero Economy Forum 2023

Повече по тази и други, свързани със зеления преход и трансформацията на бизнеса теми, можете да научите на конференцията на Капитал Net Zero Economy Forum.

Събитието ще се проведе на 22 и 23 ноември в Гранд Хотел Милениум София и ще срещне изпълнителни директори на водещи компании от българския пазар, представители на европейските институции, правителството, регулаторите и общините.

Големите теми в третото издание на годишния форум са: Политическа рамка на зеления преход, Недостигът на вода в контекста на климатичните промени, Критични и стратегически суровини за прехода, Декарбонизация на индустрията, Бизнес партньорства за устойчиво развитие, Климатична неутралност на градовете, Ускоряване на кръговата икономика, ESG регулации, Иновации и решения за устойчиво земеделие, Cleantech и нови бизнес модели.

Информация за събитието и билетите вижте тук