Кой сега е шампион

А Полша има с какво да се похвали. Във време, когато ЕС се тресе от дългова криза, тя изживява своето собствено икономическо чудо. Новите стадиони, пътища и цялата построена инфраструктура за първенството (общо похарчените средства за организирането му са 21 млрд. евро, от които две трети са за транспортни съоръжения и само 5% са за спортните обекти) ще са видимата страна на полския успех.

Той е особено открояващ се на фона на останалите източноевропейски страни. Не само на другия домакин Украйна, отдалечаваща се все повече от ЕС, чукаща отново на вратата на МВФ за помощ и бойкотирана от европейски лидери заради обвинения в нарушаване на човешките права. Полша е отличник и в сравнение с Унгария, Чехия и Словакия. Първата също е сред клиентите на МВФ и за втори път е на опашката за заеми, а останалите две са силно засегнати от стагнацията в еврозоната, която задушава износа им.

Растеж по полски

Тайната на полската рецепта, позволила на страната да остане над водата по време на голямата рецесия преди три години и да продължава да изглежда незасегната от драмите в еврозоната, е обемният вътрешен пазар от 38 млн. потребители. Той се оказа надежден буфер срещу бурите, бушуващи в останалите части на Стария континент. Така Полша е далеч по-устойчива на сривове в международното търсене, тъй като търговията възлиза на около 40% от нейния БВП. Което е много по-малко в сравнение с останалите отворени икономики от Централна и Източна Европа.

Полша е защитена и заради сравнително солидния си банков сектор. Както и заради разумната фискална политика на управляващите във Варшава (страната е една от първите, въвели "дългова спирачка" в конституцията) и факта, че правителството вече е осигурило повече от 70% от нужните заемни средства за тази година.

Друга ключова съставка на коктейла за растеж са сравнително стабилният поток чуждестранни инвестиции (11.2 млрд. евро за миналата година) и 67-те млрд. евро структурни фондове от ЕС за периода 2007 - 2013 г. И както посочва финансовият министър Яцек Ростовски в интервю за в. Dziennik Gazeta Prawna, Варшава не е имала по-лесна задача от останалите правителства при вкарването във форма на публичните си сметки само заради средствата от Брюксел. Защото всички нови източноевропейски попълнения имат достъп до еврофондовете, но именно в Полша начинът, по който те се използват, има най-голям ефект. Например според изчисления на полското Министерство на регионалното развитие само през 2011 г. кохезионните фондове са допринесли за повишаване на БВП с 5.6%, а за периода 2013 - 2015 г. те ще помогнат за създаването на заетост за 1.19 млн. души.

За полския успех не е без значение и съседството с Германия, най-голямата европейска икономика. Най-силните категории в износа на Полша например са химическите продукти, електрониката и машините - все неща, които се поглъщат от мощната германска индустрия и правят федералната република износител номер две в света след Китай. "Очакваме силният германски експорт да продължава да подкрепя износа на полски промишлени стоки. Допълнителен стимул може да е и отслабването на злотата", пише в скорошен анализ на Bre Bank.

Всичко това помогна на Полша да отбележи впечатляващ растеж от 4.3% през 2011 г. И според последната прогноза на Европейската комисия страната ще бъде шампион в икономическото първенство на Стария континент и тази година с очакваните 2.7%. Което може да изглежда скромно на пръв поглед, но не и в контекста на рецесията или стагнацията в почти всички останали държави от ЕС.

Устойчива, но не и имунизирана

Въпреки това вече има сигнали, че макар и по-устойчива, Полша не е имунизирана срещу икономическата зараза от еврозоната. Кризата там вече започва да удря експорта, две трети от който отива към страните от валутния клуб. Ако Гърция излезе от еврото и шоковите вълни залеят Германия, Полша няма да остане незасегната.

Същевременно безработицата гравитира около 13%, което започва да се отразява на потреблението, а инвестиционният минибум покрай шампионата вече приключва. Всъщност част от амбициозните намерения бяха спрени в зародиш заради липса на средства. Още миналата година например близо 50 пътни проекта бяха изоставени, а плановете за построяване на 3000 км нови магистрали бяха смалени до 1800 км.

Според анализатори единственият начин полската икономика да продължи да блести са скучните реформи и либерализацията. Страната например е на първо място в ЕС по регулирани професии - цели 380. И всеки опит да бъдат отворени за конкуренция се натъква на ожесточен отпор. Правителството на Доналд Туск вече премина един сериозен тест на реформаторския си устрем - вдигането наскоро на пенсионната възраст на 67 години за мъжете и жените беше съпроводено с масови протести, горене на снимки пред парламента на подкрепящи реформата депутати, нападки от опозицията, че управляващите извършват "варварски акт", и надвиснал риск законопроектът да бъде провален с референдум. Кабинетът не се огъна, но това е само една от нужните дълбоки промени. Добрата новина е, че поне засега дори и без тях икономическата титла на Полша изглежда безспорна.