Коментар | Кога обществените поръчки ще влязат в частните болници

Спорът трябва или не трябва частните болници да провеждат поръчки е стар, като процедура по производство за установяване на нарушение ни заплашва от поне 2019 г. Само преди няколко месеца Министерството на финансите се опита да поправи законодателния пропуск, като предложи промени в закона за обществените поръчки, които да гарантират провеждането на обществени поръчки за лекарства, платени с обществен ресурс от страна на частните лечебни заведения. По данни на МФ над 750 млн. лева обществени средства годишно се изразходват непрозрачно поради липсата на търгове за лекарства, консумативи и медицински изделия в частните болници. Предложенията за промяна на законодателството бяха отривисто отхвърлени в пленарната зала с мотиви, че пазарът сам регулирал цените, които частните лечебни заведения постигали за стоки и услуги в посока максимално надолу. Това обаче не се оказва вярно според изнесените още през 2020 г. данни от управителя на Националната здравноосигурителна каса за разлики от 7 пъти в цените на едни и същи лекарства между държавните и частни лечебни заведения, които касата е заплащала.

Скъпо струва на данъкоплатеца лобисткият натиск от страна на лица, които имат интерес да ползват безконтролно публични средства. Да припомним също и че опитът да се преодолеят тези иначе необясними разлики с централизиран електронен търг, т.е. обща поръчка за всички болници и еднакви цени на доставяните медикаменти - устойчиво се провалят. През 2021 и 2022 г. търговете бяха обжалвани пред Комисията за защита на конкуренцията от търговци на лекарства, като и в двата случая КЗК уважи жалбите (повече тук и тук) с почти идентични аргументи, твърдящи, че едно и също условие на възложителя ограничава ненужно конкуренцията. И двете решения са потвърдени от ВАС, а за външния наблюдател остава въпросът защо след първото решение Министерството на здравеопазването отново включва същото оспорено изискване и при следващия търг - небрежност или съзнателно проваляне?

Частните болници, които са около 40% от всички лечебни заведения за болнична помощ в България, оперират в голяма степен с публичен, а не собствен ресурс. Ако здравната каса плаща, това ограничава натиска върху тях да постигнат максимално добра цена за стоките и услугите, които купуват. Това налага изискването те също да провеждат публични процедури за поръчка на стоки и услуги. Ако не желаят, са свободни да излязат наистина на пазара - за да са наистина пазарни отношенията обаче, те трябва предоставят услуги само срещу заплащане от пациента, без да очакват финансиране на дейности от НЗОК.

Свободната пазарна конкуренция в дългосрочен план постига максимални ползи за потребителите и неслучайно е фундамент на правото на Европейския съюз. Когато държавата пряко или чрез контролирани от нея субекти изразходва публичен ресурс, конкуренция може да се постигне чрез публични поръчки на стоки и услуги, проведени при ясни и прозрачни правила. Тези правила се гарантират от институции, закони и процедури, валидни за всички участници на пазарите, изисквания за провеждане на процедурите, възможности за прозрачно обжалване на поръчките пред Комисията за защита на конкуренцията и впоследствие пред Върховния административен съд. Те включват и публичност на постигнатите условия по договорите, така че данъкоплатецът да знае какво се случва с платените от него данъци и осигуровки.