Натрапници в рая

Няколко легални, полулегални и творчески подходи за заобикаляне на ограничителните мерки за работа на Запад

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Илин СТАНЕВ

3 автори

Според Оскар Уайлд работата е убежище за хора, които нямат нищо по-добро за правене. Източноевропейците явно нямат много по-интересни занимания, поне на територията на старите членки на Европейския съюз.

Разширяването на ЕС през миналата година бе съпроводено с опасения за прииждащи орди от източноевропейски работници и „социални туристи“, които ще подбиват заплатите, ще крадат работни места и ще източат щедрите социалноосигурителни системи в 15-те стари членки на ЕС. В резултат на тези страхове всички западноевропейски страни с изключение на Великобритания, Ирландия и Швеция ограничиха достъпа на граждани от новоприетите страни до трудовите си пазари и системите си за социални придобивки. Близо година и половина след разширяването обаче се оказва, че предпазните мерки не са ефективни и скандалите за „социален дъмпинг“ не закъсняха.

Дискретният чар на Скандинавия

Първият подобен случай бе през декември миналата година в Швеция. Историята е следната - латвийската компания Laval un Partneri печели поръчка на местните власти за построяване на училище във Ваксхолм, предградие на столицата Стокхолм. Компанията използва латвийски служители и това е съвсем законно, тъй като Швеция отвори своя трудов пазар за работници от новоприетите страни в ЕС.

Laval un Partneri бе взета на мушка от шведския синдикат Byggnads, който обвини компанията, че плаща на работниците си много по-ниски заплати от установените възнаграждения в строителния сектор в Швеция. Профсъюзът обяви, че латвийската фирма плаща на своите служители едва 35 крони (3.85 евро) на час, което е в пъти по-малко от договорените с колективни споразумения в бранша 138-145 крони. Представители на синдиката се опитаха да накарат Laval un Partneri да се присъедини към шведските договори за заплатите в сектора, но компанията контрира, че това не е необходимо, тъй като тя определя трудовите възнаграждения съобразно браншовите споразумения в Латвия, където е базирана нейната централа. След отказа на латвийската компания профсъюзът организира стачка и тримесечна блокада на строителната площадка на Laval un Partneri. Компанията се опита да потърси правата си по съдебен път, но шведски съд постанови, че блокадата, към която се присъединиха и други синдикати, е напълно законна, тъй като трябва да се прилагат колективните браншови споразумения в страната, където се извършва дейността. В резултат на това местните власти отмениха поръчката, а през април тази година шведското поделение на Laval un Partneri, L and P Baltic Bygg, което работеше по строежа на училището, обяви фалит. Латвийската фирма обаче не се отказа от битката и я пренесе в Европейския съд, като обвини Швеция в нарушаване на принципа на ЕС за свободно движение на хора. Сблъсъкът премина и на правителствено ниво, като кабинетът в Стокхолм застана твърдо зад позицията на синдикатите, а Рига реагира остро в защита на латвийската компания. Латвийското външно министерство се оплака пред Европейската комисия (ЕК), а министърът на икономиката Кристиянис Каринс коментира при своя скорошна визита в Стокхолм, че шведските профсъюзи не разбират, че основната цел на ЕС е създаването на общ пазар, а скандинавските системи на колективно договаряне (освен Швеция подобен модел има и Дания) създават изкуствено високи нива на заплащане. Всъщност случаят с Laval un Partneri съвсем не е единствен в Швеция. Друга латвийска строителна компания, Bygg?Lett, също бе бойкотирана от профсъюзите, а шведският производител на автомобили Volvo бе принуден да преговаря със синдикатите и да вдигне заплатите на словашки работници, наети от доставчик на фирмата.

През миналата седмица шведско-латвийският скандал отекна и в Брюксел. При посещение в Швеция европейският комисар по въпросите на конкуренцията Чарли Макрийви обяви, че ще защити Laval un Partneri на делото в Европейския съд и ще пледира срещу скандинавските системи на колективно договаряне. Думите на Макрийви предизвикаха светкавична гневна реакция в Стокхолм. Правителството заяви, че стои твърдо зад тази система и изявленията на комисаря представляват атака срещу един от най-успешните социални модели в Европа. В добавка официален Стокхолм заплаши, че ще оттегли подкрепата си за лансираните от Брюксел планове за либерализиране на пазара на услуги в ЕС. Проблемът достигна и до Европейския парламент, където в петък групата на социалистите гласува резолюция Макрийви и президентът на ЕК Жозе Мануел Барозу да бъдат призовани в Страсбург, за да обяснят позицията на комисията относно шведския социален модел. Пред в. Financial Times Макрийви се защити по следния начин: „Всяка страна членка има право на свой социален модел. Но един от основните принципи в европейското законодателство е, че европейските компании и граждани имат право да развиват дейност на пазарите на останалите страни членки. Трябва да защитаваме фундаментите на общия вътрешен пазар.“ Скандали на тема източноевропейски работници има и в Дания. През март полската строителна компания Biomax, собственост на датски бизнесмен, беше осъдена в Копенхаген за това, че плаща по-ниски заплати на служителите си. Притежателят на компанията Оле Тюлсен трябваше да заплати глоба от 6000 датски крони за това, че плащал на полските си работници заплати под установените от браншовите споразумения в страната, както и още 344 000 крони (46 200 евро) под формата на полагаеми възнаграждения за минал период. Искът срещу Biomax бе заведен от датския строителен профсъюз TIB, след като Тюлсен публикувал в местен вестник реклама за евтина полска работна ръка. Лидерът на синдиката Хогард Нилсен коментира, че „присъдата изпраща ясен сигнал, че социалният дъмпинг няма да бъде толериран в Дания“. В края на миналия месец датските профсъюзи обвиниха посолството на Полша в Копенхаген, че насърчава полските работници да игнорират датските споразумения за заплатите. Сайтът на посолството информирал полските граждани, интересуващи се от работа в Дания, че трябва да се съобразяват с регионалните и националните споразумения за заплатите и условията на труд, но посочвал също така, че не са законово задължени да го правят. В отговор от дипломатическото представителство съобщиха, че всеки ден получават по няколко обаждания от датски компании, интересуващи се от наемането на полски работници.

Практиката граждани от Централна и Източна Европа да работят на Запад срещу по-ниско заплащане все повече тревожи и други от старите страни - членки на ЕС. По данни на германския профсъюз NGG около 26 хиляди германци, работещи в месодобивната и месообработващата индустрия, са били заменени с евтина работна ръка, идваща предимно от Полша. Във финландския строителен бизнес пък близо половината от чуждестранните работници са естонци, като повечето от тях се наемат като подизпълнители и така заобикалят необходимостта от получаване на разрешително за работа.

През вратичките на европейските закони

На практика се оказва, че въпреки ограничителните мерки старите страни членки не успяват напълно да прекършат западните мечти на източноевропейските работници. Причината е, че когато става въпрос за свободно движение на хора, европейското законодателство е едно нещо, а реалността е съвсем друго.

На теория, казва Вим Мартенс, експерт по трудово право в брюкселския офис на международната юридическа фирма Eversheds, един полски специалист, който пътува до Белгия, за да инсталира компютърна система, има нужда от разрешително за работа, дори ако е нает само за един ден. На практика обаче никоя компания няма да губи време с искане на разрешително, казва Мартенс. Неговият съвет към компаниите и работниците е: „Продължавайте в същия дух.“ Затварянето на трудовите пазари за гражданите от Източна Европа се изразява в изискването на разрешително за работа. Но извън това условие има много малко законова яснота, посочват експерти. И изобретателните източноевропейци намират редица вратички, през които да заобиколят правилата (виж карето). Един от неясните моменти е, че европейските закони не дефинират точно разликата между бизнес пътуване и наемане на работа, казва Мартенс. Когато става въпрос за къс период до три месеца, компаниите обикновено го слагат в графата „бизнес пътуване“ и не се занимават с допълнителни бюрократични процедури.

Стефан Порте, френски специалист по трудово право и професор във Варшавския университет, констатира, че компаниите вече пращат своите работници на трансгранични пътувания в рамките на ЕС повече или по-малко легално. Даниел Касмир, директор по човешки ресурси за Европа в агенцията за набиране на персонал Manpower, казва, че всичко опира до това дали компаниите смятат, че може да им се размине. Компании, които могат да заобиколят правилата и да наемат евтини работници от Изток, го правят, казва Касмир. Но фирмите в държави със силни профсъюзи като Швеция, Дания или Германия са по-плахи, тъй като се боят от стачки и протести.

ЕС наложи седемгодишен преходен период, в който работници от новите страни, членки на ЕС, не могат свободно да се наемат на трудов договор в 15-те стари. Няколко от тях обаче заявиха, че няма да спазват ограниченията - Ирландия, Швеция и Великобритания. Въпреки това съществуват няколко начина за съвсем легално заобикаляне на бариерите, които източноевропейците прилагат отдавна.

В страните от ЕС може да се работи съвсем легално при сключено двустранно споразумение. Например Германия и Австрия имат квоти за строителни работници, които се разпростират и върху България.
Западноевропейска фирма може да издаде трудова виза за свои подчинени, стига да спазва местното законодателство. В някои страни например се прави проверка дали за съответното място няма подходящ местен кандидат. Страни с либерален режим като Великобритания обаче са доста пропускливи в това отношение. По принцип процедурата е кандидат-работникът да подаде молба за издаване на трудова виза в посолството на страната, за която желае да замине.
ЕС забранява правото на работа, но не създава подобно ограничение за бизнес пътуванията, т.е. работа без постоянно установяване на територията на дадена страна. Така, ако дадена западна фирма иска да наеме работници за определен период от време (не повече от шест месеца), това става под формата командировка.
ЕС също не забранява свободното предоставяне на услуги, а за да правят това фирмите, не е задължително да бъдат регистрирани в страната, в която извършват бизнес. В момента европейското законодателство позволява на компании, които предоставят услуги в други европейски държави, като например строителство на сгради, да „внасят“ свои работници в страната, в която извършват дейността. Според европейското право обаче фирмите трябва да плащат на работниците най-малко минималната законово установена заплата и да спазват ограниченията за работното време в съответната държава. Това означава, че служител на британска компания, който предоставя услуги във Франция, трябва да работи не повече от 35 часа седмично, както изисква френското законодателство.
Още Европейското споразумение за асоцииране (влязло в сила за България през 1995 г.) постановява, че самонаети лица могат да получат право на престой в страните членки. По принцип споразуменията поставят ограничение върху някои регулирани професии, т.е., ако сте лекар, не можете да установите собствена фирма и да практикувате. Ако обаче установите бизнес в сферата на услугите или пък занаятчийството, може да получите и право на престой. Тази практика беше особено популярна във Великобритания - прословутите бизнес визи, но британското правителство в последната година затегна изключително контрола над издаването на подобни разрешения за престой и работа. Подобно е и положението в Германия, особено в Бавария. Ако обаче едноличният търговец наеме служители, той става обект на други законови разпоредби.
При наличие на легално право за работа членовете на семейството също могат да получат разрешения.