Между генерали и аятоласи

Ципи Ливни може да стане премиер на Израел в особено тежък момент

Нито пътят към властта, нито този след това ще бъдат особено лесни за Ливни.
Нито пътят към властта, нито този след това ще бъдат особено лесни за Ливни.
Нито пътят към властта, нито този след това ще бъдат особено лесни за Ливни.    ©  Reuters
Нито пътят към властта, нито този след това ще бъдат особено лесни за Ливни.    ©  Reuters

Как да се справиш с петима генерали и още толкова полковници, ако си само лейтенант? Този въпрос е актуален за Ципи Ливни - жената, която спечели изборите за лидер на управляващата в Израел партия "Кадима" и се готви да стане премиер.

Той обаче ще е от по-лесните, защото ако Ливни успее да сформира коалиционен кабинет (все още само възможност), справянето със старите генералски лица в него ще бъде само едно от огромните предизвикателства пред бившия лейтенант от израелската армия, агент на "Мосад" и външен министър. Като първата жена премиер след Голда Меир, Ливни ще се изправи пред преговори с палестинците, сирийците, новата американска администрация и пред разгоряла се световна икономическа криза, която свива растежа на израелската икономика. И, разбира се, пред Иран.

Руса амбиция

Ципора Малка Ливни, както е пълното име на 50-годишната юристка, изживя бърз възход в мъжката политическа сцена на Израел. В тон с ирониите на еврейската политика човекът, който като премиер я вкарва в управлението през 1996 г. е нейният настоящ противник - Бенямин Нетаняху. Русокосата дама с остър език става първо ръководител на приватизацията на държавните компании, а когато Ариел Шарон взима властта през 2001 г. - министър на регионалното сътрудничество. Близостта й с Шарон изиграва решителна роля - тя работи усърдно по плана му за изтегляне от Газа, а той я взе със себе си в "Кадима", която създаде през 2005 г. Освен с искреността и образа си на "чист" политик, Ливни блесна и с амбиция, когато след войната в Ливан през 2006 г. публично призова премиера Ехуд Олмерт да подаде оставка, докато бе външен министър в неговия кабинет.

Усетила желанието на израелците за нови, некорумпирани лица, в последните две години тя изгради посланието си за "ценности и правила". "Ливни не е опетнена от корупция или опортюнизъм и това я превръща в глътка свеж въздух", обяснява изследователят на израелската политика Йоши Мекелберг. "Освен това в политиката има твърде много генерали. Те мислят като военни и когато са толкова много, не са здравословни за демокрацията", смята той.

След повдигнатите обвинения срещу Олмерт за вземане на подкупи пътят на Ливни към властта зависеше от битката с един от тези генерали - Шаул Мофаз. Тя спечели вътрешните избори в партията само с няколкостотин гласа - далеч не солидна основа за бъдещо управление, особено когато лидерът на опозицията Нетаняху иска предсрочни избори. Това обаче може да не е пречка за новия лидер на "Кадима". "Израелците са объркани", смята Мекелберг. "Мнозинството от тях подкрепят Нетаняху, но също така мнозина подкрепят решението за палестинска държава. Така че нейният проблем е да се утвърди като лидер. Ако води, тогава общественото мнение ще я последва."

Видими заплахи

Да си премиер на Израел е задача с повишена трудност. Ако поеме поста, Ливни ще трябва да подчини приоритетите си на преговорите с палестинците, които води и като външен министър. Като дъщеря на екстремист, борил се за еврейска държава на целия Синайски полуостров, позицията й, че създаването на палестинска държава е въпрос на оцеляване за Израел, е друго, което я отличава. "Светът се променя, идеите се променят. Нетаняху например остава закован в миналото, а тя не", коментира Мекелберг. Ливни съзнава, че демографският бум на палестинците изправя Израел пред дилема - ако не ги отдели, те може да поискат право да гласуват, което би дало на арабите предимство в еврейската държава. Такива намеци вече направи главният палестински преговарящ Ахмед Корей.

Тя ще трябва да реши и дали да продължи напредналите преговори за мир със Сирия. Ливни ги обяви за "разсейващи", но е съмнително да ги спре, особено с оглед на изгряващата заплаха от Изток. "В следващите шест месеца Иран ще бъде много по-важен, отколкото се очакваше. Военното разузнаване показа на израелския кабинет, че Иран е много по-напреднал в обогатяването на уран и върви по-бързо към създаването на ядрено оръжие", каза за "Капитал" специалистът по тероризъм и близкоизточна политика Оливие Гита. Това пише и в доклад на ЕС до Международната агенция за атомна енергия, който констатира, че Иран е някъде между 6 месеца и 2 години от количеството уран, необходимо за атомен боен заряд. "Този, който ще е премиер в следващите месеци, ще трябва да реши дали да се атакува Иран или не", смята Гита.

Стъпка по стъпка

В момента всяка стъпка напред е успех за Ливни. "Ако сформира правителство, това вече ще е постижение", смята Гита. Според него Ливни сама е помогнала за разкриване на миналото й в израелското разузнаване. Службата й в парижката секция на "Мосад" в началото на 80-те бе разгласена от британския "Таймс" преди няколко месеца. Въпреки че по-късно израелски репортери откриха, че става въпрос само за поддържане на тайна квартира, "[тя] се отърва от критиките, че е наивна и не си е цапала ръцете. Тя трябваше да докаже на израелците, че не е просто адвокат", коментира Гита. Дали да си некорумпиран и откровен обаче е достатъчно, за да поведеш Израел в сложен момент? "Ще цитирам Бил Клинтън, който каза, че можеш да разбереш дали ставаш за президент едва когато си вече такъв. Дали тя става? Смятам, че притежава необходимото. Но мнозина са пробвали и са се провалили", казва Мекелберг. Големите събития, както е известно, понякога правят големи лидери, понякога - големи провали. Ливни, изглежда, ще има шанс и за двете.

Демокрация под въпрос

Друга сериозна опасност пред новия премиер на Израел ще бъдат все по-честите изстъпления на израелски заселници срещу обявените инициативи за премахване на част от селищата на Западния бряг. В сряда неизвестни взривиха бомба пред дома на израелски професор, обявил се срещу разширяването на селищата, точно когато той излизал от дома си. Израелският вътрешен министър обяви, че става въпрос за екстремистки настроени групи, които не искат никакво отстъпление от земите на Западния бряг. Така де факто те се обявяват срещу създаването на палестинска държава там и ще бъдат много по-сериозна пречка пред правителството, отколкото заселниците, които Шарон изсели от Газа през 2005 г.

Това е само част от разгарящата се борба между лагерът на умерените, които Ливни би трябвало да представлява и на по-крайните в израелското общество, които не приемат отстъпките. Преди месец например, израелският парламент - Кнесетът - прие на първо четене закон, който да освободи държавата от обезщетения за палестинци, пострадали при операции в териториите. Освен това беше обсъден и законопроект, който ще попречи на всеки, посетил "вражеска държава", да участва в избори за седем години. Така мнозина арабски членове на Кнесета ще бъдат възпрепятствани в пътуванията си из Близкия изток и се чуха обвинения, че Израел отстъпва сериозно от образа си на демокрация.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    Валентин Георгиев

    Представителка на нежния пол е! Да и пожелаем успех!

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-P
    Дедо Иван

    Може и да се справи, както се справяше Голда Мейер преди 30 години!

    Нередност?
Нов коментар