Анализ | От Сърбия Си Цзинпин изпраща послание към Запада

Белград е необичайно близък приятел на Китай в Европа, където притеснението от азиатската страна се е превърнало в норма

Сръбският автократичен лидер Александър Вучич дава на Си Цзинпин тези безкритични похвали, на които той е свикнал у дома

Ексклузивно съдържание от The Economist

Сръбският автократичен лидер Александър Вучич дава на Си Цзинпин тези безкритични похвали, на които той е свикнал у дома © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Населението на Сърбия е под една трета от това на Пекин. Китайската търговия с балканската държава е по-малко от една четиридесета от тази с Германия. И все пак за китайския лидер Си Цзинпин Сърбия е важна. Тя е необичайно близък приятел на един континент, където притеснението от Китай се е превърнало в норма. Освен това столицата Белград е била свидетел на важен момент в еволюцията на китайския национализъм, презиращ Запада. Преди 25 години американски бомби удрят китайското посолство там и убиват трима души. В първата си визита в Европа от 2019 г. насам Си провежда разговори с френския президент Еманюел Макрон с надеждата да убеди него и съюзниците му, че Пекин и неговите високотехнологични продукти са добри за тях. На 7 и 8 май в Сърбия китайският лидер използва годишнината от бомбардировката, за да отправи друго послание - че воденият от Запада ред е лош и трябва да бъде сменен.

Светът се е променил драматично от предишната визита на Си в Европа. Пандемия премина през него, което замрази чуждестранните посещения на китайския ръководител за над две години и половина. (Дори през 2023 г., след като Пекин вдигна строгите ковид рестрикции, Си рядко напускаше страната). Русия - китайският партньор "без ограничения", поде пълномащабна инвазия в Украйна, потапяйки Европа в най-голямата й криза със сигурността след Студената война. При управлението на президента Джо Байдън САЩ влязоха в технологична война с Китай, целяща да ограничи неговия достъп до иновации. ЕС започна да говори, че е необходимо да намали риска в отношенията с Пекин. На фона на обвиненията, че Китай вкарва стоки с твърде ниски цени на западните пазари, нарастват призивите за адекватен отговор в Европа и другаде.

Във Франция Си опита да внесе успокоение. Той се надява, че визията на Макрон за "стратегическа автономия" за Европа може да се напасне със стремежа на Китай за "мултиполюсен свят", който е по-малко очарован от САЩ и повече приема гледната точка на Пекин (все пак той получи критика от Макрон, не на последно място за търговията и Украйна). За пропагандната машина на Си визитата във Франция имаше друга цел. Тя показа, че въпреки всички търкания със Запада китайският президент получава червен килим при посещението си дори от най-важните му членове, защото азиатската държава е станала прекалено силна, за да бъде пренебрегвана.

Както в Сърбия, така и в Унгария китайският лидер иска да покаже, че добрите отношения със страната му се отплащат.

Посланието на Си в Сърбия също бе частично насочено към публиката у дома. То направи две заявки, които той смята за съществени - че американските съюзи не са само отбранителни, но и носят заплахи; и че Китай, чието посолство бе бомбардирано на 7 май 1999 г., което доведе до протести из страната, днес е една много по-голяма сила (неговата икономика е над 16 пъти по-голяма). САЩ по-добре да не се закачат с Китай отново - това би искал Си да се знае.

Извинението не е прието

Няма значение, че САЩ нарекоха бомбардирането грешка, извиниха се неколкократно и изплатиха компенсации. Годишнината все още буди емоции сред китайците, много от които отхвърлят американското оправдание, че прецизно насочените ракети са уцелили грешна цел в резултат стари карти и сгрешена база данни. Атаката бе част от въздушната кампания на НАТО срещу Югославия, целяща да спре нейните жестокости в Косово. Вашингтон твърди, че е трябвало да бъдат разрушени близки офиси, свързани с военни доставки. Те все още съществуват там, недокоснати, със същото име - "Югоимпорт".

За да се разбере защо Си е избрал Сърбия за опорна точка на своя европейски тур, трябва да се посети мястото на бившето посолство. Си го направи, когато за последен път бе в страната през юни 2016 г., за да отдаде почит към тримата китайски журналисти, загинали там. Той също така даде началото на изграждането на нов китайски културен център, като посолството бе преместено другаде. Днес голямото осеметажно здание със статуя на Конфуций отпред прави силен архитектурен намек за китайската мека сила в един западнал квартал.

За китайските туристи в Сърбия (те могат да посещават страната без визи) сградата и монументът до нея, почитащ убитите в бомбардировката, са като магнит. Учен в сферата на земеделието на около 40 години от китайския град Харбин си спомня как се е присъединил към демонстрациите срещу НАТО, избухнали през 1999 г. - най-интензивните улични протести в Китай от броженията на площад "Тянанмън" през 1989 г. (въпреки че за разлика от онези продемократични течения тези имаха одобрението на китайското правителство и спряха, когато властите поискаха това). При демонстрациите, казва китайският турист, млади китайци, които някога са боготворили Запада, са насочили гнева си срещу него. Протестиращите залели с боя американското и британското посолство, счупили прозорците им и подпалили дома на американски дипломат.

По това време Си е бил заместник-шеф на комунистическата партия в провинция Фудзиен. От 2012 г. в ролята си на държавен лидер той насърчава този вид национализъм, който се разпространява в Китай след бомбардировката. Миналата година китайската държавна новинарска агенция публикува поема в социалните мрежи, за да отбележи годишнината от "американския нечовешки акт". Тя завършва така: "Справедливостта със сигурност ще надмогне злото! Кръвта на мъчениците няма да бъде пролята напразно! Почивайте в мир, скъпи наши. Ние никога няма да забравим."

Си може и да губи Европа, но разполага с още много други места, които да спечели.

Китайските държавни събития, отбелязващи годишнината, спомагат за затвърждаване на виждането, налагано от медиите в страната, че НАТО е агресор. Китайски правителствени представители повтарят аргументите на Русия, че разширяването на НАТО заплашва руската сигурност. Макар че настояват, че Китай е неутрален по отношение на конфликта, те намекват, че инвазията на Москва в Украйна е разбираема.

Помощ от (европейски) приятел

По същия начин Сърбия е благосклонно настроена към Владимир Путин. Страната не е член на НАТО, нито на ЕС (въпреки че е кандидат за европрием). Нейният автократичен лидер Александър Вучич предоставя на Си тези безкритични похвали, на които той е свикнал у дома. В интервю през февруари за китайската държавна телевизия Вучич разказва за среща със Си през 2016 г.: "Осъзнах, че разговарям с човек, който е много, много, много по-умен и много по-добре подготвен". Ключово за Си е, че Вучич подкрепя позицията на Китай относно Тайван. "Тайван е Китай. И зависи от вас какво, кога и как ще направите. Точка", коментира той пред китайската телевизия, демонстрирайки, че Белград няма да бъде против пекинска атака срещу острова.

Както в Сърбия, така и в Унгария - крайната спирка на европейската обиколка на Си, китайският лидер иска да покаже, че добрите отношения със страната му се отплащат. Унгария, която е член на ЕС и НАТО, споделя голяма част от разбиранията на Сърбия. И двете държави са горди участници в китайската инициатива "Един пояс, един път" - глобален инфраструктурен проект, чрез който Пекин помага за изграждането на високоскоростна жп връзка между Белград и унгарската столица Будапеща. Те са получили китайски инвестиции за милиарди долари. В замяна унгарският премиер Виктор Орбан се запъва, когато ЕС се опитва да санкционира Китай по въпроси, свързани с нарушения на човешките права.

Малко вероятно е Си да очаква още обърнали се към неговата кауза европейски държави в резултат на своето посещение. Но демонстрирането на поддръжка за приятелите, които има, ще бъде забелязано другаде по света. Китайските търкания със Запада също така включват надпревара за печелене на подкрепата на Глобалния юг. Много от по-бедните страни в света споделят нетърпението на Сърбия и Унгария за китайски железници и фабрики. Си може и да губи Европа, но разполага с още много други места, които да спечели.