Интервю | Андрей Янкулов: Мандатът на Сарафов започва както при Гешев и Цацаров с илюзия за промяна

В проекта за промени на НПК, който бе приет преди лятото, имаше предложение да се даде право на лицето, направило съобщението за престъплението, по което властите са се сезирали и са започнали разследване, да обжалва прекратяването на съответното наказателно производство пред съд. В мотивите към законопроекта на МС, това предложение бе защитено именно с обстоятелството, че в случаите, когато няма пострадал е необходимо все пак някой да може да инициира този външен контрол върху решенията на прокурора за прекратяване. Парламентът обаче не прие това предложение. Не казвам, че то е панацея, нито една от всички мерки, които могат да бъдат предприети в т.нар. съдебна реформа, не е панацея, дори и промяната на квотите във ВСС не е панацея - всички те биха имали значение на нормативно ниво само като съвкупност.

Така или иначе, резултатът е, че решенията по едни разследвания от много висок обществен интерес за потенциално корупционни престъпления, могат да бъдат заключени в прокуратурата без възможност за външен контрол. Те може и да са правилни тези прекратявания, но няма как да знаем това.

Какво се случва с казуса "Осемте джуджета", който АКФ извади наяве?

Поредна илюстрация на всичко казано дотук. На изслушването пред Висшия съдебен съвет (ВСС), където бях и аз, г-н Сарафов заяви, че реакцията по случая "Осемте джуджета" щяла да бъде тест за това как ще работи прокуратурата, защото тя нямало да може да се изчисти, ако на този случай не бъде даден адекватен институционален отговор. До момента знаем само, че има обвинени няколко отделни лица - Петьо Еврото, жена му, включая и един прокурор, за вещно укривателство, по повод на различни елементи от тази схема.

Няма обаче никакви данни дали изобщо се провежда едно всеобхватно разследване на всички обстоятелства по съществото на казуса, които сочат, че това не са някакви отделни случки, където някакви хора са присвоили или укрили някакви вещи, които предварително някой друг противозаконно е придобил. Това, което в случая трябва приоритетно да се разследва, е дали не се касае за една корупционна мрежа за неправомерно престъпно влияние върху върховете на правосъдието и докъде е достигнало това влияние, а не да се дели изкуствено на някакви отделни дребни случки. През тези отделни случки трябва да се достигне до общата картина.

Това е едно неадекватно обвинение по тази фактическа обстановка, което показва - дали нежелание, дали неспособност - да се разгледа голямата картина и това, което всъщност стои в центъра на събитията. Не просто дали някой е натоварил едни златни монети, иззети като веществени доказателства, в нечии багажник, а дали това е всъщност проявление на организирана мрежа за влияние и за корумпиране на високите етажи на правосъдието.

В крайна сметка, виждаме как един бивш главен прокурор и един настоящ и.ф. главен прокурор, се замерят взаимно с упреци, че са част от тази мрежа, а за единия излезе и снимков материал за някаква близост с предполагаемия ръководител на тази мрежа. Очевидно се касае за един много сериозен проблем на ниво правосъдна система, а ВСС дълго време си затваряше тотално очите.

Една от снимките на Борислав Сарафов заедно с Петьо Еврото пред ресторанта "Осемте джуджета", разпратени анонимно в края на май до редакционните пощи на няколко медии

Аз не мисля, че при сегашното ръководство на прокуратурата, което без никакво съмнение е идейно продължение на предишното й ръководство, може да се очаква, че ще бъде разплетен този казус, пък и който и да е друг казус за корупция не само в прокуратурата, а където и да е по високите властови етажи. Ние сме виждали как се е подхождало към подобни казуси при предишното ръководство на прокуратурата, а сегашното не показва да е с нещо по-различно от същия политически лост за манипулации и прикриване на политическата корупция, както предишното.

Никога в новата ни история антикорупционните органи, най-сериозният от които е прокуратурата, реално не са имали мандат да се борят с политическата корупция. Напротив, реално положението е било точно обратното - те са действали за да покриват корупцията по високите етажи на властта, от една страна, а от друга - там, където е необходимо, някой да бъде ударен или пожертван.

И тази реална реална дейност по прикриване на политическата корупция става чрез назначаването на главния прокурор и възпроизвеждането му по ниските етажи на прокурорски ръководители?

Много добре знаем как се случват назначенията по върховете на съдебната власт и това са отново думи на по-предишния главен прокурор Цацаров, който ги каза публично в една реплика до тогавашния си опонент Лозан Панов: "И моето, и вашето назначение не е станало тук, в тази сграда на ВСС, а в едни две други сгради там".

Назначенията по върховете на съдебната власт формално се провеждат от ВСС, но реално се случват някъде другаде. Нищо по-различно не видяхме в събитията при освобождаването на Гешев и назначаването на Сарафов. И дори може да се окаже, че Сарафов, който беше назначен скоростно от прокурорската колегия без от пленума на ВСС дори да разберат, ще остане на поста главен прокурор по-дълго от предишния титуляр - ако се забавят конституционните промени и/или следващият избор на членове на ВСС.

Манипулация на съдийските избори

В този контекст - излязоха сериозни данни за манипулация на съдийските избори за членове на ВСС са през миналото лято. АКФ подаде сигнал до прокуратурата още през август т.г., имате ли обратна връзка?

Обратна връзка нямаме, което означава, че или производството все още е на етап проверка или е образувано наказателно производство за някакво компютърно престъпление, за което ние сме сезирали Софийската градска прокуратура. Но няма как да разберем, ако е образувано производство, защото пак се връщаме на това, за което стана дума в началото - това е престъпление без пострадал. Прокуратурата в този случай не дължи никому уведомление за хода на разследването.

Виждате, че само в рамките на този разговор идентифицираме трети такъв случай от висок обществен интерес, когато няма пострадал. Прокуратурата може да си образува едно производство, може да го разследва оттук насетне до изтичане на давността, а може и да го прекрати на следващия ден. А, дали ще уведоми обществеността или не, си е неин избор.

В случая се оказва, че пак без прокуратурата не може да се разплете какво точно се е случило по време на това електронно гласуване по време на изборите за членове на ВСС от квотата на съдиите. Другите държавни органи абдикират - парламентът не желае да се занимава с този въпрос, защото не е "разследващ орган", нищо не би попречило и на ВСС да си направи една вътрешна проверка, но е ясно, че този съвет няма воля за такова нещо. Така остава само разследването на прокуратурата, а тя е трябвало още в самото начало, когато първоначално са излезли тия данни, даже без да чакат ние да ги сезираме, в хода на едно разследване да се назначи нова техническа експертиза за обстоятелствата около гласуването. Аз вече съм абсолютно убеден, че дори сега да се направи нещо такова, то няма да доведе до никакъв резултат, защото всички технически следи са отдавна заличени или ако не са заличени, то ще бъдат заличени, ако някой въобще тръгне да прави одит.

И когато прокуратурата не иска да си свърши работата, какво става?

Все още няма решение на този въпрос. Начинът е да се изготви всеобхватна концепция за реформа на системата на наказателно правосъдие, която само на нормативно ниво да включва промени в конституцията, в устройствения закон, в процесуалния и в материалния закон. Оттам насетне вече, когато тези нормативни стъпки бъдат предприети, трябва да бъдат приведени в изпълнение от хора.

Иначе дори и да се променят квотите в състава на ВСС и да се увеличи броя на членовете, пряко избрани от съдии до поне половината от състава на съвета, с което ще постигнем европейския стандарт за независимост на съда в управляващия го орган, как очакваме това да доведе до независимост на съда? Колко ще е независим, ако следващите избори за съдийската квота във ВСС се проведат по същия начин, както тези? Нещо повече, един значителен процент от съдиите например не желаят да гласуват на изборите за свои представители във ВСС, при положение, че въвеждането на принципа "един човек, един глас" за тези избори дойде след продължителна битка през годините. Сега се оказва, че за членове на ВСС се издигат предимно административни ръководители и заместниците им, които някак започнаха да узурпират тези избори.

А като говорим за европейски стандарт, той включва и изискването във ВСС да има широка представителност на съдиите от всички нива на системата, а не да се напълни само с шефове.

Промените в конституцията

Как тогава оценявате проекта за конституционни промени в прокуратурата и ВСС? Ще гарантират ли избора на професионалисти с интегритет?

Какъв ще е окончателният вариант на промените, все още никой не знае. Вносителите дават заявки, че кардинално ще променят това, което беше гласувано на първо четене. И това, за съжаление, неведнъж сме го виждали в дейността на този парламент, включително и в областта, която следя отблизо - наказателното правосъдие. Същото се случи с пакета законови промени покрай механизма за главния прокурори. Същото се случи и с промените от лятото за отнемане на автомобилите на пияните шофьори - никой не разбра как те се появиха отведнъж и как без мотиви се приема закон, който засяга хиляди хора годишно? МВР се хвали колко е успешна тази мярка, но трябва да мине малко време, за да направим анализ, да видим примерно какви автомобили в момента се спират с пияните шофьори и да не се окаже, че това са само коли на ниска пазарна стойност.

Другият пример е с антикорупционния закон - хиляда пъти се промени визията за антикорупционната комисия, докато течаха дебатите. И накрая до последно никой не знаеше какво точно са приели, трябваше да изчакаме "Държавен вестник", за да го прочетем.

Същото нещо в момента наблюдаваме с Конституцията. Ще се окаже, че в може би рамките на една седмица скоростно ще минат и второ, и трето четене - такива заявки се правят. Не мога да коментирам тези бъдещи промени в Конституцията, след като и досега не се знае какви ще са те. Дали ще има пълно разделяне на ВСС или не, какви ще са квотите и т.н. - нищо не е ясно.

Антикорупционният закон

Къде са проблемите в новия антикорупционен закон?

Основният проблем вече го казах - липсата на единна концепция за реформа на системата наказателно правосъдие. Антикорупционната комисия и досега беше елемент от веригата институции в цялостния процес, конкретно натоварена с функциите по разкриване на корупционни престъпления. Сега новата Комисия против корупцията (КПК) получи и разследващи функции, тя става разследващ орган. Същевременно обаче, в България дейността по разследване има много малка тежест, защото разследващите органи нямат никаква автономност, те действат под ръководството и пълния контрол на прокурора и не могат да вземат никакви съществени решения по едно разследване, а само фактически го извършват, те са "ръцете на прокурора". Всяко разследване се извършва под контрол на прокурора, който може дори да отстрани разследващия и да си вземе делото, за да го разследва сам. Така че и най-перфектния нов разследващ орган, който създаваме, не може да генерира някаква драстична промяна в борбата с корупцията.

Друг въпрос е, че няма анализ, който да показва наличието на конкретен проблем с фактическите действия по разследването на корупционни престъпления, извършвани от разследващите органи до момента, които сега заменяме с други.

Твърдеше се, че целта е да се направи байпас на прокуратурата с новата комисия КПК.

Не може да се направи байпас на прокуратурата чрез разследващ орган. За такъв байпас трябва да промениш правилата и то не само на разследването, ами на цялата досъдебна фаза на наказателния процес и да дадеш възможност за оспорване на едноличната власт на прокурора върху досъдебното производство.

Друг е въпросът, че от 2018 г. в антикорупционната комисия бяха преназначени едни оперативни работници от ДАНС, които се занимават с т. нар. разкриване на корупционни престъпления. Тяхната задача е да се доберат до първоначалната информация дали някой висш държавен служител е извършил корупционно престъпление. Какво означава да се разкрие престъпление? Ето един пример - преди време от една прокуратура в провинцията се похвалиха, че внесли обвинителен акт срещу някакъв корумпиран висш чиновник, разследването срещу когото започнало след като служител на ДАНС в този град забелязал, че човекът идва на работа с нов и много скъп велосипед и заподозрял, че има нещо гнило. Така тръгнали да го проверяват.

Към момента ние нямаме никакви данни за резултатите от дейността по разкриване на корупционни престъпления на отдела в ДАНС, който беше прехвърлен в КПКОНПИ през 2018 г. - какво за тези 5 години е работил и постигнал. В годишните отчети на КПКОНПИ има данни за обработените преписки, но това са едни числа, които нищо не казват за това реално какво са свършили, колко корупционни престъпления са разкрили.

И новият закон също не решава проблемите с липсата на каквато и да е отчетност поне по това направление на дейност, нито е ясно най-важното - кой ще осъществява контрола върху случаите, които остават затворени в Комисията - получени сигнали, по които нещо се работи, но преписките приключват там. А по мое мнение точно по тая линия са се покривали сигнали досега в дейността на предишната комисия и това е довело до огромни злоупотреби.

Полицейското насилие

Фотограф : Георги Кожухаров

Полицейското насилие в България е много стар и сериозен проблем, който изглежда нерешим. Каква е вашата диагноза след последните събития с протеста срещу БФС?

Проблемът, на първо място, не е само в полицията, той съществува във всички силови структури. Той е проблем на манталитета - просто служителите в тези структура са възпитавани да гледат на функциите си като репресивни.

Аз съм се сблъсквал с това не толкова в МВР, където бях за кратко, но в системата на затворите към Министерството на правосъдието. Там също имахме системно идентифициран проблем на насилие, упражнявано от надзирателите, идентифициран от Комитета за предотвратяване на изтезанията в многократни доклади, дори излязоха с декларация срещу България през март 2015 г. Абсолютно същите неща, които наблюдаваме в МВР, се наблюдаваха и в затворите - неглижиране на проблема, отричане за съществуване на системен проблем и много характерно - твърдения, че това са единични случаи.

Възприемат се най-общо две линии на поведение. От една страна се реагира с обвинения, че някой иска да злепостави институцията, че се злоупотребява с права от хора, които реално не са пострадали, а се опитват да черпят права от своето недобросъвестно поведение. И другата позиция - че става дума за единични случаи, за които, ако има виновни, те ще си понесат отговорността.

В крайна сметка, когато на управленско ниво се разсъждава по тоя начин, се стига дотам, че "единичните случаи" не си понасят отговорността, защото за целта се изисква самата институция да предприеме действия - на първо място за едно адекватно разследване. Което обикновено не се случва, а дори и когато разследването е външно, то се осъществява от хора със същия манталитет и разбирания, произлезли от същите структури и т.н. Многократно сме виждали през годините как единичните случаи никога не намират развитие. По същия начин никой няма да бъде адекватно наказан за последните случаи.

Как да бъдат идентифицирани примерно полицаите, упражнили насилие, като те са без идентификационни знаци в тъмната част на денонощието, покрити със шлемове и маски? Кой нормален човек ще разпознае в хода на едно наказателно дело тези примерно петимата полицая, които са го ритали вечерта на улицата с шлемове. Самата полиция няма как да ги идентифицира при липсата на идентификационни номера, боди камери и т.н. Няма и желание. Иначе няма как един полицай да остане неразпознаваме, ако на униформата му свети отдалече личния му идентификационен номер, който може да се види на всеки запис от всяка една камера, или пък има боди камера. Но когато тези неща ги няма, тези хора ще останат ненаказани.

По-важното е, че на управленско ниво няма желание, няма политическата воля да се реагира на този проблем, защото манталитетът е такъв. Това е дългогодишно поведение на отричане на полицейското насилие от ръководството на МВР. А първото, абсолютно необходимо условие, за да се пребориш с даден проблем, е да си дадеш сметка, че той съществува, за да набележиш някакви конкретни мерки за неговото решаване. Не след всеки такъв погром да благодарят на полицаите и да заявават, че те са се справили.

При положение че имаш 3000 протестиращи, максимум 4000, срещу 1600 полицаи, това прави съотношение почти 2:1. Колко полицая трябват, за да се овладее един протест на 3000 души, сигурно 4000, за да се бият поединично?

И в този контекст да се налага да се използват водни оръдия и побоища по улиците, за да елиминираш протест с такива незначителни мащаби, че и да заявиш, че си предотвратил някакви много страшни последици за гражданството! Организираните футболни хулигани в България са пряко сили няколкостотин за цялата страна и всички се познават помежду си. А в МВР има отдел за борба с футболното хулиганство, където също ги познават. Значи превантивната работа в случая е нулева.

Когато има пострадал от полицията - убит, наранен, винаги презумпцията трябва да бъде, че тя не се е справила достатъчно добре, за да се стигне дотам от действията ѝ да са произлезли такива вреди. На управленско ниво трябва да се разсъждава така. Да, впоследствие може да се окаже, че тези вреди са били неизбежни и оправдани в конкретния случай, и тогава добре. Но не може да се подхожда към такива случаи с изначалната нагласа, че всичко е наред, а ние точно това виждаме винаги.