Топ 5 от "Капитал": "Швейцарските" избиратели на ДПС; Университетското царство на Пламен Моллов

1. "Швейцарските" избиратели на ДПС или как движението успя да компенсира загубата на 33 хил. гласа от Турция с вот в България на изборите преди седмица

Малкото село Бабяк в община Белица влезе във фокуса на вниманието по време на изборите за парламент през ноември миналата година по една интересна причина. Не толкова защото там гласува санкционираният за корупция по глобалния закон "Магнитски" Делян Пеевски, който беше водач на листата в благоевградския избирателен район, но най-вече защото резултатът от гласуването в единствената секция в селото беше, меко казано, смущаващ. От 508 жители, които отидоха до урните на вота, 493 бяха дали гласа си за ДПС. "Бабяк е малката Швейцария. Г-н Пеевски е помогнал много за Белица и областта като цяло и сега му показваме, че сме благодарни хора", беше обяснението на кмета на община Белица Радослав Ревански пред местни медии. Освен че това е родното му село, кметът е известен като близък приятел на Пеевски и към оня момент шеф на предизборния му щаб.

Близо година по-късно на парламентарните избори преди седмица (на 2 октомври) Пеевски отново беше начело на листата на ДПС в Благоевград, а подкрепата на жителите на Бабяк за движението беше все така впечатляваща. От гласувалите 513 души 502-ма дадоха гласа си за ДПС. Освен в Бабяк ДПС събира внушителна подкрепа в цялата община Белица, управлявана втори мандат от Ревански - увеличението на резултата на движението в сравнение с предишните избори през ноември е общо около 400 гласа. На пръв поглед това увеличение на гласовете за ДПС не е чак толкова голямо. То обаче дойде на фона на ниската избирателна активност и в комбинация с мобилизирания електорат на движението, който прибави около 2000 гласа към резултата на ДПС от предишните избори, изстреля движението до второто място в подреждането на политическите сили в областта. Вижте още тук.

2. Университетското царство на Пламен Моллов. Студенти и преподаватели сигнализират за нередности в Университета по хранителни технологии в Пловдив

"Имаш бакалавър да защитаваш?" С този въпрос, твърди един студент, го е посрещнал ректорът на университета му, когато го е привикал в кабинета си, за да му покаже сигнал, изпратен от негово име до министерството на образованието. Младежът е ръководител на студентския съвет в Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив, а ректорът е небезизвестният проф. Пламен Моллов. Моллов доби публична популярност със скандално уволнение от Агенцията по храните, записът с предложения подкуп заради частната компания на границата "Капитан Андреево" и последвалото му оттегляне от партия "Български възход" на Стефан Янев, на която беше един от учредителите. УХТ пък е едно от най-важните учебни заведения в региона, както и в страната, с акцент в образованието върху хранителната наука и технологиите без аналог в България.

Начинът, по който Моллов го управлява, твърдят студенти, докторанти и преподаватели, е феодален, диктаторски и репресивен срещу онези, които се противят. Моделът на възлагане на поръчки пък копира едно към едно порочния стил, който следват всички общини през последните 10 години. "Капитал" разговаря с мнозина, които пожелаха да споделят какво се случва зад вратите на учебното заведение. Повечето от тях поискаха да останат анонимни, от страх.

3. "Солвей Соди" инвестира 150 - 200 млн. евро в инсталация за производство на пара от алтернативни горива

Една от най-големите единични инвестиции в индустрията за последните 20 години ще бъде направена в Девня. Производителят на калцинирана сода "Солвей Соди" подготвя проект, с който ще замени част от използваните изкопаеми горива с алтернативни. През следващите три години компанията ще вложи между 150 млн. и 200 млн. евро в инсталация за производство на пара, с която ще замени един от съществуващите си котли на въглища. Това ще доведе до съществено съкращаване на въглеродните емисии и ще позволи на предприятието да остане конкурентно на пазар, където се състезава с производители без разходи за квоти.

Проектът е поредната инвестиция в завода, в който от приватизацията му преди 25 години от белгийската група Solvay (75%) и турската Sisecam (25%) са вложени 1.6 млрд. лв. Приходите на девненското предприятие за миналата година са 440 млн. лв., като в него работят малко под 500 служители. Той е и шанс значителна част от общините в страната да престанат да депонират отпадъци и да започнат да ги третират като източник на материали и горива. Подробности тук.

4. Рояци по-евтини къщи са в строеж на запад от София. Новият хит е община Божурище с доскоро неизвестните села Гурмазово, Хераково и Пожарево

В кварталите в полите на Витоша новите къщи в затворени комплекси вече струват по 500 - 600 хил. евро. Дори редовите къщи с дворчета от по 50 - 60 кв.м вървят от 300 - 400 хил. евро нагоре. Следствието е, че за мнозина купувачи южната част на София е неоправдано скъпа и вече презастроена и те започват да се оглеждат в алтернативни посоки. Новият хит е община Божурище с доскоро неизвестните села Гурмазово, Хераково и Пожарево. А цените на къщите там гравитират около 200 хил. евро.