Коментар | ЕС трябва да започне да слуша своите по-малки източни членки

Те предвидиха, че Русия ще нападне Украйна

Витаутас Ландсбергис, който беше председател на парламента на Литва след независимостта от СССР, предрече тази война още през 2008 г.

Виктория Лапа

Витаутас Ландсбергис, който беше председател на парламента на Литва след независимостта от СССР, предрече тази война още през 2008 г. © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Виктория Лапа, преподавател в Института по европейски политики към университета "Бокони", в коментар за The Conversation

Рядкост е думите на литовски правителствен представител да достигнат до водещите новини извън страната. Гледната точка на Литва не е дори сред приоритетите на нейните съюзници. Но може би е време това да се промени.

След Мюнхенската конференция по сигурността през февруари литовският външен министър Габриелюс Ландсбергис предупреди: "Не ни липсва капацитет, липсва ни политическата воля и спешността, необходими да подкрепим Украйна и да поддържаме общата си сигурност. Русия, от друга страна, има волята да унищожи Украйна и да възстанови руската империя. Кога ще започнем да използваме капацитета си, за да спрем това?".

Литва е малка страна с население от едва 3 млн. души, така че вероятно не бихме очаквали тя да поведе европейския отговор на руската агресия. Но съветската окупация, преследванията, репресиите и тоталитарният режим са дълбоко разпознаваеми дори за младото поколение. Би изглеждало логично да се даде по-голяма тежест на гледната точка на Литва и нейните съседи, отколкото на други държави. Тогава защо това не се случва?

Съветската окупация, преследванията, репресиите и тоталитарният режим са дълбоко разпознаваеми дори за младото поколение в Литва.

Витаутас Ландсбергис, който беше председател на парламента на страната след независимостта от СССР, предрече тази война още през 2008 г. В интервю тогава за европейски новинарски уебсайт относно "ситуацията в Грузия" той отговаря: "Това не е ситуацията само в Грузия, а една много лоша ситуация за Европа и за европейското бъдеще. Кой е следващ? Следваща е Украйна".

През 2014 г., когато Русия окупира Крим, членките на ЕС се съгласиха на известни санкции, но продължиха да изграждат своето енергийно партньорство с агресора. Вместо това Литва построи газов терминал за LNG, наречен "Независимост", който й позволи да скъса със зависимостта си от руския газ.

През 2015 г., когато държавите в ЕС бяха предпазливи да нарекат Москва "агресор" в Донецк и Луганск, литовският посланик в ООН ясно заяви: "Русия е директна страна в този конфликт и носи основната отговорност за конфликта, който откъсва от плътта на Украйна".

През 2022 г. Русия поде пълномащабна атака срещу Киев. Думи на подкрепа дойдоха от всички посоки, но конкретната подкрепа не бе така очевидна. По време на първите дни на войната Германия отказа да изпрати оръжие на Украйна и дори попречи на Естония да го направи.

Същевременно Литва заедно с Латвия, Естония и Полша алармираха за заплахата, която е надвиснала над останалата част от региона, и призоваха Европа да подкрепи Украйна "с всички налични средства".

Доскоро дори френският президент Еманюел Макрон намекваше, че Киев трябва да направи компромис с част от суверенитета си, за да угоди на исканията на Владимир Путин. Подобни коментари бяха посрещнати студено от балтийските и от източноевропейските държави. Когато Макрон промени стратегията си и заяви, че не изключва изпращането на войски в Украйна, той срещна критика от няколко европейски столици, но намери съюзник в лицето на Литва.

Тази историческа перспектива подчертава рязката разлика в мненията на държави като Литва, Латвия, Естония, Полша и Чехия, от една страна, и западни държави като Германия, от друга. Това подсказва, че "западнизацията" все още доминира в ЕС. Западна Европа все още не възприема Източна Европа и балтийските страни като равностойни партньори. В резултат ЕС, воден от Запада, все още не възприема напълно Москва за директна заплаха за европейската сигурност.

В знак на признание председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен посочи в годишната си реч през 2022 г.: "Трябваше да послушаме гласовете в нашия съюз - в Полша, в балтийските държави и в Централна и Източна Европа". Този кратък момент на признание трябва да формира основите на един много по-смислен дебат кой взема решенията в ЕС и на каква основа.