Здравната система е болна от синдрома "Даная"

Протестите показват, че пациентите повече не са склонни да търпят безобразията на ръководствата на държавните болници

Ани Стоянова, майка на починалата Даная Кулева (вдясно), и стотици граждани се събраха пред сградата на Министерския съвет с искания да бъде прогонена мафията от здравеопазването. Протестиращите разбират под това именно директорите на държавни болници.

Десислава Николова

Ани Стоянова, майка на починалата Даная Кулева (вдясно), и стотици граждани се събраха пред сградата на Министерския съвет с искания да бъде прогонена мафията от здравеопазването. Протестиращите разбират под това именно директорите на държавни болници. © Юлия Лазарова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Протестът на фондация "Даная" и стотици граждани не е срещу лекарите, а срещу здравната система и директора на "Пирогов"
Засега държавните институции не намират нарушения на лечението и пишат доклади, които се разминават с преживяното от майката на починалото момиче
Медицинските стандарти са по-скоро за брой легла, а не за качество на лечение. В България не е прието да се признават лекарски грешки

Пред Министерския съвет е пълно с неносени детски обувки - символ на това, че здравната система в България позволява да бъдат убивани деца. Стотици родители протестираха, освен в София, и в Пловдив, Варна, Русе и в Хага. Поводът е буксуващото разследване за мъчителната смърт на 15-годишната Даная в "Пирогов", чиито органи майка й Ани Стоянова дари на четирима души, а след това зачака одитите и журналистическите разследвания по случая. От тях се вижда, че явно в диагностиката и лечението й са допуснати грешки, което само по-себе си е трагедия, но това е по-малкият проблем. Лекарите понякога допускат грешки, процесите в болниците може да не са организирани добре, въпросът е да се направят правилните изводи и да има последствия, които да предовратяват нови трагедии по същата причина. В случая по-големият проблем е, че ръководството на "Пирогов" отказва да приема, че са допуснати грешки и да поеме каквато и да било отговорност. В последното разследване на Валя Ахчиева, излъчено по телевизия "Евроком" през миналата седмица стана ясно още, че няма доказателства, че на детето са били приложени и скъпоструващи животоспасяващи лекарства.

Това, което взривява хората в социалните мрежи и тези на площада, довели своите деца на протеста, е запис от Медицинския съвет на спешната болница преди няколко седмици, излъчен в предаването на Ахчиева. На съвета се обсъжда как да реагират на протестите на майката на Даная, Ани Стоянова, учредителите на фондация "Даная" и останалите хора пред "Пирогов", които настояват за истината за смъртта на момичето и за отстраняването на изпълнителния директор, който не е създал организация за навременна диагностика и лечение. Записът ясно показва две хронични болести на държавните болници - загубата на елементарна човещина на част от лекарите и пълното политизиране на ръководствата на болниците, които разчитат политиците да ги запазят на постовете.

Така, накратко, историята с конкретния случай се превръща в кълбо от няколко, изключително сериозни проблема: отказ да се видят и признаят грешки от ръководството, съответно отказ да се вземат мерки и демонстрация на силно политическо влияние в "Пирогов", което всъщност и създава усещането за недосегаемост и безнаказаност.

В записа от срещата на лекарите в "Пирогов" засега неустановен лекар казва:: "Въпросът е да устискаме до 6-и март. Е, това е истината. Казвам го на български език. Нали така, не бъркам датата? Не бъркаш датата. Кога е ротацията?"

и "Фондацията, която събираше за умрелите родители... Просто трябва да се направи всичко възможно, те да усетят болката тия хора."

Прокуратурата образува досъдебно производство по случая Даная "поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност"

Исканията на протестиращите са цялата истина за смъртта на Даная, системата да се промени така, че нито едно дете повече да не бъде на нейното място, вън на политиката от болниците, незабавно отстраняване на директора на "Пирогов", етичната комисия на лекарския съюз да се произнесе за записа и да се изработят правила за добра медицинска практика, стандарти по специалности и цялостна програма за реформа в здравеопазването.

Недоволството по случая "Даная" всъщност показва някои от сериозните дефицити на здравната система и проблемите в държавните болници, които не са само там:

Липса на лекари-титуляри в болницата през почивните дни, през нощта и следобед
Претовареност на младите лекари и трудно взимане на решения
Търсене на връзки и молби някой специалист да се появи и "да погледне" болния
Трудно даване на обяснение на пациента и неговите близки какво се случва
Пълен хаос с животоспасяващите лекарства
Липса на механизъм да се разглеждат и признават медицински грешки,
Безпомощност на контролните органи в здравеопазването.

Всичко беше наред, само пациентът умря

В края на април 15-годишната Даная със заболяване на кръвта удря главата си. Заедно с майка й отиват в "Пирогов", но вместо да направят скенер (както е записано в стандарта по неврохирургия за пациенти с такива заболявания), детето минава само през рентген и е изпратено у дома с обезболяващи. Няколко дни след това момичето получава кръвоизливи от носа, болката се усилва, появяват се неврологични симптоми и Даная и майка й се връщат обратно в "Пирогов" на 5 май. Това обаче се случва през празнични дни и в болницата, както и при първия преглед, има само специализанти. През първите дни в реанимационните листове не е записано нищо, майката е изпратена да търси скъпоструващо лекарство от хематолога на Даная в болница ИСУЛ. Междувременно на 7 май 2023 г. Ани Стоянова започва да моли за помощ в социалните мрежи, в една от активните фейсбук групи и за телефона на завеждащия неврохирургията проф. Николай Габровски. Случаят става популярен и хиляди хора се вълнуват какво се случва. В края на деня черепът на Даная е отворен, за да се освободи мозъкът от хематома, но вече е късно за тази намеса и момичето загива. След това, заедно с Кремена Кунева, дългогодишен активист от неправителствения сектор и за кратко депутат от гражданската квота на ДБ в миналия парламент и още няколко дами, основават заедно фондация "Даная" със стремежа да се борят за по-добро детско здравеопазване и по-добра образователна система.

Ани Стоянова обаче иска да разбере можело ли е дъщеря й да бъде спасена и подава сигнал в изпълнителна агенция "Медицински надзор" към здравното министерство през август. Агенцията излиза с доклад в края на декември. В него пише, че няма допусната грешка и не е открито нарушение при лечението на Даная. Проверката е на база на медицинска документация и сведения, дадени от "Пирогов". Майката публично разказва за разминаванията между доклада и случилото се. Общественият отзвук е толкова силен, че ИАМН решава да направи втора проверка "за изясняване на публично отправени критики и с цел изясняване на всички факти и обстоятелствата по първоначалния сигнал, както и с цел потвърждаване или отхвърляне на медийни твърдения и публикации, хвърлящи съмнения върху достоверността на проверката".

Втората проверка установява само административни нарушения при отпускането на скъпоструващото лекарство, което да разреди кръвта на Даная. Фондацията, кръстена на името на детето, започва протести пред "Пирогов" с искане за оставката на директора Валентин Димитров заради установения от него ред за лечение в болницата.

Малко преди това министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков е назначил одит на болницата, в който се отбелязва финансовото му състояние, липсата на ред и вероятна злоупотреба със скъпоструващи лекарства, които са ползвани и за Даная, както и проблематични обществени поръчки, заради които той също иска оставката на Димитров. Политиците от здравната комисия на парламента, обаче, задължиха министъра да остави директора на поста му до приключване и на други назначени проверки.

След първия протест на фондация "Даная" пред "Пирогов", директорът отказа да си подава оставката и покани адвокат Димитър Марковски да представлява безвъзмездно него и който пожелае от болницата срещу "нападките" на протестиращите. В телевизионни предавания лекари от "Пирогов", Ани Стоянова и Кремена Кунева обясняваха случая.

Ситуацията по принцип е изключително деликатна. Често в мъката си роднините на починали пациенти, особено по-млади, са склонни да обвиняват лекарите, че не са си свършили добре работата. Понякога това може и да е вярно, но в много случаи не е - лекарите не разполагат с магическата сила да предотвратяват всяка смърт. Това частично обяснява и реакцията на лекарите в "Пирогов" - в крайна сметка всеки губи битката за живота си и медицинските лица не могат винаги да бъдат обвинявани за това. Този случай обаче е по-различен и тази нагласа обяснява поведението на лекарите, но не я оправдава.

"Не е нужно дори да си лекар, за да се сетиш, че дете с болка в главата и нарушения в кръвосъсирването, вероятно има кръвоизлив, това е тотална немарливост. Но всичко това случило се е заради ширещата се безнаказаност, която произтича от корупцията и политическия чадър над държавните болници", смята д-р Николай Болтаджиев от Центъра за защита на правата в здравеопазването.

От другата страна обвиняват медиите. Асоциацията на университетски болници, която обединява 28 държавни и частни болници, излезе с отворено писмо до гражданите и лекарите, в което призова медийната война срещу "Пирогов" незабавно да се прекрати. "Крайно време е представителите на средствата за масова информация да осъзнаят своята отговорност пред обществото за начина, по който отразяват събитията, за трибуната, предоставяна на всякакви организации, които не подлежат на отчет и контрол. Призоваваме нашите сънародници, които имат възможност, както и тези, на които им е служебно вменено, да положат всички възможни усилия това негативно за цялото ни общество явление да спре", заявиха от асоциацията, която призовава всички да чакат съдът да се произнесе по случая.

До граждански или полицейски арести на протестиращи и журналисти не се стигна, а Кремена Кунева, която твърди, че гласът е на проф. Асен Балтов, бивш директор на "Пирогов" и депутат от ГЕРБ и двете с Ани Стоянова непрекъснато изтъкват благодарността си към лекарите и никога не са ги наричали "убийци", казва, че "това е една грозна, отвратителна, недостойна лекарска, но и изобщо човешка позиция за един толкова тежък и трагичен случай, една абсолютна неосъзнатост на отговорност". Пред Свободна Европа Балтов отказа да отговори дали думите са негови, като каза, че в момента тече разследване на прокуратурата.

Прокуратурата започна разследване по случая.

Здравният министър Хинков, чийто мандат приключва на 6 март, призова етичната комисия да отнеме временно лекарските права на изреклия репликата.

Председателят на съсловната организация д-р Иван Маджаров в отговор му напомни, че съюзът е независима организация, но се усъмни, че ще разследват записа.

"Думите, които твърдят, че са изречени от лекари на някакъв запис, са лоши думи в устата на който и да е, не само на лекар. Друг е въпросът в коя съдебна зала такива записи изобщо се признават за доказателство, защото при съвременните технологии - не твърдя, че е фалшив, може и да е истински, те позволяват всичко това да се направи", каза той. Накратко това вероятно ще остане без никакви последствия.

Защо лекарите са цинични?

"Сприятелих се в реалния живот с един от първите си пациенти, ходех да го превързвам у тях и разговаряхме. Когато той почина, изпитах ужасна болка. Вие сте прекрасни хора, много ми е приятно, но не мога да си позволя да се привързвам към вас, за да не изпитвам отново това", казва на вратата лекарят, който веднага след преглед на болен мъж у дома почти тича, за да си тръгне.

Да, нормално е - младите лекари ги учат да си свършат работата по възможно най-добрия начин и ги наказват и викат по тях, ако раната не е затворена както трябва и защото не са спестили пари на болницата от "ненужно" изследване, а не, защото са се държали неучтиво с пациента и близките му. Да не говорим, че никой не се интересува от душевното им състояние, нито пък ги праща да си поговорят с психолог как да освободят напрежението и да поднесат новината за смъртта на болния. Така, като механизъм за самосъхранение, лекарите стават цинични и доста често - раболепни. Защото системата е такава, че кариерата и заплащането им зависят не от техните умения и талант, а от доброто отношение на началниците им към тях. И когато след дълги години дойде техният момент да оглавят клиниката, отделението или болницата, те вече са се превърнали в студени, реваншистки настроени хора, които се вкопчват в трудно завоювания си пост и нямат сили да признаят, че са сбъркали в лечението или отношението към пациента.

"Отговорността, която поемаш, практикувайки медицина, често пъти съчетана с ниското заплащане, предпоставя физическа, психологическа и емоционална умора, изтощение. В много хора - и озлобление", коментира д-р Стефан Костов, анестезиолог в Първа АГ болница "Св. София".

"В задължителния хорариум на медицинските университети няма предмет за общуване с пациентите. Учим психология и там е описано как да разпознаем жертва на домашно насилие, кога да викаме полиция, кога пациентът е в депресия - откъм медицинското приложение на психологията сме добре подготвени, но няма обучение как да поднасяме лоши новини на пациентите и близките, и всеки развива собствена система как да общува с тях", казва д-р Милко Пенев, новозавършил лекар. Той допълва, че лекарите не учат как да се справят със стреса - дори студентите-медици си направила доброволен суперпосещаем курс как да общуват с пациентите, а фондация "Астра Форум" организирала първата среща, посветена на психичното здраве на медиците.

"Коренът на проблема е липсата на достатъчно здравни работници - и санитари, и сестри, и лекари, и нуждата да се обслужват голям брой пациенти. Всички наистина искат да ти помогнат, но лекарите използват времето си, за да лекуват и да попълват задължителната документация и ако човек си позволи да обяснява, както трябва, това много забавя работата", казва д-р Пенев. Той допълва, че младите лекари са свръхнатоварени и обикновено те поемат следобедните, нощните и съботно-неделните дежурства, работят по 24 часа и трудно намират време и за себе си.

"Вечер човек има възможност да се докосне до пациентите, да ги прегледа на спокойствие, да си попълни документацията, а пък и по-възрастните колеги не изявяват желание да са дежурни през почивните дни", казва той и отново акцентира, че прегарянето е много сериозно и то рефлектира върху отношението към пациентите, а не върху лечението им.

"Една система е точно толкова работеща и ефективна, или опорочена и неефективна, колкото са индивидите, които я управляват и работят в нея. Проблемът е, че лекари - специализанти и млади специалисти прекалено много зависят от личността и темперамента на супервайзорите си и няма ефективна система, която да изисква и да следи за подготовката на обучаващите се", допълва д-р Стефан Костов.

Стандартите и лекарските грешки

По принцип медицинските стандарти би трябвало да бъдат преповтарят европейските и световни протоколи по специалността, но в България са побългарени и тяхната функция е да определят с колко лекари, апаратура и оборудване, да работи една болница по всяка специалност, за да й плаща здравната каса. най-общо казано да определят коя болница може да работи и на какво ниво по съответната специалност, колко легла и лекари да има, а здравната каса да й плаща.

"Това не са стандарти за качество и лечение, това са лобистки инструменти. Това са документи, написани така, че да пренасочат пациентите в големите държавни болници. Имаме много случаи, в които един лекар пише стандарта и описва в него собствената си клиника. Затова подадохме жалби в съда и голяма част от стандартите бяха отменени от него", казва д-р Болтаджиев.

Разбира се, че стандартите трябва да бъдат преработени и наистина да отразяват реалните изисквания и правила в лечението на всяко заболяване.

Проблемът със спокойното обсъждане и особено признаването на медицински грешки, и изплащане на обезщетения на пострадалите и техните близки, е тема табу в България. Докато в повечето европейски държави съществуват органи за медиация, които отговарят за приближаването на гледните точки на лекарите и пациентите, и евентуално изплащане на обезщетение извънсъдебно, в България такива случаи не са познати.

"Не съществува такава вътрешна култура да се коментират допуснати грешки, не се споменава нищо по рапортите. Аз не съм ставал свидетел в спокойна обстановка да се коментира между колеги пропуск в лечението, да се анализира, за да не бъде допуснат пак. Грешките се коментират по-скоро емоционално, отколкото градивно", казва д-р Пенев.

Така лекарите стигат до единствената възможна защита - максимата "Гарван гарвану око не вади" и предположението, че колегата няма да те обвини, защото и на него може да се случи и кръгова отбрана и при най-малкото съмнение за пропуск в работата им. Отбраната, както стана ясно, включва като цел всеки, осмелил се да се усъмни, че нещо не е както трябва и докато тези изкривявания не бъдат отстранени, площадите ще продължат да се пълнят с неносени детски обувки, а изкуствено подклажданото от директорите противопоставяне между лекари и пациенти, ще продължи да тлее.