ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
За глобални въпроси като този по какъв сценарий да се развива енергетиката в световен мащаб през следващите 50 години едва ли може да се намери общовалидно за всички държави решение. Проблемите с климатичните промени, увеличаващото се енергийно потребление, намаляващите ресурси и растящите цени обаче изострят все повече дебата какво да се прави оттук нататък. Докато различните правителства буксуват в търсенето на стратегии, някои от водещите енергийни компании в света вече правят собствени проучвания по какъв път да поеме развитието на енергийния сектор в следващите десетилетия. Тази седмица от Royal Dutch Shell например оповестиха свое изследване, с което предлагат два сценария за енергетиката до 2050 г. Те бяха представени на специален дебат в София от Джонатан Семпъл - член на екипа за анализ на глобалната бизнес среда в Royal Dutch Shell (виж интервюто). Двата сценария, наречени Scramble ("Трескава надпревара") и Blueprints ("Подробно планиране"), предлагат различни пътища, по които да се отговори на проблемите с енергийната сигурност и намаляващите ресурси в световен мащаб.
При Scramble всяка държава се стреми да осигури неотложните си нужди от енергия, докато не настъпи момент на енергиен дефицит и ограничение на доставките. В общи линии по този сценарий се развива енергийният сектор и в момента, като при него расте добивът на въглища, а съответно нарастват и емисиите на вредни газове. Резултатът е, че потреблението на енергия непрекъснато расте. Страните, които имат ключова роля за увеличаване на емисиите, са Китай, Индия и САЩ.
Blueprints акцентира върху ускореното развитие на възобновяемите енергийни източници (слънце, вятър, биомаса и т.н.), а съответно и на по-висока енергийна ефективност и по-ниски емисии на парникови газове. От Royal Dutch Shell смятат, че държавите трябва да възприемат този подход, тъй като той осигурява по-устойчива и по-стабилна бизнес среда. Прогнозите на компанията показват, че при Blueprints сегашните тенденции ще се обърнат, като консумацията на енергия на глава от населението в света ще се намали. Според изследването същото се отнася и за България. За да посрещне енергийните си нужди до 2050 г., тя ще трябва или да увеличи солидно енергията от слънце, вятър и биомаса, или да подобри енергийната си ефективност чрез други мерки. В първия случай след 42 години делът възобновяеми източници в общото потребление ще е 40%, а във втория - 28%.
Частичните решения не са достатъчни
Много политици разсъждават в краткосрочен план, защото се мъчат да спечелят нов мандат. Смятате ли, че съществува нужната политическа воля по света представените от вас промени в енергийната политика да станат факт?
- Задачата на тези доклади е да предизвикат дебат в обществото: не само сред политиците, но и сред хората. Предвидливите политици, които искат да инвестират в нови технологии, трябва да получат подкрепата на обществеността. Политиците са отражение, макар и несъвършено, на общественото желание за действие в най-различни области. Нужен е сериозен публичен дебат, преди да се приемат подобни решения. Сценариите ни показват, че е възможно да се постигнат съществени промени, без да се обръща светът с главата надолу.
Как ще се отразят текущи проблеми като финансовата криза върху дългосрочни проекти като "Подробно планиране" (Blueprints).
- Нито един от двата сценария не е краткосрочен. Така че е трудно да ги разглеждаме в контекста на някаква текуща ситуация. Някои държави ще избират елементи и от двата сценария. При прехода към по-ефективна система ще виждаме сложна смесица от мерки, докато постепенно се ускорят промените и държавите достигнат до решение кой е най-добрият вариант за тях.
Очаквате ли голяма нестабилност по време на прехода към по-ефективна енергийна система?
- Нормално е да има турбулентност. В ситуация като настоящата финансова криза важното е каква ще е реакцията. Дали ще изберем краткосрочните решения, или ще съсредоточим усилията си върху дългосрочните решения. Може да сме принудени да вземем непопулярни за времето си мерки, които ще дадат плодове след години. Но не трябва да забравяме, че кризите по природа са временни. За тях след време се намират решения. Но тези решения няма да послужат за отговор на трите сурови истини за енергийната система: стремително растящи енергийни нужди, доставки, които все по-трудно посрещат нуждите, и все по-големите предизвикателства, свързани с опазване на околната среда.
Според вас кой е по-добрият сценарий за България?
- Ние подкрепяме изключително много сценария "Подробно планиране" (Blueprints) и вярваме, че не само България, но и други страни ще направят възможен този сценарий с развитието на своята енергийна система. Частичните решения могат да имат някакъв ефект за кратко време, но няма да са достатъчни. С растежа на българската икономика ще се разширява и енергийната инфраструктура. Това разширяване може да стане с поглед към бъдещето и ползите от него ще са значителни.
2 коментара
като пожелания много добри, лошото е че политическите решения в енергетиката ги вземат хора 55-65, за които 20 годишет хоризонт клони към безкрайност! 2050 те ще са там от където връщане няма!
Затова и мислят "кратко" срочно, до следващите избори или до пенсия!
подобно шоу гледахме 1950-60 години, когато ТОКАМАК в 20-30 години щеше да реши енергийните нужди на "цялото" целокупно човечество и прогресивното и не чак толкова! Токамак си е там където беше и през 1970 работи милисекунди!!
Подобно шоу сътвори и желязната лейди 1985, конкуренция, никакви миньори, никакви АЕЦ, чисто газово гориво и цената на "тока" евтина и въздуха чист!
В резултата и ток няма, и зависим от Русия и "тока" доста скъп!
Ако някой от политиците гледаше в правилната посока, както се оказа след 30 години, то това беше проф. Тодориев, който се пребори 1977-78 да се построи АЕЦ бл. №№ 5 и 6 които сега произвеждат ел. енергия 2-4 пъти по евтина от останалите централи в България и до 6 пъти срямо средно европейските!
Да ама една лястовица пролет не прави!
Е.. ITER ще пече 400-500 сек. като начало. Но пък дори "breathing blanket" май няма да е в състояние да задоволи нуждите от тритий. Разходката до Луната ще струва много, а остава и проблема с радиоактивните отпадъци.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.