Топ 5 от "Капитал": Държавата още търси 53 млн. лв. от Кирил Домусчиев, намаленият ДДС за заведенията не дава резултат

Но пък това е и секторът, който получи най-много стимули от правителството, като най-спорният от тях е понижението на ДДС. То стана факт от началото на юли и ще действа до края на 2021 г. Политическото условие мярката да стане постоянна беше секторът да започне да се изсветлява, като затова беше вдигнат и минималният осигурителен праг за бранша от 610 на 800 лв. В първите два месеца след въвеждането на по-ниската ДДС ставка обаче номинално внесеният косвен данък е с близо 65% по-малко спрямо юли и август миналата година по данни на Националната агенция за приходите (НАП). Секторът е станал по-светъл само доколкото някои заведения са вдигнали осигуровките на служителите си. Но едва ли тези, които и досега са били изкушени да издават служебни бележки вместо касови бонове, са спрели тази практика. Да се дават присъди обаче е рано, но пък властта вече анонсира, че ще понижи и ставката и за доставки на храна до вкъщи. Още по темата четете https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2020/10/23/4130115_dds_smetkata_molia/" target="_blank">тук.

3. Година след навлизането на чумата по прасетата едва половината големи производители са започнали да се възстановяват. А държавата действа бавно, непрозрачно, хаотично

През лятото на 2019 г. африканската чума по прасетата навлезе ударно в България и за половин година помете индустриални свинекомплекси с поне 230 млн. лв. оборот и по-малки ферми. Повече от година след първите случаи на болестта, за която няма застраховка, лекарство и ваксина, рестарт на бизнеса си са започнали едва около половината от големите пострадали стопанства и нито едно от тези, занимаващи се с традиционни породи. И то на фона на намаляващи цени, повишаващи се разходи и коронавирус пандемия, която затвори за продажби почти целия туристически канал. Така, ако през 2019 г. високите цени на пазара спасиха приходите и печалбите на компаниите, тази Коледа ще е доста по-нещастна.

Причината: провалът на институциите вече не е само при превенцията и овладяване на заболяването на ветеринарния фронт, но и в борбата с икономическите последствия от него. През последната година държавата системно е забавяла изплащането на обезщетения на пострадалите, започва да губи съдебни дела за размера им и продължава да променя в движение правилата, по които този бизнес трябва да функционира, най-вече покрай биосигурността. Подробности - https://www.capital.bg/biznes/zemedelie/2020/10/23/4130392_durjavna_chuma_po_prasetata/" target="_blank">в този текст.

4. Имението, което се строи над Бистрица, повдига два въпроса: спазено ли е екозаконодателството и кой всъщност е инвеститорът, купил 100 дка земя в района

В развитието си София така се е устремила към юг, че още малко и ще стигне Копитото. Тази шега вече не е смешна. В зелените площи, които служат като естествен буфер между милионния град и природния парк, в последно време се строи до самите граници на парка. Исторически с тях граничат и голяма част от къщите в Бояна, Драгалевци, Симеоново и Бистрица. Това обаче се е случило във времената на една по-зелена и по-малка София.

Новото бетониране дразни все повече хора в претъпкания и презастроен град. Рационално или не, виждат заплаха за един общ ресурс, необходим за чистия въздух в града. В общинската комисия по екология можеха и с часове да обсъждат съдбата на всяко дърво в центъра, но досега не изглеждаше да забелязват по-голямата картина. Архитектите - от главния до районните, се оправдават за разрешителните, които дават, с Общия устройствен план на София. Той е твърде щедър, но е със силата на закон и при положение, че разрешава, нямат основание да откажат да се строи, казват те. Един https://www.capital.bg/biznes/imoti/2020/10/23/4129811_stroitelstvo_do_vitosha_kushtata_s_vuprositelnite/" target="_blank">нов частен случай поражда съмнения дали това е точно така.

5. Нов ангелски фонд започва да финансира стартъпи с 25 млн. лв.

На българската предприемаческа сцена има нов свеж капитал, насочен към стартиращи компании от технологичната сфера. Фондът Sofia Angels Ventures (SAV) ще инвестира малко над 25 млн. лв., огромната част от които са осигурени от Европейския инвестиционен фонд, а останалите са самоучастие на тримата основатели. Това са Милен Иванов, Георги Сиджимков и Григори Григоров, всеки от тях с различен професионален опит през годините, но ги обединяват ангелските инвестиции зад гърба им.

SAV ще оперира като коинвестиционен фонд - редом до всяка тяхна инвестиция трябва да стои толкова или повече частен капитал, който също да се влее в компанията. За целта тримата учредители ще търсят съинвеститори основно в лицето на бизнес ангели, но структурата им не изключва и общ инвестиционен рунд с друг фонд. Животът на SAV е 10 години, а от ноември екипът ще започне да разглежда компании за първите им инвестиции. https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2020/10/23/4130121_noviiat_angelski_fond/" target="_blank">Разговаряме с единия от основателите на SAV Георги Сиджимков за инвестиционните планове на фонда.