Георги Оруел
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Какво ще направите, ако откриете, че в следващите 6 часа, да кажем, вечерта, от 19 ч. до 1 в полунощ, не можете да влезете в любимия си сайт за филми, в този с рецепти или дори с новини (ако сте от тези старомодни хора)? Вероятно просто ще се прехвърлите на нещо друго и ще забравите за сайта, без да му мислите много. Но какво ще направите, ако спре токът или парното в следващите 6 часа? Вероятно ще започнете да ровите за информация, да звъните, да чакате с нарастващо усещане за безпокойство кога и как ще се възстанови услугата.
Имаше ужасно много хора, които този понеделник, когато Facebook и услугите му паднаха за 6 часа, реагираха не по първия, а по втория начин. Което доказва две неща: първо, че Фейсбук отдавна не е просто сайт, а комунална услуга, и второ - че това трябва много, ама много да ни плаши.
Сървърите на компанията, които поддържат освен Facebook, Instagram, WhatsApp и още няколко услуги, бяха недостъпни вероятно заради проста вътрешна грешка, свързана с DNS и BGP пренасочването. Сриването им едновременно предизвика, естествено, вълна от новини по целия свят. Докато новинарските сайтове се питаха "какво се случва", а потребителите искаха да споделят мемета или шеги, но можеха да го направят в Туитър или ТикТок, вълната от безпокойство растеше. Какво, ако Facebook спре за дълго? Как да се свържем с някого на другия край на света, ако не през Messenger или WhatsApp? Ами ако хакери са нападнали и източили всичко? Ще се върне ли въобще?
И ако обикновените потребители все пак се справиха някак с тази драма (кои по-добре, кои не толкова), то бизнесите, които зависят от Фейсбук, преживяха доста по-разтърсващи часове. Mashable например говориха с редица компании - от малки бизнеси, чиято цяла реклама и трафик идва от Facebook и Instagram, през създатели на апликации, които са базирани на Facebook, до агенции за дигитална реклама, които на практика съществуват предимно заради платформата, и всеки от тях посочваше колко пари, клиенти или нерви е изгубил в този понеделник. Без да се налага да четем такива истории, е ясно, че цялата подкласа на "инфлуенсърите" - този съвременен феномен на хора, които съществуват, за да промотират живота си пред други хора, е била в екзистенциална криза на 4 октомври.
Което ни води до по-големия въпрос: здравословна ли е бизнес среда, икономика и дори общество, което е базирано до толкова голяма степен на услугите на една-единствена компания и няколко апликации?
Отговорът, уви, е очевиден. В инженерните науки има понятие, което на английски е известно като Single point of failure (SPOF). Това е на практика една част в сложна система, чиято повреда спира действието на цялата система. Това се счита за грешка при дизайна на системите и се правят специални тестове, за да се избегнат такива варианти. Тази седмица демонстрира, че за стряскащо много социални и икономически системи Facebook е такава точка. Тези 6 часа могат да бъдат приети като добър тест и доста хора да започнат да премислят алтернативи.
В кратко интервю по този въпрос в The Atlantic технологичният кореспондент Адриен Лафранс констатира, че "мрежата не е просто крехка, тя е напълно ефимерна. Имаме фалшиво усещане за устойчивост от тези техно гиганти, но истината е, че нищо не е устойчиво онлайн, всичко се скапва постоянно". Но Facebook, припомня Лафранс, е много по-голяма заплаха за демокрацията, пък и за човечеството, когато е онлайн, отколкото когато не е.
1 коментар
Живот имаше и преди Фейсбук, все пак.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.