Не мога, не искам, не знам
Как и защо решихме първата страница на "Капитал" да изглежда по този начин
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Има теми, които са супер важни за това, което ще се случва в България през следващите години, но за повечето хора са скучни. В тях няма особена интрига, или нещо скандално. Такава е и темата за образованието, но това никога не ни е спирало да й обръщаме внимание, нито сме се отказали в опитите си да я направим интересна. Тя е важна, защото определя на много базово ниво бъдещите десетилетия – с какви хора ще сме заобиколени, какво ще правим и в каква среда ще живеем. Няколко събития тази седмица ни накараха да погледнем отново към образованието. В началото на седмицата Световната банка представи резултатите от свое проучване за това какво е състоянието на българското образование. По-късно през седмицата "Капитал" организира конференция за връзката между бизнеса и университетите, в която се чуха доста смислени мнения за това какво трябва да се направи. Следващото събитие, което окончателно ни убеди, че има смисъл тази седмица да пишем за това беше оповестяването на рейтингите на българските университети.
Направихме в темата предложения какво може да се направи. Даваме конкретни примери, къде тези идеи работят и в крайна сметка се получи интересна и смислена тема.
За илюстрацията на първа страница използвахме услугите на студио "Ентусиазъм". Те предложиха няколко идеи. Спряхме се на тази, защото показва най-добре разминаването между нуждите на реални сектор и това, което предлагат университетите. Вместо да седнат да работят заедно, те, на етапа си разменят взаимни обвинения. Надяваме се, че скоро това ще спре. А първата стъпка към подобряването е да кажем какви могат да са възможните решения...
10 коментара
За първи път тази година са включени данни на НАП за трудовите възнаграждения на завършилите!
Темата за качественото образование трябва да се извади на дневен ред в обществото.
Не може ежедневно да се истеризират далеч по маловажни теми, а тази за образованието да остава изолирана на принципа, че няма проблем ако не говорим за него и всеки да се спасява по отделно.
Поздравления за ангажирането с въпроса за висшето образование.
Според мен има опасност кандидат-студентите да спрат да избират какво да учат по интерес и да започнат да го правят според заплатите,което ще доведе до големи главоболия на самите университети.
До коментар [#3] от "petar_333":
Кандидат-студентите винаги са използвали този критерий, но по слухове вместо по официална статистика. Освен това едно класиране може да е направено на базата на много и различни критерии.
Във Франция например само за Бизнес училищата съществуват 4 важни класирания и всяко едно от тях акцентира върху едни или други техни качества: академично отличие, възнаграждение 2 години след дипломиране, международно признание, престиж, акредитации и т.н. Класирането на Financial Times за европейските бизнес училища например е много силно повлияно от успеха на вече завършилите даден университет кадри (техните настоящи ръководни позиции), защото това позволява на настоящите студенти да изполват тези връзки, за да започнат работа на по-високо ниво.
Освен това като цяло хората не са чак такова стадо. Тези, които искат да учат инжинерни науки, ще кандидатстват за специалности, които им го позволяват; тези, които искат да учат естествени науки - също. Ако някой кандидатсва някъде само заради заплатата след това, значи или е амбициозен и ще успее професионално (което е целта в крайна сметка), или ще работи извън специалността си...
Аз лично не виждам проблем. Напротив, висшите ни училища ще се надпреварват на принципа на конкуренцията да са добре класирани и съответно ще трябва да вдигнат малко нивото. Освен това доброто заплащане зависи от фирмите, така че ако университетите искат да повлияят върху този критерий, ще трябва да се стремят да изградят връзка с тях и да търсят нишите с висока добавена стойност. Излишно е да споменавам, че ефектът от това ще бъде благоприятен за нивото на образованието, реализацията на българските студенти и икономиката на България.
Гледайки дизайна на корицата, ми се струва, че някой май е слушал The Division Bell. =)
Безспорно образованието много важно. Качеството е само едната "страна на монетата", а това което е откъм другата някак се забравя - количественият измерител. Аз си мисля, че точно там е истинският проблем. България е малка страна с намаляващо и застаряващо население и не е оправдано да съществуват толкова много университети. Бройката им трябва да се редуцира до някаква минимална възможна бройка държавни и повече частни, но изпълняващи високи образователни критерии.
Количествените измерители за финансиране на обучението на висши специалисти опират до финансиране и до преподаватели. По този начин държавната субсидия ще се концентрира в по-малко учебни центрове, които ще имат по-съвременна база и по-добра материална осигуреност. Трябва да се направи крачка назад и да се признае, че предишната схема, при която имаше държавна поръчка и изцяло платено обучение, беше по-добра, и е разумно да се върнем към нея. На базата на прецизно изпитване ще се получи избор на кандидати, които са мотивирани и добре подготвени за съответната специалност, ще се отсеят онези, които искат просто да учат "нещо висше". Така най-подготвените студенти ще имат привилегията да се обучават за сметка на държавата без да плащат семестриални такси. Останалите ще плащат разходите за обучението си чрез семестриалните такси. За да се стимулира полагането на усилия трябва да има възможност за преминаване от едната група към другата на основание показани резултати през учебната година. Неподготвените, както и тези, които са мотивирани да си плащат за да учат нещо изчанчено извън държавния образователен план, отиват в частните университети, стига да могат да си го позволят финансово. Тогава вече ще може да заработи и схемата на кредииране на образованието от банките, тъй като всеки успешен абсолвент ще попадне в процедурата на опрощаване на дълга след започване на работа.
Колкото до преподавателите - там е голяма драма. Едновременно имаме застаряване и недостиг. Порад което следва едно постоянно прибягване от университет към университет, занижени критерии на преподаване, пропускане на лекции и упражнения, притупване на материала и т.н. Застаряващите преподаватели може и да са много заслужили, но не са актуални и им липсва развитие. Трябва някак да се намерят млади способни хора, на които да е гарантирано добро заплащане и бързо кариерно разитие, не като сега - старците и разните бюрократични процедури да ги ограничават за научните титли.
На "Капитал" О.К., но проблемът формолиран така "Не мога, не искам, не знам..." е само на гносеологична плоскост, а систимният ЦЕННОСТНО ПОЛАГАЩ проблем е "МОГА, ИСКАМ И ЗНАМ..." и какво от това, след като:
Във филогенезисът на нашето общество и онтогенезисът на неговите водещи (с власт,пари и длъжностен авторитет) "ЛИЧНОСТИ" са се наложили:
- Доктори на нЕуките, но не и "феодални старци";
- Физкултурници-фирмени консултанти, но не и олимпийски шампиони;
- "Милосърдни ангели" одобрени от USA в областта на външната политика, икономиката и финансите, но нямаащи нищо общо с БЪЛГАРОФИЛСТВОТО;
- Фаворизиране в днешната„неоканибалистич
- „НЕЗАВИСИМИ ДЕПУТАТИ” или друга „ПО-ЕВТИНА СТОКА”, която се плаши от разумът...;
- Много "КАЛИНКИ" устремени кам "ЦИПА НА ПАРТИЯТА";
- Христо Стойчков -"Доктор Хонорис Кауза" ...
и т.н. и т.н.
ФОРМОЛИРАН?!? Поздравления за високото ниво на грамотност!До коментар [#7] от "avalon_j.n.":
Е, понаучете и правилото за пълния член! Проста работа е!До коментар [#7] от "avalon_j.n.":
До коментар [#9] от "Martina":
ОСНОВАТЕЛНО.
Но при мен е и въпрос на темпераментно отношение към "дреболиите"...
А за оправдание мога да кажа, че е въпрос на "десетопръстната система"...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.