Коментар | Чували ли сте историята за...
Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В края на 1984 г. в САЩ излиза една малка, но важна книга. Преподавателят в университета на Ню Йорк Нийл Постман публикува "Забавляваме се до смърт" (Amusing ourselves to death). Тогава тя изглежда като преувеличение, днес по-скоро като брутално пророчество.
В книгата накратко, се казва, че много хора са мислели, че най-голямата заплаха за свободата е ограничението на медиите. Както например предупреждава Оруел в 1984 г. Според Постман обаче наистина сме загубили свободата си, но не заради ограничението на информацията, а заради изобилието й. Оказал се е прав не Оруел, а "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли. В неговата книга няма нужда от Big Brother, който да лишава хората от тяхната самостоятелност, отговорност и история. Вместо това те доброволно започват да си налагат робство чрез технологиите, които ограничават свободата им да мислят. Няма нужда да се забраняват книги, защото никой не иска да ги чете. Няма нужда да се ограничава информацията, защото ще има толкова много, че връзките между хората ще се разпаднат от пасивност и егоизъм. Няма нужда истината да се крие, защото ще бъде потопена в море от незначителност.
Книгата на Постман е писана през 80-те и се отнася изцяло за телевизията, но всъщност, изглежда, по-скоро е описала случващото се днес. Живеем в много шумни времена. За да чуеш мелодията на събитията в тях, са нужни сериозни усилия.
Една от задачите на "Капитал" е точно това - да произвежда обратното на шум. Всеки ден, всяка седмица, всеки месец и всяка година екипът на медиата работи, за да показва, че всяко събитие е следствие, породено от причина.
Този брой на "Капитал" е малко по-различен, защото не се занимава толкова с текущите събития. През цялата година, докато слушаме за мелодията в потока от новини, попадаме на много интересни истории, но не ни остава време да ги разкажем. Макар и леко встрани от класическите теми в "Капитал", те също са важни, освен всичко друго и защото напоследък истинските истории са малко. И това е проблем.
Човешкото съзнание е програмирано да разбира света през истории. От рисунките в пещерите, легендите и приказките, хората си предават знание и се забавляват с истории. Сега живеем във времена с изобилие от думи и образи, но огромната част от тях е само шум - имитация на история.
В последния за тази година брой на седмичния "Капитал" ви предлагаме селекция от истински, интересни и важни истории - от тази за първия български компютър през 60-те години на миналия век, през тази за детската болница в Румъния, до родения в Кюстендил архитект Иван Иванов, който през ХХ век става звезда на брутализма в Австралия. Има погледи назад, като например спомените на един адвокат за соца и погледи напред като репортажа за стартъп инкубатора на френския град Лил.
Историите се създават не само с думи или образи. Всеки наш ден е една история. Всяка компания е история. Всеки живот е история. Ако не ги разказваме ние, тогава или имаме поддържаща роля в чужда история, или произвеждаме шум.
Пожелаваме през следващата година да разкажете - с живота и работата си, истински интересни и смислени истории.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.