Десет икономически мита за климата
Борбата срещу глобалното затопляне не е непременно икономически неизгодна
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Мрачните прогнози са любимо занимание на цяла порода учени, които напоследък заемат нишата "климатични пророци". Само тази седмица двама авторитетни учени - един от САЩ и един от Великобритания - отново предупредиха, че светът няма време и скоростта, с която климатичните промени се случват, е по-бърза от когато и да било.
Новият президент Барак Обама има на свое разположение истински научен дрийм тим от съветници и може да действа далеч по-решително срещу климатичните промени. Научните експертизи обаче рядко са в състояние да задействат необходимите икономически механизми, които могат да променят статуквото. Скорошен доклад на една от най-влиятелните консултантски фирми в света, McKinsey, подготвен за световния икономически форум в Давос тази година, дава друга перспектива на уравнението климат - икономика. В него се опровергават най-популярните митове, свързани с икономическата страна на борбата с глобалното затопляне, и се дава ясна заявка: глобалната криза, заради която редица държави ще инвестират солидно в инфраструктура, за да възобновят икономическия цикъл, е уникална възможност за поемането по нов път. Инвестирането в нисковъглеродни решения за индустрията може да донесе ползи над очакваните и съвсем няма да навреди на развитието, твърдят анализаторите. "Капитал" събра в кратка форма десетте мита и отговорите на доклада.
1. Можем да чакаме
Според науката повишение на средните температури с 2 градуса ще нанесе огромни вреди върху климата и човечеството - сред рисковете са наводнения, изгубени реколти, изчезване на сладководни източници за милиарди души и унищожаването на много растителни и животински видове. Това, което определя повишаването на температурите, е количеството вредни газове в атмосферата. Изследователите смятат, че за да имаме шанс да останем под тази граница, вредните емисии трябва да започнат бързо да се намаляват от 2010 г. и количеството въглероден диоксид да се задържи в рамките 400-450 частици на милион. Ако се изчака до 2020 г., има 50% вероятност температурите да се покачат с 3 градуса - ниво, което носи неприемливи рискове. Освен това намаляването на емисиите след тази дата ще носи значително повече разходи.
2.Първо да оправим икономиката
Една от причините за настоящата криза в глобалната икономика бяха трупаните в продължение на десетилетия дисбаланси, заради големия американски дефицит в търговията с Азия и Близкия изток. Доларите, отиващи към петролните държави, се връщаха като инвестиции в американски ценни книжа, поддържайки изкуствено ниски лихвите и надувайки балони в редица сектори. Една от причините за тези дефицити беше растящата зависимост на САЩ от вносния петрол. Скокът на цената на петрола до 140 долара за барел през 2008 г. доведе до намаляване на ръста на световната икономика в особено тежък период. Това може да се повтори, ако САЩ не намалят тази своя зависимост.
3. Твърде скъпо е
Всяко съоръжение има живот, който варира от около 40 години за електроцентралите до 15 години за колите. Ключовият въпрос е колко повече ще струва да се въведат нисковъглеродни варианти в сравнение с високовъглеродните. McKinsey проучват 10 индустриални сектора в 21 региона на света и стигат до извода, че за да се придържа към сценария за 2 градуса повишение на температурите, светът ще трябва да харчи по 800 млрд. всяка година до 2020 г. Това е едва 5-6% повишение спрямо стандартните инвестиции, които трябва да бъдат направени така или иначе в същия период. Предвид на дългосрочния характер на тези инвестиции те ще се изплатят с времето, а много от тях дори ще излязат на солидна печалба.
4. БВП ще намалее, а безработицата ще се увеличи
Повечето изследвания говорят за около 1% от световния БВП като цена за борба с климатичните промени. Това не означава, че БВП ще спадне с това число, а е просто сравнение. Изследователите предлагат мисловен експеримент: да приемем, че е въведен закон, забраняващ продажбата на замърсяващи коли, а нисковъглеродните автомобили струват с 1000 долара повече. Цената на подобна политика в случая ще бъде броят на продадените коли по 1000 долара. Но това не означава, че БВП ще спадне - всъщност на автомобилния сектор на практика ще се качи заедно със заетостта там, поне временно. Ако тези пари излизат директно от джоба на купувача, ефектът би бил намалена покупателна способност в други сфери, но истината е, че повечето хора взимат заеми за коли и така тези 1000 долара влизат в заема без особен негативен ефект върху цялата икономика. Същото важи за новите индустриални мощности, които също се строят със заеми. Преминаването на такъв тип икономика изисква временно засилване на инвестициите в инфраструктура, подобно на предишни периоди в историята, като строежа на ж.п. линии и електропроводи.
5. По-високи цени за потребителите
Това е един от най-използваните митове срещу преминаването към нисковъглероден тип икономика. В анализ на пет изследвания Фондът за защита на околната среда заключи, че ефектът от въвеждането на таван на вредните емисии в САЩ ще доведе до нарастване на разходите на всяко домакинство с по-малко от 1%, а сметките за енергия ще се увеличат с няколко долара на месец. Преминаването към нов модел може не само да стабилизира, но и да свали цените на енергийните ресурси. McKinsey смятат, че увеличаването на използването на второ и трето поколение биогорива ще намали световното търсене на петрол с 40% до 2030 г., сравнено с обичайния модел на развитие. По-ниското търсене ще свали и цените и ще позволи създаването на резерв, който да играе ролята на буфер.
6. По-слаба търговия и конкурентност
Енергоемки индустрии, които пласират продукцията си на чужди пазари, често приемат ограничаването на вредните емисии като нечестно предимство за конкурентите им от държави, които не са под натиск да намалят емисиите. Твърденията, че цели индустрии ще фалират или ще преместят производството си в други страни, определено не се потвърждават от фактите. В САЩ например само 1.6% от БВП се генерира от износа на стоки, продукт на индустрии с високо въглеродно отделяне. Голяма част от тези стоки пък се изнасят в други високоразвити страни от ЕС и в Канада, които ще трябва да прилагат същите изисквания за намаляване на емисиите, както и САЩ. Това не означава, че търговията не е важна, а че нещата трябва да се разглеждат в перспектива - ще бъдат засегнати само незначителен брой индустрии, които са малка част от икономиките на развитите страни.
7. Ще трябват напълно нови технологии
Без съмнение технологичните иновации ще играят важна роля. Според изследването намаляване на въглеродните емисии с 9 гигатона, предвидено до 2030 г., е свързано с технологии, които тепърва трябва да бъдат доразвити, като инсталациите за улавяне и съхранение на въглерод например. Твърдението, че трябва да изчакаме развитието на технологиите и тогава да започнем с ограничаването на вредните емисии, обаче не е вярно по две причини. Първо, вече разполагаме с повечето технологии, които са ни необходими, за да достигнем 75% от намалението до желаната граница от 450 частици на милион до 2030 г. Второ, скоростта на развитие на иновациите ще зависи от стимулите и пазара на нискоемисионни технологии.
8. Развиващите се страни могат да изчакат
Разбираемо е, че приоритет на развиващите се страни е да стимулират растежа на собствените си икономики, вместо да харчат пари за решаването на проблем, който по принцип се смята, че е предизвикан от богатите. Сметката с намаляването на емисиите обаче просто няма да се получи без значително участие от страна на развиващите се държави, въпреки че те разполагат с много по-ограничени ресурси. Дори развитият свят да изпълни 100% от планираното ограничаване на емисиите за постигане на желаната граница (450 частици на милион), пак ще е необходимо развиващите се да направят поне 90% намаление. Това ще означава значителен финансов стимул за тях. Изчисленията показват, че разходите на богатите страни по ограничаването на карбоновите емисии ще достигнат между 50 и 80 млрд. долара годишно до 2020 г.
9. Спасяването на горите няма икономически ефект
Горите са известни като резервати за съхранение на биологичното разнообразие, но играят ключова роля и в борбата с климатичните промени. Дърветата поглъщат въглеродния диоксид и така забавят растежа на емисиите в атмосферата. Когато бъдат отсечени, освобождават вредни газове. Така унищожаването на горите хем увеличава вредните емисии в атмосферата, хем в дългосрочен план намалява способността на планетата да абсорбира въглерод. Ако искаме количеството въглероден диоксид да се задържи в границата до 450 частици на милион, ще трябва да попречим на унищожаването на 170 млн. хектара гори (два пъти територията на Венецуела) и да засадим нови 330 млн. хектара (горе-долу колкото територията на Индия).
10. Пазари и регулация си противоречат
Привържениците на борбата с климатичните промени се делят на два лагера. Едните искат решения, основани на пазарен принцип, като схемите за търговия с емисии. Другите настояват за регулаторен подход. Практическият опит показва, че двете стратегии не си противоречат. Поставянето на цена на вредните емисии е нужно, за да се стимулират потребителите да предпочитат нискоемисионни технологии. За постигането на тази цел трябва да се въведе схема за търговия с емисии или пък да бъде въведен данък въглерод - първото вероятно ще е по-приемливо политически.
65 коментара
Най-големият мит е врьзката между вьглеродните емисии и температурата на земната повьрхност. Никой не е откривал, формулирал или доказвал такава. Няма изследвания показващи че температурата се е покачвала някога с увеличаването на вьглерода в атмосферата. Кривата на разтящите емисии по никакьв начин не корелира с температурните флунктуации в последните десетилетия.
Не можеш да сьдиш за дьлжината на крокодила по това колко е зелен.
Самото "глобално затопляне" е мит - http://www.iceagenow.com/
За съжаление, загубите от регулациите обосновани с най-голямата псевдонаучна измама в историята са съвсем истински.
Преходът към алтернативни източници е нужен, но не трябва да се обяснява с химерата глобално затопляне и со2, а с повишаването цената на горивата.
Тая дъвка глобално затопляне е лесноопровержима. Именно затова вестниците избягват да дават думата на метеоролози. Бягат от тях, като дявол от тамян. Капитал никога не е интервюирал такъв специалист.
Тия сладури са големи симпатяги! Заковали цени долар на тон СО2 през 2030г чак!
То бива, бива ама цял бивол за мезе не бива.
Страшни "анализатори", нема що...
Най-"обичам" изказвания от типа на 1, 2 и 3... нямало връзка, нямало доказателства... Нвежеството води до отрицание.
Да бяхте попрочели малко преди да обобщавате така смело!
На скептиците ще препоръчам да не твъдят "никой не е формулирал или доказал връзка между глобалното затопляне и CO2". Пръв го е доказал НАУЧНО Сванте Арениус - първата му публикация по темата е от 1896 г. ("On the Influence of Carbonic Acid in the Air Upon the Temperature of the Ground", Philosophical Magazine 1896(41): 237-76).
"In its original form, Arrhenius' greenhouse law reads as follows:
if the quantity of carbonic acid increases in geometric progression, the augmentation of the temperature will increase nearly in arithmetic progression.
Nowadays, the accepted explanation is that orbital forcing sets the timing for ice ages with CO2 acting as an essential amplifying feedback.
Arrhenius estimated that halving of CO2 would decrease temperatures by 4 - 5 °C (Celsius) and a doubling of CO2 would cause a temperature rise of 5 - 6 °C. Recent (2007) estimates from IPCC say this value (the Climate sensitivity) is likely to be between 2 and 4.5 °C. It is remarkable that Arrhenius came so close to the most recent IPCC estimate."
Към номера 1, 2 и 3: В момента изучавам курса Atmospheric Physics and Climate Change в реномиран западен университет. Вие поне една-две научни статии прочели ли сте??
Хайде дръпнете си и си инсталирайте EdGCM - това е компютърен климатичен модел на NASA и University of Columbia - надявам се да не се имате за по-мъдри от NASA. Може да се изтегли оттук: http://www.edgcm.columbia.edu/
Ако успеете, подкарайте го на вашия компютър (графичната среда е създадена за улеснение на преподаватели, ученици и студенти, но все още има някои бъгове). Моделът включва съвсем адекватни физични формули и диференциални уравнения. На моята машина моделът моделира един календарен ден за 1 секунда - т.е. за около 10 часа може да се сметне еволюцията на климата за 100 календарни години. Има богата база данни с климатичните измервания от последните половин-един век. Поиграйте си, поекспериментирайте, тогава можем пак да си поговорим. Има едно нещо наречено climate variability, и амплитудата му е много по-голяма от т.нар. long-term trend. Да, 70% от Земята е покрита с вода, а водата има огромен топлинен капацитет и не позволява рязко загряване на системата. Затова покачването на СРЕДНИТЕ годишни температури е едва един градус за 2-3 десетилетия. Но скоростта на затоплянето нараства, защото сме се "завили" с още едно-две "одеала" - в атмосферата има все повече CO2 и водни пари, а водата е също значим парников газ.
Вижте също и следната статия (Short-Term Cooling in a Warmer World):
http://www.nytimes.com/2008/05/01/science/earth/01
“Too many think global warming means monotonic relentless warming everywhere year after year... It does not happen that way.”
Немски океанографи са усъвършенствали досегашните модели с още по-добро отчитане ролята на океанските течения, които са циклични и променливи. Краткото захлаждане през следващите 5-7 години вече се усеща - в Англия вали сняг невиждан от 18 години, по-студено е и в Северна Америка и Западна Европа.
Но като цяло, "The global climate will continue to be influenced in any particular decade by a mix of natural variability and the building greenhouse effect..."
Емигранте (#6-7),
то простолюдието (##1,2,3..) иска да се каже ясно, точно и разбираемо - от тая страна са лошите, а от другата са добрите. Представянето на разсъждения на учени в по-суров вид ги ошашавя.
до колегата отгоре: климата на планетата е класически пример за детерминирана хаотична система, а ти си седнал да я обясняваш с класически детерминиран физически процес (ако въобще ти говори това нещо). И още едно пояснение: МОДЕЛ в науката означава ХИПОТЕЗА, а хипотезите не могат да се потвърждават със самите себе си. Аман от невежи еколози.
Иначе Капитал за пореден път се дънят с едностранчиви и тенденциозно неверни статии по темата. Ехоооо - редакторитееее - къде блеете?
Лошо избран момент за "повдигане" на въпроса, преди 3 години да, но днес?
Просто с "леката" ръка на политиците "глобалното затопляне" се използва за диктат над световната икономика. Докато нещата в САЩ и Западна Европа вървяха добре тезата имаше "тежест". Сего в условията на жестока криза предизвикана именно от САЩ тезата просто "олеква" оставете я за след 8-10 години, когато се повтори цикъла на растеж в световната икономика.
Да не си мислете че гладните китайци и индийци се вълнуват от Сванте Арениус или лозунгите на Ал Гор (сам той с огромно потребление на енергия в дома си)? Едва ли!
Нещо подобно на онказа от отказ от атомна енергетика в Швеция например.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.