Коментар | Енигмата ДПС. Ново начало или начало на края?

Ахмед Доган нарече евентуалния нов оперативен председател на ДПС "феномен". Той наистина е феноменален популист (ако сте проследили поне няколко от неговите предизборни митинги или изяви в парламента), който е и свръхбогат.

Преди всичко е важно да напомня, че ДПС формално юридически не е и никога не е била етническа партия. В него винаги са членували представители на почти всички етнически и религиозни групи, които са граждани на България. През 90-те години движението се подкрепяше по убеждение от евреи, арменци, българи, макар и отделни личности. Поради това и опитите на националистически партии и движения да поискат забраната му чрез Конституционния съд биваха отхвърляни без колебание.

В интерес на истината Ахмед Доган от учредяването на ДПС имаше волята и стремежа да се включи в общонационалните политически съюзи. За съжаление, като се започне от Кръглата маса, където опозицията отказа да отпусне присъствена квота за Доган, следваха и други откази за интегриране на ДПС. Получи се и отказ на Координационния съвет на СДС да включи новосъздадената ДПС в опозиционния демократичен съюз въпреки отправените молби на част от Комитета за национално помирение, както и на отделни личности от дисидентските среди.

В този смисъл политическото мнозинство отхвърли движението и го тласна към самоизолация и затвореност. Затова пък стегна завинаги редиците на турците и мюсюлманите като лоялен електорат, който се нуждае от защита на правата и свободите си.

Затова въпросът сега е дали чрез избора на българин/християнин Доган не се опитва отново да промени втвърдения до вкаменелост стереотип, че ДПС е етническа партия поради преобладаващите си избиратели. Само почетният председател знае какви са неговите планове, но защо Пеевски, а не който и да било друг от активните в движението български политици, който би бил приет много по-лесно от макрообществото?

Амбициозният Пеевски/Доган обмисля ходовете си напред и те са за участие във върховете на управлението на страната. И тогава няма да ни е безразлично.

Предложението/решението на Ахмед Доган, което подготвя новия избор за председател на ДПС, внесе вълнение и разцепление сред обичайния му електорат по две координати: 1.възрастова/поколенческа и 2.регионална, със свои специфики в Гоцеделчевско, в Западните и Източните Родопи, в Делиормана, сред трудовата диаспора в Западна и Северна Европа и сред голямата общност на прогонените ни съграждани в Турция.

Поколенчески и регионални различия

В Западните Родопи и Гоцеделчевско е видимо поколенческото разделение при вътреобщностните дискусии за избора на нов председател българин (Делян Пеевски).

По-старото поколение не се отказва от лоялността си към ДПС/Ахмед Доган, но помни с неприязън причинените щети през годините. "Изсмукването" (термин на респондентите) на "Булгартабак" и унищожаването на препитанието на региона чрез тютюнопроизводство доведе до масово обедняване и принуждаването на местното население да се спасява чрез горски труд или чрез сезонен гурбет в Гърция, Испания, Италия, Англия. До 2001 г. селата в този регион масово участваха в лотарията "Зелена карта за САЩ". Имаше една или две години, в които, парадоксално, за зелена карта кандидатстваха всички пълнолетни жители на някои от селата. От тогава датира и една значима диаспора от помаци в САЩ. Възрастният електорат на ДПС обаче знае и помни, че това ги е лишило от потомците им. Макар впоследствие те да са се установили добре, получили са образование и се реализират успешно.

Независимо от силно критичните нагласи, само единици/десетки от тях имат намерение да се оттеглят наказателно като активисти или електорат. Повечето ще запазят своята лоялност въпреки възраженията и съмненията си.

Средното и младото поколение отдавна са забравили периода на родителите си като успешни тютюноработници. Те работят не само сезонно, но и продължително във Франция, Германия, Белгия, Испания и други страни, като се прибират само по празниците, но осигуряват семействата си и инвестират в родните си села и градчета. По техните думи "животът вече е само бизнес", затова нямат нищо против Пеевски, който е не само силен и "агресивен" бизнесмен, но е направил през последните години доста неща за техните села - детска градина, пътища, канализация и т.н. Остават лоялни към ДПС и твърдят, че имат всички основания да се доверят на визията на Ахмед Доган.

По техните думи "животът вече е само бизнес", затова нямат нищо против Пеевски, който е не само силен и "агресивен" бизнесмен, но е направил през последните години доста неща за техните села - детска градина, пътища, канализация и т.н.

Както старите, така и младите не се притесняват от факта, че движението ще се оглави от християнин. Дори очакват предимства от перспективата в движението да се влеят нови сънародници християни. Изненадващо, но това са данните от теренно проучване.

Доста по-различна е ситуацията в Източните Родопи. Там лоялността на стари и млади е по-силно разколебана. Хората си искат ДПС етнически монолитно и оглавявано от турчин (евентуално помак). Вероятно броят на хората, които ще напуснат или ще откажат подкрепата си за новото ДПС, ще бъдат чувствително повече. Сред респондентите, които лоялно са работили години наред за ДПС, се правят и бунтовни хипотези, че е възможно да се отцепи някаква част от тях и да създаде нова турска партия.

Повечето от електората в този регион имат роднини сред изселниците в Турция и за тях е от съществена важност да чуят и тяхното мнение, както и, разбира се, каква негласна позиция ще имат управляващите в Турция.

Те също имат много и силни критики към начина на управление на местните власти, излъчени от движението. Те също, както хората от Западните Родопи, разчитат на гурбета в Западна Европа - Нидерландия, Германия, Швеция, за да инвестират парите в семействата си и в родните населени места. Техните инвестиции и съдбата на семействата им в България са доста зависими от местните власти, които понякога са се задържали прекомерно дълго в управлението и са станали самодоволно бездейни. Сигурни са, че промени в ДПС трябва да има на всички нива, и повечето ще запазят лоялност, но биха искали партията да запази облика си, дори де юре да не е така, като "турската партия, с някой от младите и образовани турски политици като оперативен председател".