По бреговете на изгубеното време

Тираспол носи тежкия дух на спряло съветското време - с огромния паметник на Ленин пред Върховния съвет, с паметниците-танкове на централния площад и със сивите панелни блокове. На площада има и плакат на "президента" Игор Смирнов заедно с лидерите на двете грузински провинции - Абхазия и Южна Осетия, които Русия призна за независими. Недалеч се намира и посолството на Южна Осетия, както и флаговете на двете области. Повече от явно е, че действията на Кремъл са събудили надежди тук за постигане на заветната цел - официално признаване. "Приднестровието има право да е суверенно и Русия може да гарантира това", казва Дмитрий Соин. Неговият офис е точно срещу флаговете - оцветен е целият в жълто и е окичен с плакати на Че Гевара, Медведев и Путин. Соин, който е бивш агент на КГБ и на приднестровските служби за сигурност и е издирван за убийство в Молдова, е основател на младежката организация "Пробив" и на партия със същото име. И двете са проруски, поддържащи идеята за федерация с Русия. Соин обаче е изненадващо умерен. "Никакво решение не може да има без участието на Украйна и ЕС", смята той. "Ние сме за максимално поддържане на отношения с Европа, защото никога не сме разделяли Русия от Европа. Сегашните им проблеми са тактически, не стратегически."

Неговата доза реализъм се споделя и от Евгени Шевчук - модерното лице на Приднестровието. "Дори гарантьорите не са предлагали Приднестровието да е независимо. Трябва да отчитаме това, признава председателят на парламента. Затова сме готови да водим преговори. Но за ефективни резултати не трябва да се лъже, а трябва да се кажат точно исканията." Исканията на Тираспол, подкрепени от Кремъл преди време с т.нар. план на Козак, даваха право на вето на Приднестровието в една бъдеща федерация с Молдова и де факто независимост във всичко друго освен в името. "Те искат много повече автономия, отколкото имат например руските републики или Крим в Украйна", възмущава се външният министър на Молдова Андрей Стратан. "Ние разговаряме, не преговаряме с Русия. Ще водим преговори само във формата 5+2 (Молдова, Приднестровието, Украйна, ОССЕ, Русия плюс ЕС и САЩ, които са т.нар. гарантьори - бел. ред.)."

Напоследък има знаци, че Москва е засилила натиска върху Кишинев за приемане на части от плана "Козак". Молдовският президент Владимир Воронин на два пъти за една седмица подчерта, че страната му ще запази неутралитет и няма намерение да влиза в НАТО - послание, явно насочено към Москва. "Молдовското правителство ни информира за хода на разговорите, но ние нямаме право да се намесваме", признава говорителката на еврокомисаря по външните работи Бенита Фереро Валднер. Възможно е Москва наистина да реши да приключи конфликта в името на добрата воля след войната с Грузия. Възможно е също така никога да не го направи. Приднестровието е лост, с който Кремъл може да контролира цяла Молдова и да я спре да поеме по пътя на балтийските държави - в ЕС и НАТО. Да се разчете Русия днес е трудно. Това, което може да направи ЕС, е нещото, в което винаги е бил най-добър. "Традиционната тактика на ЕС е да покаже на другите, че е по-изгодно да са част от Молдова, отколкото от несъществуваща държава", смята Чезаре де Монти - посланик на съюза в страната. Брюксел е единственият противовес на силното руско влияние, което присъства в Молдова, и управляващите комунисти се надяват да се заловят по-стабилно за него, когато бъде договорено ново, по-широко споразумение през октомври. "След конфликта в Грузия сме в нова политическа среда и има усещане, че трябва да се предложи повече, но има много правила, които Молдова не е изпълнила", каза източник от Европейската комисия по повод споразумението.

Брюксел вече свали вносните мита за някои молдовски стоки, което помогна - няколкостотин приднестровски компании са регистрирали офиси в Кишинев, за да могат да изнасят в ЕС. Приднестровието не е в състояние да се издържа самостоятелно и разчита на руски субсидии (1.6 млрд. долара неплатена сметка за газ), на инвестициите на руски бизнесмени и на собствения си износ през Молдова. Освен че е нежизнеспособно, то е и "затиснато" между Украйна, която отказва контакти с него, и Молдова, която му налага икономически санкции. Очакванията са, че уморени от едноличното властване на президента Игор Смирнов, бизнесът и обикновените хора в Приднестровието ще поискат отваряне към другия бряг. Проблемът на тази тактика е, че

Молдова не е кой знае каква примамка

- страната е най-бедната в Европа, инфраструктурата и социалните услуги са разбити, а поради огромните критики за спазването на човешките права членството в ЕС е само мечта. Перспективата за присъединяване към такава държава няма да привлича приднестровците още доста време. "Бих искала да живея във федерална държава. Молдова обаче е също много корумпирана и ако решат просто да се обединят, ще стане двойно по-корумпирана. Не искам това", признава Оксана Алистратова от неправителствената организация "Взаимодействие". "За всичките си години на независимост Молдова не показа особен напредък. Оттам също напускат хора, при това дори повече, отколкото тук", отбелязва Шевчук.

Това е вярно. В Молдова властите признават, че не броят официално напусналите страната, но от независимостта досега близо един милион молдовци вече живеят зад граница - около една четвърт от населението. Докато елитите от двете страни на Днестър продължават да са вкопчени в своята битка за надмощие, младите хора са загубили вяра в бъдещето на всяка от двете. Децата, които посещават компютърния клуб на организацията на Соин, са доста негативно настроени. Повечето от тях не искат и да чуят за съюз с Молдова, а мислите им са насочени предимно към Русия - откритото преди две години руско консулство в Тираспол издава руски паспорти, които отварят вратата на Изток. "Имаме ситуация, в която заради икономическата блокада 200 хил. души са напуснали Приднестровието - това е една трета от населението", признава Евгени Шевчук. "При войната в Босна оттам избягаха около 30% от населението. Икономическата война има не по-малко разрушителни последствия от военния конфликт. Това са мащаби на геноцид", казва той, докато повдига ръце. Оксана и нейната организация се грижат за деца, които са оставени тук от родителите си при емиграцията им.  Със скоростта, с която Молдова и Приднестровието губят най-активната част от населението си, скоро перспективите пред Кишинев и Тираспол ще се свият до минимум.

"Това е

Икономически, не национален конфликт

Преди беше нещо като колективна самозаблуда, която сега вече няма как да се случи. Хората работят в чужбина, където виждат нови неща. Имаме много роднини от едната и от другата страна", казва Оксана. На същото мнение е един от известните молдовски политолози - Андрей Попов. "Това не е Абхазия или Косово, казва той. Моите родители са там. На много молдовци роднините са от другата страна. Това са същите хора, на тяхно ниво няма особен конфликт, това е раздор между елити." При това не какви да е елити, а тези на бившата комунистическа партия на Молдова, допълва кметът на Кишинев Дорин Киртоакъ, който не се опасява да посочи болезнени истини. "Те [молдовските и приднестровските лидери] са братя - от една и съща комунистическа номенклатура, делят една и съща държава. Два пъти месечно в Кишинев пристигат пратениците на Медведев. Приднестровието вече не е конфликт, а статукво. Това е ничия земя, без перспективи за дългосрочно развитие."

Докато геополитиката се смесва с местни феодални стремежи на двата бряга на Днестър, бъдещето и на Молдова, и на Приднестровието изглежда все повече под въпрос. Дори и да се случи утре, обединението на две отделни икономически системи, елити и поколения няма да стане нито за 3 дни, нито за 3 години. Цяло едно поколение на двата бряга на Днестър не познава и не иска да знае за отсрещната страна. "Реално Приднестровието и Молдова са били заедно само 46-47 години. Самостоятелно живеем 18. Преди това живяхме 200 години в Руската империя. Това не са ли съществени аргументи", пита Шевчук. "Изходът не е да чакаме Русия, категоричен е Киртоакъ. Трябва много да работим - като Япония и Германия след Втората световна война. Тук има предимно деца и стари хора, никой не иска да работи, защото парите от чужбина служат за издръжка. Това е разрушено общество."

Автор : Ася Колева Преглед на оригинала