Таванът за тока на бизнеса ще падне до 200 лв./мВтч през 2023 г.

При всички случаи мерките ще донесат спокойствие на политическите партии през идващата зима, в която се очаква енергийната криза да продължи да бушува, а България вероятно отново да се изправи пред парламентарни избори.

Какво точно беше прието?

Членовете на енергийната комисия единодушно приеха, че таванът на електроенергията за бизнеса ще бъде 200 лв./мВтч или казано по друг начин всичко над тази стойност ще се компенсира през 2023 г. Това е понижение с 50 лв. спрямо действащия в момента механизъм.

Така може да се очаква, че разходите на бизнеса ще се понижат с 20% през следващата година, тъй като в по-голямата част на 2022 г. действаха различни по вид компенсаторни схеми, които правиха реалната цена на тока за небитовите потребители около 250 лв./мВтч.

Вероятно борсовите цени на електроенергията през следващите месеци ще се запазят около и над 500 лв./мВтч, въпреки че през октомври средните нива спаднаха до 364 лв. на мВтч заради ниската цена на природния газ и топлото време.

Подобна мярка обаче е нож с две остриета, защото се прави реверанс към потребители, които не правят инвестиции в зелени технологии и енергийна ефективност, а просто разчитат на помощ от държавата. Освен това първоначално предложението на Делян Добрев, председател на комисията, беше само бизнесът, който е свързан на високо напрежение (голямата индустрия) да има таван от 200 лв. на мВтч, а останалите да останат при сегашните условия от 250 лв. В рамките на дебата обаче, по предложение на БСП, се прие промяна, която обхвана всички небитови потребители. От страна на ДПС имаше дори реплики да се свали още надолу прагът за компенсациите, което превърна комисията в своеобразна тръжна процедура кой ще предложи най-ниската цена и ще се хареса на избирателите преди поредните избори.

Средствата за подпомагането на фирмите, както и досега, ще бъдат осигурени от печалбите на енергийните дружества, като догодина ще действа и регламентът на ЕС, който обхваща и частните централи на слънце, вятър, вода и др. На практика ще се получи така, че бизнесът ще купува скъпа енергия от борсата, а след това производителите на тока ще му връщат част от парите през компенсациите.

Енергийният министър Росен Христов, който присъства на комисията, заяви, че "не се знае дали в енергийните предприятия ще имат достатъчно средства, за да компенсират бизнеса". Според Делян Добрев обаче по сметките на АЕЦ и БЕХ има общо 4 млрд. лв., които са повече от достатъчни за новия механизъм. Всъщност за да се случи така, че да няма пари трябва продажната цена на тока да се понижи драстично, но пък тогава няма да има и нужда от самите компенсации.

Второто решение

Второто решение, по-скоро плод на политически популизъм, бе за оставането на битовите крайни клиенти на регулирания пазар до 1 януари 2026 г. Това гласуване беше по-скоро политически театър от страна на депутатите, защото старото решение беше до 31 декември 2025 г. Тоест те го отложиха с ден.

Интересното е, че това изцяло противоречи на българския План за възстановяване, според който сме договорили "постепенен и поетапен преход към либерализиран пазар на електроенергия до 31 декември 2025 г., чрез постепенно премахване на регулираните цени за битови клиенти, в условията на либерализиран пазар на електроенергия на едро в два последователни етапа (през 2023 г. и 2025 г.) и прекратяване на определянето на енергийни квоти за доставка на регулиран пазар от КЕВР."

Това означава, че България трябва да започне поетапно да либерализира и да направи първата стъпка на домакинствата към свободния пазар през следващата година. Парадоксалното тук е, че само преди седмици служебното правителство и в частност енергийният министър Росен Христов направи предложение за либерализиране на пазара с таван на ползването на регулирана цена (800 кВтч зимата и 300 кВтч лятото), но на днешната комисия той се обяви против и подкрепи решението на комисията за отлагане на процеса. А реално това би бил елегантен ход, който няма да засегне съществено битовите потребители, но все пак ще изпълни условията на ЕК и ще стимулира енергийната ефективност в домакинствата.