Елате, хиляди източноевропейци

"Германия и Австрия можеха да спечелят повече, ако бяха вдигнали мораториума по-рано. Според наши изчисления приливът на работна ръка води до увеличаване на БВП на глава от населението. Това се отразява положително на социално-осигурителната система и най-вече на пенсионната. От друга страна, ефектът върху нивата на заплатите и безработицата е съвсем незначителен", коментира пред "Капитал" проф. д-р Херберт Брюкер от базирания в Нюрнберг Институт за изследване на пазара на труда и заетостта (IAB). Всъщност преобладаващото мнение сред експертите е, че Берлин е пропуснал златен шанс, тъй като най-динамичните, млади и образовани имигранти вече отдавна са във Великобритания или някъде другаде вместо в Германия.

Германия? Не, благодаря

Нито в Германия, нито в Австрия се очаква масов наплив на източноевропейци след 1 май. "Прогнозираме, че допълнителни 20-25 хил. души ще опитат да влязат на нашия пазар на труда. Това няма да бъде никаква драма. Защо ли? Защото Изтокът вече е тук", каза тези дни пред Reuters австрийският министър на труда и социалните грижи Рудолф Хундсторфер. И цитира данни, че в страната вече работят близо 29 000 унгарци, 16 000 поляци, 17 000 румънци. Всъщност един от ефектите на падането на забраните ще бъде излизането на светло и узаконяването на статута на много от източноевропейците, които работят на черно в двете немскоезични държави.

"Германия няма какво толкова да предложи, тъй като квалифицираните хора вече изкарват добри пари и тук. Ако германските данни покажат скок в броя на поляците там, това ще бъде от нелегални работници, които сега вече могат да работят легално", отбеляза самоуверено влиятелният полски в. Gazeta Wyborcza в редакционен коментар, озаглавен "Берлин? Не, благодаря!" Действително прогнозите съвсем не рисуват милионни орди поляци, втурнали се през границата към федералната република. Европейската комисия, водещи германски анализатори и правителството в Берлин прогнозират прилив от 100-140 хил. източноевропейци годишно. Най-високи са очакванията на Кьолнския институт за икономически изследвания, който предвижда по-голям бум през първите две години, когато близо 800 хил. пришълци може да пристигнат в Германия. А доклад по темата на Института по обществени въпроси във Варшава носи красноречивото заглавие "Поляците идват. Наистина ли?"

За скромните очаквания има логични причини. Много от желаещите да опитат късмета си на Запад вече са го направили и или са в други държави или са заобиколили ограниченията и работят нелегално или като самонаети в Австрия и Германия. Иронията е, че ограниченията, които трябваше да предотвратят наплива на нискоквалифицирана, евтина работна ръка, попречиха на професионалистите, а не спряха по-необразованите, които намираха вратички в закона, коментира Deutsche Welle. Според Улф Рине, икономист от намиращия се в Бон частен Институт за изследване на зетостта, решението на Берлин цели седем години да се крие зад ограничения е допринесло за недостига на хора с нужните умения в много сектори, вариращи от инженерство до здравеопазване. "Има глобална конкуренция за тези квалифицирани хора. Германия определено изпусна шанса си да привлече необходимите специалисти на нейния трудов пазар", казва Рине пред Deutsche Welle. Всъщност и сега най-голяма вълна от пришълци се очаква в сектори като ресторантьорство, хотелиерство, строителство, търговия.

В същото време Германия от години страда от недостиг на хора с нужните умения, а работната й сила застарява и се свива. "В Германия имаме едновременно безработица и дефицит на квалифицирани хора. Въпреки че има 3 млн. безработни, около 1 млн. работни места стоят незапълнени", казва проф. д-р Херберт Брюкер от IAB. Според него търсенето и предлагането на работа се разминават в много региони, браншове и видове квалификации. И това разминаване ще продължава да се задълбочава. "Въпреки това допитванията показват, че притесненията на германците от прииждащите нови работници са високи и това ще продължава, докато изобщо има безработица", смята Брюкнер. Което е и причината Германия да е сред държавите, които продължават да не допускат българи и румънци до трудовия си пазар въпреки всички доказателства, че това е не само безполезно, но и вредно.

По темата работи и Зорница Маркова