Среща с много неизвестни

но този път той се крие в малко по-необичайни обстоятелства, които нямат много общо с желанието на палестинци и израелци да живеят в мир, нито в ангажирането на САЩ и ЕС, и още по-малко в осъзната от арабските държави необходимост да признаят, че Израел все пак съществува. Шансът е в слабостта на въвлечените страни. Олмерт, Абас и Буш в момента имат толкова ниско одобрение сред съгражданите си, че могат да рискуват сериозни преговори. Палестинската автономия в лицето на Махмуд Абас знае, че ако не постигне мирно споразумение с Израел, ще загуби битката за влияние с екстремисткото движение "Хамас" на Западния бряг, както го загуби в Газа. Тел Авив също осъзнава, че преговорите с Абас може и да са трудни, но за разлика от тези с "Хамас" на масата обикновено не трябва да се слагат оръжия. Освен това след войната с "Хизбула" миналата година в Ливан Израел е наясно, че предишното безпрекословно военно надмощие в региона вече не е толкова сигурно. За Тел Авив става все по-ясно, че ако не отдели палестинските територии в отделна държава, самото съществуване на демократичен Израел е заплашено - премиерът Ехуд Олмерт предупреди, че страната рискува до изпадне до ситуацията на апартейда в Южна Африка, признание, което досега не можеше да бъде чуто от израелски политик.

Затъването на САЩ в Близкия изток пък кара Вашингтон да бърза, особено пред много по-голямата заплаха от Иран. "В стаята имаше един слон, за който никой не говореше", коментира липсата на разговори за ролята на Иран "Йерусалим пост". За Белия дом напредъкът в мирния процес е решаващ за пренареждането на силите в региона с цел антииранска коалиция, а и президентът Джордж Буш все пак иска да напусне Овалния кабинет с някакъв дипломатически успех. Арабските страни, колкото и да ненавиждат еврейската държава, са наясно, че тя не изнася ислямска революция като Техеран. Дори Сирия, която все още има териториални спорове с Израел и е най-добрият съюзник на Иран, осъзнава, че дългосрочно сътрудничество между светска държава и теократичен режим не може да има. Според Нахум Барнея, известен израелски политически анализатор и журналист от "Йедиот Ахронот", Олмерт дори е намекнал на сирийците, че може да започне преговори за мир. Бившият американски посланик в Израел Мартин Индик смята, че Тел Авив от няколко месеца провежда целенасочена кампания, за да "покани Дамаск" на масата за преговори. "Сирийците са там, защото искат да ги разделят от съюза им с иранците", съгласен е Абдул Бари Атуан - създател и главен редактор на един от най-влиятелните арабски вестници "Ал Кудс ал Араби". "Казват им, че ако изоставят Техеран, ще получат обратно Голанските възвишения. Саудитците всъщност работят именно по това." Тази теза се подкрепя от редица анализатори, които виждат зад съгласието на Рияд да присъства на срещата именно удар по най-големия противник на Саудитска арабия за доминация над региона.

Може ли слабостта да роди резултат

Добър знак е назначаването на генерала от морската пехота в оставка Джеймс Джоунс за американски пратеник за региона. Джоунс само преди няколко месеца оглавяваше разследването на Конгреса за подготовката на иракските сили за сигурност, като резултатът беше унищожителна критика към действията на американската администрация. Много наблюдатели смятат, че Израел е успял да убеди Вашингтон да концентрира Джоунс върху неспособността на палестинските власти да изградят действащи сили за сигурност. Преди него няколко други американски посредници вече се проваляха в опитите да повлияят особено както върху Тел Авив, така и върху палестинската автономия. Други сигнали обаче не бяха много обнадеждаващи. За да бъде подписана общата декларация между Израел и палестинската автономия, която е само намерение за бъдещи действия, са били нужни 47 дни преговори между двете страни. Така Вашингтон изпадна в неловкото положение цял месец да не може да обяви кога точно ще се състои конференцията в Анаполис. Въпреки близо двата месеца разговори в понеделник вечер палестинският президент е заплашил да се прибере обратно - в крайна сметка текстът на официалната декларация е бил завършен само осем минути преди президентът Буш да открие срещата.

"Конференцията не успя да постигне успех, тъй като преговорите могат да продължат безкрай, а едва след тях можем да преценим дали Анаполис е бил успешен", коментира за "Капитал" Атуан. "Израелци и палестинци говорят вече 6 месеца, има осем срещи между Олмерт и Абас без никакъв напредък. Да се смята, че те ще се разберат по наистина трудните въпроси като Ерусалим и бежанците, е твърде оптимистично." Дори и да бъде постигнато споразумение обаче, то трудно ще бъде прието както от палестинците, така и от израелците. "Ако постигнем договореност в края на 2008 г., това не значи, че ще има декларация за основаването на независима палестинска държава", призна Мири Ейзин, според която всички трудности тогава ще прелеят във фазата на изпълнението. Ако има един универсален закон в Близкия изток (освен че всяко споразумение е предпоследно), той е този на Мърфи, че

Когато нещо може да се обърка, то задължително се обърква

"Няма абсолютно никакви доказателства, че Газа ще се откаже от "Хамас" в резултат на мирно споразумение между Олмерт и Абас", смята израелският анализатор Барнея. "Ако утре от Газа дойдат няколко ракети, Израел ще бъде принуден да отговори и целият мирен процес отново ще спре". Когато в края на 2006 г. Барнея интервюирал Кондолиза Райс, малко след като тя предлага на Тел Авив идеята за конференция в САЩ, той споделил с нея, че вече 40 години отразява близкоизточния мирен процес. "Тя изобщо не се усмихна."