vilis pauperis*

Този вторник иначе въздържаният и обран вицепремиер и финансов министър Асен Василев показа себе си в неочаквана светлина. По време на парламентарните обсъждания, предшестващи гласуването по вота на недоверие на правителството, той си послужи с лексика, която някой едва ли би очаквал от възпитаник на елитен университет от Бръшляновата лига.

Причината за словесното му изригване беше провокативното поведение на ГЕРБ по време дебата. "Това, което чувам от вас, не е предложение как по-добре да се управлява кризата, нито как хората, ударени от инфлацията, да бъдат защитени. Чувам популистки лозунги и икономическа философия, която - ако трябва с едно изречение да обобщя - е: "Да го д*хат бедните!", обяви Василев от трибуната на Народното събрание, изпускайки си нервите.

Макар и запомнящо се, изказването му е нагледното доказателство защо твърде витиеватият изказ, позоваването на авторитети от миналото и цитирането на крилати фрази може би не е най-разумният подход при съвременното политическо говорене. На практика придобилият гражданственост израз "Да го д*хат бедните!" всъщност е препратка към филма "История на света - част 1" на режисьора Мел Брукс, пуснат по кината в далечната 1981 г. - когато Василев е бил на 4 години, премиерът Петков - на 1, а много от избирателите им изобщо не са били родени. В епохата на късния соц обаче въпросната комедия се радваше на почти култов статус у нас и се разменяше апокрифно на видеокасети VHS.

В един от началните епизоди на филма, илюстриращ политиката в древния Рим, императорът провежда парламентарен дебат със сенаторите. "Чуйте ме, членове на Римския сенат! Да продължим ли да градим дворци за богатите, или да прегърнем една по-благородна кауза и да строим къщи за бедните? Какво решавате", казва той. Непоколебимият отговор на всички сенатори е: "Да го д*хат бедните!"