Пет години самота

И все пак усещането е, че изявленията на новия президент на комисията, дори да са насочени повече към старите членки на ЕС, отколкото към бъдещите, са по-скоро вредни и излишни. Особено като се има предвид, че разширяването винаги е било политическо решение. "Изказването на Юнкер е реалистична оценка, че през следващите пет години нито една от държавите, които в момента преговарят за членство, няма да бъде готова да се присъедини. Но не беше нужно да се подчертава по този начин, защото предизвика много коментари в страните от региона. То не променя реалната ситуация, но ясно показва, че за комисията "Юнкер" приоритетът е да вдигне ЕС отново на крака, преди да го разширява", казва пред "Капитал" Роза Балфур, директор на програмата "Европа в света" на European Policy Centre.

Причината "разширяване" да стане мръсна дума е умората от двете страни. "ЕС преминава през фаза на упорита интровертност заради кризата в еврозоната. А кандидатите от Западните Балкани не са убедили всички държави от ЕС, че могат да бъдат успешно трансформирани и "европеизирани", обобщава Николаус Цифакис.

Към това се добавя и лошият опит с България и Румъния. "След тяхното присъединяване ЕС има нов подход, който поставя въпроси като върховенство на закона, съдебна система, административен капацитет, гражданско общество и т.н. в началото на процеса, което го прави още по-труден", отбелязва Роза Балфур. Сега преговорните глави, покриващи тези сфери, се отварят рано и страните трябва да покажат, че реформите и напредъкът са устойчиви. "Това не е съвпадение, а целенасочен опит да се избегнат главоболията, които причиниха България и Румъния", казва пред "Капитал" Корина Стратулат, анализатор от European Policy Centre.

Същевременно балканският отбор не е особено убедителен. Босна и Херцеговина от години е застинала в съвсем началния етап на интеграция и няма как да помръдне напред, докато не започне да наподобява функционираща държава. Косово също е далеч дори от статута на кандидат и въпреки миналогодишния пробив в отношенията със Сърбия сега отново буксува и вече месеци наред е без правителство. Македония не само че няма как да започне преговори без разрешаване на спора за името с Гърция, но и под управлението на Никола Груевски върви назад във всичко, като се започне от правосъдието и се стигне до свободата на словото. За капак продължаващата остра политическа криза и бойкот на парламента от страна на опозицията вкарват всеки опит за реформа в задънена улица. Най-обезкуражаващото е, че заради разочарованието от мудния напредък към ЕС и общественото мнение се обръща. Проучване от началото на октомври показва, че за пръв път по-малко от половината македонци (42%) смятат, че ЕС е единствената алтернатива за страната.

По-ведра е ситуацията с Албания, която вече има статут на кандидат, Черна гора, която е отворила 12 и затворила 2 от общо 35 преговорни глави, и Сърбия, която се надява да започне преговори до края на годината. Но дори и те не са застраховани от негативните сценарии, за които предупреждава в последния си доклад The Balkans in Europe Policy Advisory Group. Единият от тях е наречен "По пътя на Турция" и предполага безкрайни преговори, при които членството става далечно и непредвидимо и страните започват да се отказват от него. Другият е още по-рискован и включва блокиране на разширяването заради вътрешната криза в ЕС, при което други актьори като Русия и Турция увеличават влиянието си в региона.

Има ли живот извън ЕС

Както се пошегува наскоро македонският в. "Дневник", руският президент Владимир Путин е поел ролята на еврокомисар по разширяването, тъй като всеки път когато посети Балканите, ЕС се сеща, че не бива да ги забравя. Така беше и при съпътстваната му с грандиозен военен парад визита в Белград в средата на октомври, която породи много въпроси за това как Сърбия се опитва да лавира между ЕС и Русия.

Според Игор Новакович от белградския Център за международни въпроси и сигурност (ISAC) единственият избор за сръбският премиер Александър Вучич е евроинтеграцията. "Сърбия е изцяло обвързана с ЕС, над 60% от износа ни отиват натам, а оттам идват технологии и капитали. Освен това сме заобиколени от ЕС, всичките ни съседи или са членки, или кандидати, или потенциални кандидати като Косово. Не виждам как бихме се отказали от целта за влизане, за политическия елит би било изключително рисковано да поеме курс, различен от този към ЕС", казва Новакович пред "Капитал". И посочва, че други опции просто няма, или ако има, те са мрачни. "Русия разполага с осезаемо присъствие, включително икономическо, и може например да опита да използва Сърбия като разменна монета за преследване на собствените си интереси. Но не може да повлияе до такава степен на външната политика на Сърбия, че да кажем, че не се интересуваме от ЕС. Със сигурност обаче ще има сблъсъци", смята анализаторът от ISAC.

Колко силни ще бъдат те и какъв ще бъде резултатът им зависи от способността и желанието на Брюксел да запази притегателната си сила. "Външни актьори като Русия, Турция и Китай започнаха да използват несигурността, за да промотират собствените си интереси в Западните Балкани. В Сърбия и босненската Република Сръбска има хора, които винаги са смятали Русия за алтернатива на западния либералнодемократичен модел. Усещането за засилване на Русия и сигналите за отстъпки, идващи от Запада, могат да надигнат нова вълна от евроскептицизъм", казва пред "Капитал" Марко Кмезич, преподавател в Центъра за изследвания на Югоизточна Европа към Университета в Грац и един от авторите на доклада на The Balkans in Europe Policy Advisory Group (пълното интервю с Марко Кмезич може да видите тук).

Засега успокоението е, че макар и избледняла, атрактивността на ЕС остава. "Не мисля, че Русия и Турция могат да бъдат реална алтернатива на ЕС, нито пък да предложат нещо, сравнимо с целта за присъединяване. Но Европа трябва да бъде нащрек за потенциалните дългосрочни ефекти, които могат да имат "инвестициите" на тези държави в региона", посочва Корина Стратулат.  

В същото време за разлика от Турция Западните Балкани са политически приемливи, малки и ЕС все още има силно влияние над тях. Но това може да се промени, ако инерцията и незаинтересоваността блокират процеса. Марко Кмезич обобщава какво би се случило, ако разширяването в региона изчезне като цел - "връщане назад по отношение на демокрацията, икономиката и междуетническите отношения". Казано по друг начин, Балканите могат отново да се превърнат в черна дупка, бълваща нестабилност, престъпност и имигранти. Припламването на напрежението между Сърбия и Албания покрай един футболен мач дойде като напомняне, че дори сянката на национализма и конфликтите още не се е разсеяла.

"Цената на спирането на разширяването към Балканите ще е огромна както за ЕС, особено по отношение на политиката и сигурността, така и за региона по много фронтове, ако не и по всички. ЕС не бива да смята аспирациите на балканските държави за гарантирани, а те не бива да подценяват значението на това да станат част от "клуба", предупреждава Корина Стратулат. Петгодишната пауза не е толкова страшна, стига да не доведе до натискане на бутона "стоп".