€вротреска по време на криза

Евроскептицизмът започва да се топи и в Дания - страната, която на два пъти отхвърли единната европейска валута (веднъж през 1992 г., когато датчаните гласуваха против договора от Маастрихт и го приеха едва след като си осигуриха правото да не влизат в еврозоната, и после през 2000 г., когато на референдум 53.2% казаха "не" на еврото). Преди дни премиерът Андерс Фог Расмусен обяви, че започва консултации с опозицията за насрочването на нов референдум (преди изтичането на мандата му през 2011 г.), тъй като финансовата криза ясно е показала, че "страната плаща висока икономическа и политическа цена за оставането извън еврозоната и затова трябва да влезе в нея колкото е възможно по-скоро". Всъщност на практика страната е нещо като почетен член на европейския валутен съюз - датската крона е вързана към еврото, а Датската централна банка обикновено следва лихвените решения на Европейската централна банка с няколко часа закъснение. Така де факто решенията, които се вземат в еврозоната, засягат Дания, но тя няма думата по тях. Същевременно в последните седмици Датската централна банка бе принудена на два пъти да подкрепя кроната, като продава чужда валута и вдига лихвите, и така лихвеният марж с еврозоната стана некомфортно и рекордно широк (2.25%). Натискът върху валутата осигурява на правителството на Расмусен допълнителен аргумент за членство в еврозоната, а най-новите социологически проучвания показват, че над 50% от датчаните вече искат еврото. След като през октомври шведската крона отбеляза рекорден спад спрямо еврото, подкрепата за влизане в еврозоната нараства и в Швеция (42% според последните анкети при 34.6% през май). Фредерик Лангдал от Шведския институт за европейски политически изследвания коментира пред AFP, че за момента дебатът за присъединяване към общата европейска валута в Швеция остава по-тих, защото страната е леко ударена от кризата, но въпросът може да мине на по-преден план следващата година, когато страната ще поеме председателството на ЕС през юни, или ако Дания насрочи референдум и така натискът върху Стокхолм се засили.

Евротреската обхвана и Полша, която доскоро не показваше особен ентусиазъм за бързо приемане на единната валута и дори отказваше да насрочи дата за това, а президентът Лех Качински се изказваше за негативните последици от влизането в еврозоната и настояваше за референдум. Проблемите на съседна Унгария обаче и фактът, че полската злота тръгна надолу в тандем с унгарския форинт, колкото и политиците във Варшава да настояват, че икономическата ситуация в тяхната страна са далеч по-добри, изглежда, отрезвиха политиците. Миналата седмица премиерът Доналд Туск представи амбициозен план за приемане на еврото през 2012 г. и след като го обсъди с президента, обяви, че за пръв път е чул от него думи, които му вдъхват надежда, че политическите пречки пред бързото влизане в еврозоната може да отпаднат. Остава обаче въпросът за покриването на икономическите критерии за влизане във валутния съюз, които може да се окажат още по-голямо предизвикателство по време на криза. За момента Полша изглежда сравнително близо до покриване на тези критерии, но икономисти посочват, че подобно на Унгария Варшава е пропуснала най-добрия си шанс. "Някои централноевропейски държави изпуснаха влака", коментира Витолд Орловски, главен икономически съветник на PricewaterhouseCoopers във Варшава, пред Reuters. "Сега могат само да седнат и да заплачат, че няма да влязат в еврозоната заедно със Словакия през 2009 г."