В сянката на Альоша
Спорът за съветските паметници в Източна Европа затихва, но повдига важни въпроси
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Фигурата на съветския войник отново надвисна над Централна и Източна Европа.
За щастие този път само във вид на статуя, подобна на десетките, издигнати във всяка от страните от бившия комунистически лагер. Покрай 9 май градусът на кризата, разразила се, след като Естония премахна своята съветска статуя от центъра на столицата, спадна. Премиерът Андрус Ансип за пръв път поднесе цветя на паметника "Бронзовия войник", както е известен в Талин, на новото му място - във военното гробище. Естонските власти изпратиха молба до Москва да помогне в идентификацията на войниците, чиито кости ще бъдат преместени от центъра на града в гробище. Честванията на 62-ата годишнина от края на Втората световна война преминаха мирно и тихо и руското малцинство в страната не предизвика нови безредици. Същото бе положението и в съседните Литва и Латвия, където имаше малки сблъсъци между органите на реда и някои екстремистки организации, които редовно цапат съветските паметници, но до сериозни размирици не се стигна. Полша, която някои в Москва разглеждат като най-русофобската сред всички централноевропейски държави, прие позиция на изчакване. След като трябваше да внесе за разглеждане законопроект за премахване на паметниците, възхваляващи тоталитарни режими, полското правителство обяви, че забавя приемането на текста, а зам. културният министър Ярослав Шелин директно каза, че законът няма за цел да унищожава статуи на съветски войници.
Българският премиер Сергей Станишев, който неочаквано се озова в Москва покрай кризата, се постара да формулира официалната позиция на София, липсваща до този момент. България няма никакво намерение да премахва паметниците на Съветската армия и възнамерява да построи нови, посветени на 130-годишнината от освобождението си от турско робство, заяви Станишев. Премиерът обаче побърза да допълни, че Естония е "независима държава, която има право да взима собствени решения", което като цяло бе реакцията на всички страни - членки на ЕС, включително и на Европейската комисия.
Самата Русия пък утоли гнева си с обичайния мащабен парад по случай Деня на победата, като в него участваха 1000 войници повече от миналата година, а Владимир Путин излезе извън традицията да не политизира речите на празника и атакува, без да ги назовава, естонските власти. Като цяло скандалът вероятно постепенно ще отшуми засега. Някои негови аспекти обаче остават открити.
Решението на Естония бе силно противоречиво и времето за неговото изпълнение бе напълно грешно подбрано, като за всички бе ясно, че премиерът Ансип използва разделителния за обществото случай, за да печели политически дивиденти. След като Талин извърши това, е напълно вероятно да се очакват подобни действия от другите бивши комунистически държави. В Литва и Грузия например вече съществуват музеи на съветската окупация, а полският град Катовице планира да издигне на мястото на съветски паметник такъв на Роналд Рейгън. Всичко това е следствие от различния прочит на историята между Москва и бившите й сателити, като последните почитат паметта на загиналите във Втората световна война, но напълно оправдано смятат последвалото за съветска окупация. Това е нерешен проблем, който ще излиза отново и отново на дневен ред, ползван от всякакви политици.
Отговорът на Русия, от друга страна, бе за пореден път неприемлив. Освен че остави представители на младежки организации да играят демонстративно карате пред естонското посолство, да късат флагове от дипломатически коли и да заплашват дипломати и кандидати за визи, Кремъл прибягна до любимите си похвати. Този път петролните доставки не потеглиха към Талин заради "поправки на жп линиите", а тази седмица пътническата линия Санкт Петербург - Талин бе спряна поради "слаб пътнически интерес". Москва дори обвини НАТО и ЕС в "съучастие с нации, които искат да пренапишат историята". "Русия се опитва да провери докъде може да стигне и иска да провокира напрежение, тъй като предпочита слаб ЕС", заяви естонският външен министър Урмас Пает.
Брюксел вече готви потенциален отговор на това, твърди в. "Юръпиън войс". Според плановете на срещата в Самара на 17 и 18 май ЕС ще поиска нормализирането на отношенията между Русия и всички членове на съюза, преди да подпише документите, необходими за руското членство в Световната търговска организация. Това ще значи разрешаването както на споровете с балтийските държави, така и на тези с Полша. Русия обаче може и да не поддаде на това искане, както стана ясно от изказване на председателя на горната камара на Думата Сергей Миронов. "Ако някой мисли, че членството в СТО е най-голямата амбиция на Русия, той дълбоко греши", заяви Миронов.
18 коментара
От какво ни е "освободила" Червената армия, след като България не е била окупирана и защо има паметници, след като няма загинали съветски войници???
danielle.blog.bg
Ченгето Путин вече е разбрало : Който заплашва Естония - заплашва Европейския Съюз.
И който малоумен "генерал" приканва да се нападне Естония - приканва да се нападне НАТО.
Ченгето може да е всякакво , но не е глупак.
Do Dimitrov:mr. 4. armiq ni e osvobodila ot sy6tiq demon kojto ni be6e obladal,samo 4e bez bombardirovki na sofiq,4atka6 li?a syvetski pametnici trqbva da ima vyv vsqka evropejska strana u4astvala v tazi bezumna nazistka avamtjura,za6toto ima zaginali syvetski vojnici i te sa milioni,mir na praha im!
ЕС и САЩ ,Те искат слаба и безпомощна Русия както при Елцин.Русия исползва същите методи като САЩ ,когато се прави това , което не им се харесва или се губят техните интереси.Те могат(вече и Русия) да си позволят тези неща.
Два проблема , нямащи на пръв поглед много общо , са всъщност един.
Става дума за проблемите свързани с разполагането на елементи на ПРО в Чехия и Полша и махането на съветските паметници от градовете на бившите съветски сателити.
И в двата случая по един и същи способ се напомня на Русия , по болезнен за нея начин ,
че е изгубила Студената война и че от глобален фактор се е превърнала в регионален.
И че ВЕЧЕ никой не длъжен да се съобразява с нея.
Особено за Чехия и Унгария , този "плач" за съветските паметници е несъстоятелен - споменът за съветските танове - 1956 и 1968 г е все още пресен.
Tova idva da pokage,kak bratu6kite si predstavqt otno6eniq s nezavisima dargava,kakvo ostava za nadupena dragava kato na6ata,da ni e 4estita balgarosavetskata drugba.
за този, дето "не приписва по история"
Пич, както каза #6, що не питаш чехите и унгарците какво мислят за червената армия? Можеш да питаш и близките на българите, избити от народния съд...
между другото, по твоята логика във всяка европейска столица трябва да има паметник на Хитлер, защото е спасил Европа от съветско нахлуване през 1941.
Станишев няма право да говори обобщено за "руските паметници". Има руски паметници за Освободителната война от 1877-78 гг.., вечна почит и слава, може да се построят и нови, за 130 годишнината и за всяка следваща. Има и паметници на Червената армия, които нямат място в България - те са символ на национално унижение и загуба на суверенитет за половин век. Станишев може да прибере вторите в двора на собствената си партия, а не да дава обещания за тях от името на целия български народ.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.