Балканският синдром на Брюксел

Онова, за което Словения и Хърватия не могат да се споразумеят вече 18 години, е откъде точно минава границата между двете бивши югорепублики по суша и по вода. Залогът са природните богатства на Пиранския залив, както и достъпът на Словения до международни води. В документацията, изпратена до ЕС от хърватите, границата между двете е посочена там, където Загреб би желал да я види. Това ядоса словенците и те блокираха отварянето на останалите 10 преговорни глави на Хърватия. В Загреб се опитаха да омаловажат максимално проблема и демонстрираха прекалена самоувереност, че Брюксел ще вземе тяхната страна в спора. Президентът Стипе Месич заяви, че блокирането на преговорите заради спора "не е сериозен проблем", а премиерът Иво Санадер покани словенския си колега Борут Пахор да обсъдят проблема докато гледат хандбален мач. Подобна надменност обаче може и да струва скъпо на Санадер и Месич. Според пътната карта за приключване на преговорите, която получи миналия октомври, Хърватия трябваше да е отворила всички глави до края на 2008 г., ако иска да завърши процеса до края на тази година. На практика може да се окаже, че заради словенската блокада, часовникът вече отброява на обратно за хърватите. "Ако не се реши до края на юни, проблемът със сигурност ще доведе до отлагане на членството на Хърватия", каза пред "Капитал" източник от Европейската комисия. Ако спорът се реши скоро обаче, Хърватия има шанс да затвори бързо оставащите глави, както се случи в преговорите на България. Словенците обаче не изглеждат склонни на отстъпки. "Моментът за разрешаването на граничният спор е назрял", каза тази седмица пред местните медии външният министър на страната Самуел Жбогар. В същото време обаче стана ясно, че правителството в Любляна поне засега не обмисля варианта за свикване на референдум. "Ако се създаде впечатление, че Словения не може да защити националния си интерес по друг начин, вероятно ще се стигне до референдум", обясни пред "Капитал" словенски дипломат. Междувременно част от опозиционните партии в Словения призоваха страната да не ратифицира договора за прием на Хърватия в НАТО. В началото на тази седмица гласуването на договора в словенския парламент беше отложено, макар и не със същия мотив.

Балканският вирус

Хърватите вероятно са останали доста разочаровани в очакванията си, но страните от ЕС, макар че не скриха раздразнението си от поведението на Словения, отхвърлиха възможността за каквито и да било санкции към страна членка. Вместо това решиха да назначат комисия, която да посредничи в решаването на спора. Да оглави тази комисия бе поканен опитният финландски дипломат Марти Ахтисаари, който посредничи и при решаването на спора за статута на Косово. В началото на седмицата Ахтисаари заяви, че принципно е съгласен да поеме мисията, ако двете страни се анагажират да приемат препоръките на комисията. Като посредник вероятно ще се прояви и френският президент Никола Саркози, който вече планира срещи със словенския и хърватския си колега.

Така ЕС въпреки нежеланието да се захваща с решаването на балканските проблеми на практика беше принуден да поеме доста трудна мисия. "Това е двустранен въпрос, който се превърна в европейски проблем, тъй като блокира преговорите за членство", коментира пред "Капитал" Кристина Наги, говорител на еврокомисаря по разширяването Оли Рен. Посредничеството може да се окаже дългосрочно затъване на ЕС в балканското блато, тъй като проблемът между Словения и Хърватия далеч не е единственият. Хърватия има нерешени погранични спорове и със Сърбия и Босна - две страни, които също се стремят към членство. Косово няма точно разчертана граница с Македония, а Сърбия оспорва статута му на независима държава. Гърция пък се противопоставя на името Македония, като дори блокира приема й в НАТО.

Големият залог

По-интересни обаче могат да се окажат последствията от поведението на Словения, които водят към създаването на прецедент. В историята на ЕС до момента не се е стигало до блокиране на присъединяването на дадена държава въпреки заплахите на Германия, че ще спре Чехия по пътя към ЕС заради правата на судетските германци. "Това може да бъде много опасен прецедент за бъдещото разширяване или край на политиката на разширяване, ако двустранните проблеми се използват за блокиране на преговорите", каза преди две седмици пред външната комисия на европарламента унгарският депутат Ищван Шент Ивани. Според Антонио Мисироли, главен политически анализатор в Центъра за европейска политика в Брюксел, възможността да се налагат референдуми в процеса на евроразширяването е особено тревожна тенденция. Той коментира пред "Капитал", че тази тенденция може да засегне не само приема на страните от Западните Балкани, но и на страни като Турция, чието евентуално членство в момента е най-спорно. "В Брюксел все повече нараства притеснението от референдумите, особено когато се използват за натиск и вътрешно-политически цели. Те хвърлят сянка на съмнение върху обещанията, поети от правителствата, тъй като резултатът им е непредсказуем", каза Мисироли.