Анализ | Иде ли краят на прехода

Избистряне на понятията

Като че ли у нас няма ясно разбиране в какво общество живеем и повечето хора вкарват различно съдържание в понятията или използват различни понятия за едно и също. Примерно, пазарна икономика и капитализъм. Или демокрация и правова държава. В опит да "среша" разнопосочните мисли в една посока - да наречем икономическата ни система "капитализъм", а политическата ни система "демокрация". Пазарът е само механизъм за размяна на стоки срещу пари, съществуващ от древни времена, но като единствен измерител на стойността на благата при капитализма е дал наименованието "пазарна" на самата икономика. Но и самият капитализъм може да претърпи различни метаморфози в зависимост от степента, в която държавата интервенира на пазара.

Демокрацията съществува също от древни времена в смисъла на вземане на политически решения с вишегласие. Но в най-развитите демокрации решенията се вземат не просто с вишегласие, а в рамките на закона и при защита правата на малцинствата - и това става възможно едва с разделението на законодателната, изпълнителната и съдебна власт, така че власт власт да възпира. Такава демокрация в политологията се нарича "либерална" - не защото властват либералите в нея, а защото допуска представителство на всички групи в обществото, без ограничения на основание социален статут, пол, раса, етнос, религия и възраст след пълнолетие.

За по-ясна ориентация в сложната плетеница от понятия и връзката между тях е важно да се отбележат още три неща:

Първо, че либералната демокрация става възможна едва с узряването на либералния пазарно-конкурентен капитализъм през 19 век.

Второ, че и в съвремието продължават да съществуват паралелно и други форми на капитализъм и демокрация. Примерно, капитализмът в САЩ, Швеция и Русия се различава драматично според ролята на държавата в него. Същевременно, много държави по света се смятат за демократични, защото провеждат избори, независимо, че те не водят до смяна на властта.

И трето, че за да бъде устойчива, либералната демокрация трябва да има за фундамент пазарно-конкурентия капитализъм и обратно. Когато започне концентрация на икономически интереси под формата на олигополи и монополи, постепенно разделението на властите спира да функционира. А когато в политиката решенията започват да се вземат от малко на брой хора - това неминуемо води и до концентрация на икономическа власт.

На какво ни учи историята

Хилядолетия световната икономика се е развивала с между нула и един процент растеж. В тези условия е нямало как да се забогатее бързо без преразпределяне на вече съществуващо богатство. Поне от древна Гърция насам във всяко общество е имало три основни прослойки: богати, контролиращи политическата власт; "средна класа" от занаятчии и майстори, които с ръцете и ума си създават нов продукт, и бедни - хората на наемния труд или без права, като робите. Средната класа е разчитала на държавата чрез закона да гарантира благоприятни условия за производство и опазване на създавания продукт. Напрежението в обществото е възниквало най-вече във връзка с преразпределението на продукта от държавата. При такива конфликти политическата власт е била нужна за запазване на привилегиите на богатите или за достъп на бедните до тях. С други думи, в голяма степен играта между бедни и богати е била с нулев резултат - нямало е как някой да спечели без друг да загуби.

Това е започнало да се променя едва с появата на пазарно-конкурентния капитализъм след Индустриалната революция в Англия и нейния възход като морска империя. Натрупването на богатство от производители и търговци укрепва тогавашната средна класа и тя по еволюционен път дава тласък на промени в политическата система. Така се ражда съвременната либерална демокрация с все по-разширяващо се политическо представителство на различните прослойки в обществото. За отбелязване е, че през почти целия 19 век няма нито една мащабна война - от Ватерло чак до Първата Световна война. Иронията е, че по това време светът достига на индивидуално ниво най-висока степен на глобализация - между империите няма стриктни граници, а хората е можело да се придвижват свободно без паспорти по цял свят.

Съвременната либерална демокрация се ражда от появата на пазарно-конкурентния капитализъм след Индустриалната революция в Англия.

Упадъкът на демокрациите и завземането на политическата власт от комунистически и фашистки партии след края на Първата световна война има своите дълбоки корени в срива на жизнения стандарт на средната класа. Обедняването на големи прослойки от нея дава живот и сила на тоталитаризъм, който под различан форма обещава бързи и лесни решения на новите бедни, обединени срещу посочения им вътрешен враг - либералите и малцинствата, и външен враг - англосаксонския/англофренския капитал, неслучайно свързан с най-старите демокрации. Играта отново е станала win-lose и с нулев резултат. И така до края на Втората Световна война, когато започва златният век на средната класа.

Благодарение на новата роля на държавата и профсъюзите, в конкуренция за по-социално общество с комунистическия блок, западните страни успяват драматично да подобрят жизнения стандарт на малкия човек, да разширят средната класа и така да превърнат демокрацията като привлекателна алтернатива на тоталитарните общества. Така първо фашизмът с края на ВСВ, а след това и комунизмът с края на Студената война през 1989 г. губят своята привлекателност. Дотам, че се появява книгата за края на Историята, в която либерализмът е окончателно победил. Да, ама не. Световната финансова криза - Голямата рецесия от 2008 г показа, че когато регулаторите на пазарния капитализъм не са ефективни, той се изражда в олигополен, а демокрацията - в олигархия. Големите богатства за малко хора съпътстват големите неравенства между бедни и богати. За сметка на средната класа, която напускат, за да се влеят при бедните десетки милиони хора в демократичните общества, подкопавайки тяхната стабилност.

Когато регулаторите на пазарния капитализъм не са ефективни, той се изражда в олигополен, а демокрацията - в олигархия.

Неслучайно същите хора видяха политическа алтернатива в новите социалпопулисти, чиято националистическа и дори квазифашистка идеология започва да им импонира с лесните и бързи решения на трудни проблеми. Отново, както преди век, враг стават либералите и етническите, расовите и сексуалните малцинства. Отново светът става свидетел, но в обратен ред, на голяма икономическа криза, пандемия и (не дай Боже!) световна война само в рамките на две декади. Отново авторитарите обединяват сили срещу демокрациите - преди век Германия, Италия и Япония, а сега Китай, Русия и Иран. Защото когато демокрациите не могат да осигурят win-win за всички, играта пак става с нулев резултат. Много бедни и малко богати в разширяващия се отбор на олигархията срещу намаляващия отбор на средната класа. И нещата няма да се променят, докато големите демокрации - САЩ, Велокобритания, Франция, а вече и Германия - не намерят начин да възкресят отново силната средна класа, а стова и демокрацията в своите общества. Така, както все още успяват скандинавските страни.

Когато демокрациите не могат да осигурят win-win за всички, играта пак става с нулев резултат.

Дефиниция на прехода в национален контекст

Българският преход започна без крайна цел и посока, поради огромните разминавания в разбиранията, нагласите и наложените от комунизма стереотипи на избирателите и самите политици. Въпреки това, в контекста на разгледаните понятия "капитализъм" и "демокрация" можем ясно да различим три етапа на Прехода между 1985 и 2020 година:

Етап 1: Политическият преход (1989 -1996)

С идването на Горбачов на власт, в СССР и социалистическия блок започва постепенно преход от планова към пазарна икономика, но в рамките на политическия монопол на комунистическите партии върху държавата. У нас е приет Указ 56, разрешаващ частната инициатива. Външният дълг на България скача стремглаво от около 2 на 12 млрд щ.д. в рамките на 3-4 години. Голяма част от този дълг е използвана от държавата за създаване на външно-търговски дружества и след падането на комунистическия режим през 1989 г е "приватизиран". Впоследствие този капитал се използва за създаването на частни финансови и бизнес структури в страната, които подкрепят политически бившата компартия. Застанали на входа и изхода на държавните дружества, те ги източват до невъзможност за обслужване на кредитите им. Така фалират 17 търговски банки и се развихря хиперинфлация. В началото на 1997 г. приключва опитът за държавно индуциран и управляван капитализъм и на контролирана чрез него демокрация. Но с повторната загуба на властта от бившата компартия е изпълнена дефиницията за мирен политически преход от тоталитаризъм към демокрация.

Етап 2: Икономическият преход (1997-2008)

Опасността от повторен държавен фалит след 1990 г. кара новото реформаторско правителство да приеме двете ключови условия за финансиране от МВФ: (1) въвеждане на валутен борд и (2) приватизация на рентабилните и ликвидация на губещите държавни предприятия. Така в рамките на около две години България приватизира около 2/3 от държавните си активи, завършва пазарните реформи и получава покана за започване на преговори за членство в ЕС. Към 2005 г преговорите завършват, а България е призната за работеща пазарна икономика - Копенхагенски критерий за членство в ЕС. Така завършва икономическият преход от държавно-планова към частно-пазарна икономика. България обаче е приета в ЕС под условие без да изпълнява друг ключов Копенхагенски критерий за членство - върховенство на правото. За да извършим необходимите реформи и станем правова държава (съгласно чл. 4 (1) от нашата Конституция), ЕС ни налага Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). Пропускайки този факт, за много българи членството в ЕС сякаш маркира края на прехода - без да сме правова държава и пълноценна либерална демокрация.

Етап 3: Проваленият преход към правова държава (2009-2021)

Световната финасова криза и мощното раздвижване на икономическите пластове по света и у нас дават друга насока на нашия Преход. Смяната на модела на икономически растеж, оттеглянето на западни капитали от България и заместването им с наши и руски капитали доведе до по-тясно преплитане на политика и икономика. Преплитането на политическа и икономическа власт води до олигархизация на политическата система у нас, която стана очевидна - най-вече с възхода и краха на КТБ - след нахлуването на Путин в Крим.

Преплитането на политическа и икономическа власт доведе до олигархизация на политическата система у нас.

Имитацията на необходимите съдебни реформи стана параван на концентрацията на цялата политическа, съдебна и медийна власт в ръцете на много малка група политици и олигарси. На фона на глобална пандемия, натрупалите се социални и икономически конфликти увеличиха рязко политическото напрежение в страната. Избухналите мощни протести разкриха недъзите на олигархичния политикономически модел и след поредица от избори вкараха България в криза на парламентарната демокрация. Сякаш преходът изгуби окончателно своя смисъл.

Протест срещу олигархичния модел в държавата през 2020 г. Източник: Shutterstock

Етап 4: Отново опит за преход към правова държава (2022-?)

Корупцията и крещящата нужда от ефективно правосъдие сякаш бяха единствената и най-важна разделителна линия в обществото. Войната на Путин в Украйна обаче внесе нова, още по-важна разделителна линия - нашата геополитическа ориентация. Оказа се, че консенсусът по нея от началото на века е бил само привиден. По фундаментални теми за нашата национална сигурност и оцеляване на демокрацията ни - НАТО, газовите и петролните доставки, военната помощ за Украйна, превъоръжаването на нашата армия и съветското културно наследство зеят цивилизационни разломи в обществото. Те преформатираха политическото пространство и създадоха ротационен кабинет с евроатлантическа платформа, който изведе България от конституционната криза, довела до безконтролно президентско управление. Международната изолация на лидерите на корупционния олигархичен модел ги мотивира по един или друг начин да участват активно в дълго отлаганите реформи за правова държава. В рамките само на няколко месеца България прие антикорупционно законодателство, благодарение на което отпадна МСП; направи ключови конституционни и законови промени в съдебната система; беше частично приета в Шенген; подготвя влизането в Еврозоната от 2025 г и завършване на евроинтеграцията на страната. Същевременно, новата бюджетна политика цели да намали ножицата между бедни и богати: България е една от страните в ЕС с най-бързо увеличаващи се доходи и с най-ниска безработица; укрепва средната класа - гръбнак на демокрацията.

Дали през 2024 г. преходът към правова държава ще продължи? Ще влезем ли в сухопътния Шенген? Ще се справим ли с кремълската пропаганда и нейните агенти у нас? Ще заработят ли регулаторите след кадровите промени? Ще гарантират ли ефективно и справедливо правосъдие новите ВСС, ВСП и главен прокурор?

Преходът към правова държава съгласно нашата Конституция ще знаем, че е завършил, само по един начин - когато има ефективни присъди на агенти на чужди държави и на политици от високите етажи на властта. Едва тогава ще можем да кажем, че България е станала европейска демокрация.