Топ 5 от "Капитал": Гнилото в "Златната лаборатория" на Капитан Андреево; Промени в минните концесии със съмнителен ефект

1. Какво е гнило в "златната лаборатория" на Капитан Андреево

Граничният пункт Капитан Андреево е по-точно да се нарече "Тъмна Индия". Географски той е в България, но през него минават доставките от близката Азия към Европа. Но десет години правителството на Бойко Борисов е предоставило монопола върху проверките на 70 000 камиона с храни на година и на стоки на стойност над 6 млрд. лв. на едно-единствено частно дружество с ограничена отговорност. Дейността по контрола на един от най-важните външни гранични пунктове на Европейския съюз е в тъмната зона, като дори не е имало камери, които да проследят реални ли са били инспекциите.

Има и финансова загуба за държавата - пропуснатите приходи са 200 - 300 млн. лв. за десетилетие. И всичко това срещу скромния договор за наем от 4800 лв. Или на Капитан Андреево след пословичната "златна локва", в която се дезинфекцират превозните средства, се разкри и частна "златна лаборатория" за проверка на плодове и зеленчуци.

2. Промени в минните концесии със съмнителен ефект за бюджета: Правителството планира да вдигне възнагражденията за добив между 2 и 5 пъти, но ще отблъсне инвеститорите

Концесиите за добив на подземни богатства традиционно са част от предизборната реторика. Сега обаче, близо половин година след последния вот, те попадат във фокуса на правителството, а целта е компаниите да плащат повече. Това предвиждат промени в наредбата, определяща концесионните плащания по Закона за подземните богатства, които предстои да влязат за гласуване в Министерския съвет, след като в началото на седмицата приключи общественото обсъждане.

Повишението на практика е между два и пет пъти за различните видове ресурси и ще засегне бъдещите концесионери, макар че правителството се надява да постигне промяна и на съществуващите договори. Според експерти обаче ефектът за бюджета в най-добрия случай ще е ограничен и е много по-вероятно по-високата тежест да откаже бъдещи инвеститори. Това ще се отрази и на възродения интерес към добива на нефт и газ, и то в момент, когато страната се опитва да диверсифицира източниците си на горива.

3. Германската милионна сделка на "Монбат" и британската мегафабрика за милиарди

Пет години след като влезе в сектора на литиево-йонните батерии, придобивайки малък германски производител, "Монбат" отново се фокусира върху основния си бизнес с оловно-киселинни акумулатори. Преди седмица компанията подписа споразумение, според което базираната в Нордхаузен EAS ще стане собственост на сравнително младата, но доста амбициозна Britishvolt. С продажбата, която става при оценка 36 млн. евро, "Монбат" ще си възвърне многократно направената инвестиция. И тъй като част от плащането ще е в акции на Britishvolt, българската компания ще запази индиректно присъствие и в литиевите технологии. Приходите ще помогнат за разширяването й на пазарите в Африка и Близкия изток, където вижда потенциал за растеж.

Накратко, договорът е за продажба на Monbat Holding, който притежава оперативната структура EAS Batteries и собственика на активите в Германия Monbat New Power. Освен кешово плащане "Монбат" ще получи и малък миноритарен дял в Britishvolt, като точното съотношение ще е ясно при финализиране на сделката. Това трябва да стане до три месеца и подлежи на одобрение от регулаторите.

4. Фондът Integral става мажоритарен акционер в "Онтотекст" срещу инвестицията над 30 млн. евро

Годината постепенно се превръща в една от най-активните на българската IT сцена. След поредица от продажби на компании с дългогодишен бизнес, както и сериозни инвестиции в стартиращи фирми, е факт още една сделка в българския софтуерен сектор. Фондът Integral влиза като мажоритарен акционер в "Онтотекст" и го отделя от групата "Сирма". Придобитото дружество е един от най-известните български IT разработчици със собствен продукт в областта на семантичните технологии.