Зад кулисите на Втората газова война

Политическият заряд на конфликта бе подчертан от активната роля на премиера Владимир Путин. Въпреки че "Газпром" е държавна компания, той не е неин директор и пряката му намеса трябва да е разсеяла и последните съмнения, че газовият гигант продължава да е политически инструмент на Кремъл.

Докато мотивите на Москва са сравнително ясни, тези на Киев са по-трудно разгадаеми заради сложната политическа ситуация там, смята Андрю Уилсън. Многобройните лобита, вкопчени в ожесточена битка за влияние, са и една от причините толкова дълго да не може да се стигне до разрешаване на конфликта.

Експертът по енергийна политика от Центъра за стратегически и международни изследвания Робърт Ийбъл синтезира пред "Капитал" стратегиите на двете страни по следния начин: "Русия игра на политика с доставките, Украйна игра на политика с транзита." С други думи, докато Москва се опитваше да извива ръце с врътването на кранчето, Киев разигра транзитния коз. И както обобщи сп. Economist, в опитите си да се дискредитират една друга в крайна сметка и двете се дискредитираха.

Русия е победител във войната

Не съвсем. На пръв поглед Русия постигна това, което искаше - цената на газа за Украйна вече ще бъде пазарна, като същевременно за 2009 г. няма да има повишаване на транзитните такси. Според десетгодишните споразумения, подписани в понеделник от председателите на "Газпром" Алексей Милер и "Нафтогаз Украйна" Олег Дубина в присъствието на Путин и Тимошенко, през тази година Украйна ще плаща газа по "европейска формула" с 20% отстъпка. В замяна на това Москва ще продължи да плаща за транзита на синьо гориво през територията на Украйна към Европа преференциалната такса от 2008 г. от 1.7 долара за 1000 куб.м за 100 км. От догодина отстъпката за Украйна се премахва, а цената на транзита също минава на пазарен принцип.

Всъщност това не е победа за никого, а "разумен компромис", казва Алексей Громов. След като стана ясно, че в подобен комплексен спор с многобройни преплетени частни и политически интереси нито Москва, нито Киев могат да постигнат категорична победа, и двете страни имаха нужда от компромис. И то такъв, който "да не обиди Русия и да не унизи Украйна", по израза на съветника на украинския премиер по газовите въпроси Александър Гудима. "И Русия и Украйна се нуждаеха от спасяващ механизъм, който да им позволи да се оттеглят с чест от невъзможните позиции, до които сами се докараха", коментира Едуард Чоу от Центъра за стратегически и международни изследвания пред BBC News.

Русия наистина постигна част от целите си, но и загуби много. Само щетите за "Газпром" от нереализирани продажби се изчисляват на близо 1.5 млрд. долара. А косвените загуби от накърнения имидж на компанията и на Русия изобщо като надежден газов доставчик са трудно измерими, но значими. Особено в момент на спадащи бюджетни приходи от износа на енергия. В понеделник Путин бе принуден да разпореди руският бюджет за 2009 г. да бъде ревизиран основно и разчетен при над двойно по-ниска цена на петрола - 41 долара за барел вместо 91 долара. Така за първи път от години Русия може да има бюджетен дефицит вместо излишък, а финансовият министър Алексей Кудрин тази седмица предупреди, че икономиката е заплашена от стагнация въпреки високата инфлация.

Същевременно въпреки масираната PR акция, която предприе преди и в разгара на конфликта, Москва така и не успя да привлече Европа на своя страна и да докаже, че вината е изцяло на Украйна. Тринайсетдневната газова блокада принуди дори обикновено спокойната и дипломатична Европейски комисия да реагира рязко и да заплаши и двете страни със съд, а по принцип любезният й и тактичен президент Жозе Мануел Барозу да заяви, че Украйна и Русия заслужават по-малко доверие от някои африкански държави. "Дълги години съм бил посредник при преговори, включително по африкански въпроси. За първи път виждам систематично да се нарушават споразумения. Газът, идващ от Русия, не е сигурен. Газът, идващ през Украйна, не е сигурен. Това е обективен факт", заяви видимо потресеният Барозу и отсече: "Няма да забравя това."

Като най-големия губещ анализаторите единодушно определят Украйна. Доскоро растящата й с близо 7% годишно икономика е повалена от глобалната криза. Украинската хривна загуби близо 40% от стойността си спрямо долара в последните месеци, индустриалното производство се е сринало с една трета, инфлацията гони 20%, а прогнозите сочат, че тази година икономиката може да се свие с 5%. По-скъпият газ (според Тимошенко средната цена за 2009 г. ще бъде 228.8 долара, според "Газпром" - 280) ще влоши допълнително и без това трагичната ситуация.

В дългосрочен план обаче Украйна ще спечели от прозрачното и предвидимо формиране на цената на синьото гориво и елиминирането на сенчести посреднически компании със съмнителни интереси като "РосУкрЕнерго", през която минаваха досега доставките на руски газ. Цената вече ще се определя на базата на стойността на петрола, както в цяла Европа. "Така се вади политиката пред скоби, премахват се възможностите за посредници и за корупция и се снижава рискът от срив на доставките", коментира за "Капитал" Володимир Омелченко, главен експерт "Енергийни програми" в украинския изследователски център "Разумков".

Няма да има повече руско-украински газови блокади

Може би. След подписването на десетгодишни договори за доставки и транзит на газ през Украйна Путин и Тимошенко побързаха да обявят, че това слага край на вече превърналите се в неприятна новогодишна традиция газови войни. Оптимизмът им обаче не се оказа заразителен. "Русия още има имперски синдром, а Украйна - неефективна политическа власт. Рискът от нов конфликт не е изключен", смята Омелченко.

Икономическият крах на Украйна също предвещава проблеми. Наистина в новите договори има предвидена санкция, ако Киев отново започне да трупа задължения към "Газпром" и откаже да плаща - тогава отстъпките ще бъдат премахнати и се преминава незабавно към пазарна цена и едномесечно предплащане на доставките. Въпреки това Робърт Ийбъл се съмнява, че договорът ще сложи окончателен край на проблемите между Русия и Украйна просто защото Киев трудно ще намери средства. "Когато дойде декември 2009 г. и Украйна дължи 2 или 2.5 млрд. долара за газа на Русия, ако сте на мястото на Русия, какво правите? Казвате: платете или ще ви спрем доставките. И така се започва отново."