Обречени на съперничество, осъдени на партньорство

От Русия, без любов

"На срещите на върха между ЕС и Русия нито има значими резултати от взаимното сътрудничество, нито апетит за говорене по настина горещите въпроси", казва пред "Капитал" д-р Йорг Форбрих, анализатор от German Marshall Fund. Според него за липсата на дебат има няколко причини. Първо, Русия се държи с Европа в стил "и точка по въпроса" - ние сме си такива, ние правим това и ето защо вие имате нужда от нас - което не оставя много пространство за истински разговор. Второ, позицията на ЕС е отслабена заради разрушителния ефект от кризата върху самоувереността й и заради факта, че всички основни играчи от негова страна - президентите на съвета и на комисията, както и върховният представител по външната политика - са в края на мандата си и са "куци патета". И трето, ЕС все още не успява да намери общ и адекватен подход към по-нападателната Русия, която има срещу себе си днес.

Отдавна мина времето, когато Москва гледаше на Европа като на ментор и дори на модел за подражание. В последните години на управлението на Путин страната не само спря постепенно да се "европеизира" и да се приближава към ЕС, но и бързо тръгна в обратната посока. Кремъл в опит да укрепи режима си на фона на забавящата се руска икономика се обърна към своеобразен национализъм и социален консерватизъм и започна да предизвиква Европа и на полето на ценностите. В споменатия доклад на руското външно министерство например ЕС е критикуван за "агресивното промотиране" на правата на сексуалните малцинства. Путин започна да се представя като застъпник на "традиционните европейски ценности" и защитник на консервативните възгледи за семейството, религията, ролята на църквата и националния суверенитет като контраст на "ултралибералните" и свръхтолерантни нагласи в Западна Европа.

Моят двор и твоят двор

Трансформацията има и външно изражение. Путин не само прави завой към Азия, но и създава свой собствен интеграционен модел - Евразийският съюз, политическа и икономическа зона, която по план трябва да е готова до 2015 г. и да придаде на Русия допълнителна тежест в геостратегическата игра. Официалната линия на Кремъл при срещите с ЕС е, че се стреми към "хармонична икономическа общност, простираща се от Лисабон до Владивосток". И проектоклубът (в който за момента са Беларус и Казахстан, но се очаква да се присъединят и други) е допълващ проект, а не съперник на ЕС.

"Ако погледнете реалността, клаузите на Евразийския съюз забраняват на членовете му да сключват търговски споразумения с трети страни, което означава, че не могат да подписват подобни с ЕС. След като има такива условия, е трудно да се повярва на руската теза, че Евразийският съюз не е конкурент. Той изглежда като инструмент на Путин за консолидиране на влияние върху бившите съветски републики", казва Бруно Лете от брюкселския офис на German Marshall Fund. Според д-р Йорг Форбрих става въпрос за два различни модела на развитие, включително идеологическо, които са взаимно изключващи се. "Русия разбира това, а Европа едва сега се събужда за този факт", посочва той.

Иска или не, Брюксел е въвлечен в конфронтация с Москва за източния край на Стария континент. "Европа не е подготвена за геостратегическо съперничество. Институциите в Брюксел нямат нито инструментите, нито авторитета за влизане в битка с Русия", казва Бруно Лете. По сполучливата метафора на Ян Техау, директор на Carnegie Europe, когато избухна украинската криза, Европа извади кухненски нож, за да се изправи срещу въоръжената с базука Русия. Когато става въпрос за бързи и решителни ходове, Брюксел е бавен, докато Путин може светкавично да спре газовите кранове или да напише чек.

Нека си говорим, без да се обичаме

"Отношенията между ЕС и Русия донякъде са жертва на собствения си успех, ако погледнем икономиката. Там те достигнаха определено ниво на зрялост, от което е трудно да растат. Но на политическата писта има много блокади, защото различията помежду им са твърде големи", казва пред "Капитал" Нику Попеску, старши анализатор от парижкия EU Institute for Security Studies. И за тези наистина горещи въпроси ЕС рядко си говори със своя голям и труден съсед от Изток. "Това, което наблюдаваме от руска страна, е желание за сътрудничество по ред икономически и международни теми и абсолютно упорство по отношение на съседите й, които тя смята за своя изключителна сфера на влияние. И като се имат предвид нагласите в стила на студената война сред руския елит, който възприема определени неща през картографска перспектива, едва ли можем да очакваме съгласие между Брюксел и Москва по отношение на страните от постъветското пространство в близко бъдеще", казва пред "Капитал" Зураб Иашвили, анализатор от брюкселския Centre for European Policy Studies.

Д-р Йорг Форбрих също не очаква някакво затопляне на отношенията в близко бъдеще. ЕС е и ще продължава да бъде силно погълнат от вътрешните си дела - справяне с еврокризата, изборите за Европейски парламент и смените на върха. А Кремъл, след като се опита да покаже по-либерален имидж заради предстоящата олимпиада в Сочи, най-вероятно ще се се върне към автократизма вътре и нападателността навън. И прогнозата е, че Украйна, в зависимост от развитията там, може отново да бъде подложена на силен политически и икономически натиск. Същото се отнася и за Грузия и Молдова с наближаването на момента, в който да подпишат своите споразумения за асоцииране с ЕС. "Точно тези въпроси, всеки от които предполага разногласия и конфликти, ще формират политическия климат между Европа и Русия и ще бъдат малко или никакво пространство за други теми. Най-вероятно ни очаква дълга зима в тези отношения", смята анализаторът от German Marshall Fund.

Според Бруно Лете, за да има смисъл следващата среща на върха на ЕС, са нужни три неща. "Първото е, че въпреки напрежението Брюксел и Москва не бива да спират да работят заедно по техническите и икономически въпроси (като визи, търговия, туризъм). Ако тези отношения продължават да се развиват, вярвам, че ще се появи повече взаимно доверие. Липсата му сега е един от най-големите проблеми между ЕС и Русия", казва Лете. Второто е, че трябва да потърсят начин да си говорят истински за геостратегическите търкания помежду си, за да успеят да ги неутрализират. И третото е, че е нужно ЕС да поддържа мекия натиск за отваряне и модернизиране на руското общество, смята Лете. Макар и без любов, Европа и Русия могат и трябва да продължат да работят заедно. Когато грандиозните проекти не са в менюто, и малките практични стъпки са приемлив заместител.