Топ 5 от "Капитал": "Алтернативната" съдебна реформа; Банките с рекордна 2 млрд. лв. печалба

1. "Алтернативната" съдебна реформа: Как работи връзката между прокуратурата, ГЕРБ и "Възраждане"

Депутатът от "Възраждане" Иво Русчев се представя като потомък на Софроний Врачански. Всъщност е по-известен с друго: той е един от онези народни избраници, които организираха протест срещу ваксинирането по време на ковид-19, а самите те се оказаха имунизирани. Около биографията на Русчев има и неизвестни, но твърде показателни обстоятелства. И то най-вече за отношенията между партията, която представлява, и прокуратурата.

Именно "Възраждане" предложи изненадващ "алтернативен проект" на промените в Закона за съдебна власт (ЗСВ). По този начин без много шум формацията на Костадин Костадинов даде възможност на ГЕРБ и ДПС да припознаят "алтернатива" на предложенията на "Демократична България", а впоследствие и на Министерството на правосъдието за разследване на главния прокурор. Текстовете изглеждат като поредната имитация на реформа на съдебната система. И повдигат основателни съмнения, че целят да запазят шефа на държавното обвинение недосегаем. А прокуратурата от своя страна силно се разсейва да поиска имунитета на вносителя, срещу когото се води наказателно производство за двойно гласуване на евроизборите през 2019 г. Прочетете тук.

2. Банковите печалби: Изкачването на кота 2 млрд. лв.

Винаги когато българските банки отчитат внушителни финансови резултати, има момент на конфуз. От една страна, всеки бизнес обича да се хвали с успехите си, а във финансовия сектор, където доверието е ключово, силното представяне вдъхва и усещане за стабилност. От друга обаче, реакцията на широката публика, като се чуе солидната сума, най-често е негативна и типичните коментари са в духа: "Естествено, като събират такси" или "А не можеха ли тогава да ми намалят лихвата".

Сега, когато печалбата на банковия сектор за 2022 г. надхвърля рекордните в номинално изражение 2 млрд. лв., няма как да е различно. Числото наистина на пръв прочит може да звучи необяснимо високо на фона на година, белязана от война, инфлация и опасения за икономическа криза и недостиг на горива. Съпоставена с 2021 г., печалбата расте с 47%, като с изключение на два малки клона на чужди банки всички са печеливши. Дори и да се гледа не като абсолютна стойност, а в съпоставка, възвръщаемостта на капитала се подобрява чувствително от нива около 9% през 2021 г. до над 12%, макар с това да не се достига рекорд. Това силно оперативно представяне може да се обясни с перфектно напасване на фактори - практически по всички линии банкерите имаха попътен вятър.

3. "Козирка или смърт", или какво се обърка с първия нов стадион в България

"Зико, оставка". "Козирка или смърт". "Искаме си Колежа". Гласовете на няколко хиляди души ехтяха по централния булевард на Пловдив в сряда вечер, на 1 февруари, докато феновете на пловдивския "Ботев" вървяха на протестен митинг към общината, за да поискат завършване на стадиона си. Лесно е да се разбере защо търпението им преля. Един от основните отбори в България и Пловдив вече почти десет години няма стадион, след като той беше срутен, за да бъде съграден наново.

След много перипетии стадионът, който е известен като Колежа, трябваше да е готов миналия месец и да струва 43.6 млн. лв. Нито едно от двете не е факт. Срокът е удължен до септември 2023 г., а окончателната цена ще стигне почти 60 млн. лв. Качеството към момента е компромисно, феновете протестират, а кметът отчаяно търси още финансиране. Така историята (която щеше да е комична, ако не беше по-скоро тъжна) с първия изцяло нов стадион, построен в България за последните поне 40 години, поставя няколко въпроса, които са важни не само за Пловдив. Вижте тук.

4. Как България влезе в НАТО и ЕС и какво се случи след това

Има малко моменти в историята, които имат дълготрайна геополитическа стойност. Падането на Берлинската стена е такъв пример. За България в последните 30 години, има два момента, които са от същата категория. Първият се случи преди 19 години, а вторият преди 16. Влизането в НАТО и ЕС трябваше да ознаменува края на обръщането от Изток на Запад, скъсването с миналото и началото на нова епоха на благоденствие в българската история. Оказа се, че нищо от тези неща не е такова, каквото изглеждаше. Две десетилетия по-късно, между предишната война - в Косово и сегашната - в Украйна, изглежда сякаш сме разколебани в избора си, миналото все още е по-силно от бъдещето, а ползите са сведени до това какви пари може да получим.