Топ 5 от "Капитал": Доган държи баланса при тока, служебната регионална министърка разказва за проблемите с пътищата

Как се случва това? С авансите. Идвате при мен, подписваме един лист и аз ви давам 100 млн. лв. Няма обществена поръчка, няма конкуренция. Назначавам ви за капиталист. Този период с назначените капиталисти не го ли минахме преди 30 години? Казвам ви от позицията си на министър, че наистина съм изненадана от това, което откривам."

3. Малко чужди компании инвестират в производство в България последните години, но има местни предприятия, които разширяват мощностите си

Когато преди две години Volkswagen обмисляше България като възможно място за новия си завод в Източна Европа, надеждите бяха, че това ще промени радикално инвестиционната среда, привличайки множество нови производства. Неслучилият се проект обаче е показателен за това защо в последните години новодошлите големи чуждестранни компании се броят на пръстите на едната ръка. България тогава отпадна като избор за сметка на Турция въпреки резервите на германския концерн за ситуацията с човешките права заради активната политика на Анкара за привличането на инвестицията, включително със щедри субсидии, но и заради развитата среда там - нещо, което тук явно липсва. В крайна сметка Volkswagen напълно се отказа от завода, след като пандемията сви търсенето на автомобили. Отлагането на инвестиционните планове на много компании заради неяснотите и кризата покрай коронавируса се отрази и на ситуацията в България. Но извън икономическите притеснения страната от години е заобикаляна заради корупцията и превзетата съдебна система.

Все пак проекти има, макар и не толкова мащабни. Основният двигател на инвестициите след началото на пандемията са вече установилите се в страната чуждестранни компании, които разширяват производството си, както и множество по-малки и по-големи български предприятия. А това е добър сигнал, че местната индустрия вече има опита и самочувствието да излезе на следващо ниво. Вижте тук.

4. Търсенето на ваканционни имоти расте и все повече българи купуват такива за втори дом

Ако човек има спестявания 20 - 30 хил. евро и иска да ги вложи в имот, например заради инфлацията, ще установи, че му стигат само за ваканционно студио или селска къща. Плюс на ваканционния имот е, че на тази цена на морето може да се намери и обзаведен. Къщата в рамките на същия бюджет ще е някъде по селата и по-скоро за ремонт, т.е. ще изисква допълнителна инвестиция.

Ако ще ползва ваканционния имот обаче само за седмица-две в годината и разчита през останалото време да го отдава на краткосрочен наем през booking и AirBnB - за да си покрие кредита, разходите по поддръжката или за допълнителен доход, няма смисъл да го купува, казват експертите. В условията на ковид и срив на пътуванията доходността от ваканционните имоти, която и бездруго беше ниска (и заради голямото предлагане), вече граничи с нула. В резултат и по информация от сектора в момента е трудно да се намери фирма, на която да бъде възложено управлението на имота за краткосрочното му отдаване под наем. Ако обаче човекът планира да ползва ваканционното си жилище по два-три месеца като база за дистанционна работя при нов локдаун, инвестицията във ваканционен имот никак не е лоша. По терминологията на сектора той вече ще се нарича "втори дом". Третата степен, която не е изключена в случая, е имот за целогодишно ползване. Подробности - в този текст.

5. Съветите на една дегустаторка на лютеница

Мисля, че едно от малкото неща, около които могат да се обединят хора от множеството лагери, на които е разделено българското общество през 2021 г., е любовта към лютеницата. Независимо дали говоря за нея със случайни хора във влака, близки приятели с отношение към готвенето или хазяите ми в малко провинциално градче, не съм срещала човек, равнодушен към лютеницата, без значение дали е направена от пипер, чушки или капия.

Лично за мен историята на любовта към лютеницата е история на живота ми извън България. Купувала съм безценна лютеница в мънички бурканчета в супермаркета за чуждестранни продукти в Токио, дебнала съм айвар в кварталната бакалия в Германия, разказвала съм за чудото на печените чушки на приятели от всички точки на света и дори няколко пъти съм я правила, въпреки липсата на чушкопек, ламарина или поне подходящ котлон. От около година отново съм в България и едно от нещата, които карат коленете ми да се подкосят, е изобилието на лютеница в супермаркетите. Цял щанд! Пет рафта! Четиридесет вида! Но коя лютеница е най-вкусна? Прочетете тук.