Смъртоносни избори

Загубата на популярност

на управляващите, но не съвсем. Изборните резултати от последните години са доказателство за тази закономерност, като партиите, управлявали страната от 70-те години на миналия век, са губели значителна част от гласовете на избори след период на криза. Най-фрапиращ е резултатът на трипартийната коалиция, управлявала страната по време на финансовата криза през 2001 г. На изборите през 1999 г. трите партии печелят 53.4% от гласовете, а през 2002 г. едва 14.7%. Въпреки ударите, които понася страната от световната икономическа криза, причините за неубедителното представяне на АКП трудно се изчерпват само с това. Районите, в които АКП удържа убедителна победа, са и сред най-тежко засегнатите от кризата. В Газиантеп, където АКП печели 53%, са затворени 22 текстилни фабрики и безработицата расте застрашително през последните месеци. Подобен е случаят и с Кахраманмараш, Денизли и един от най-индустриалните градове на страната - Бурса, където АКП запазва водещата си позиция. Същевременно партията загуби един от градовете, който е по-слабо засегнат от кризата - Анталия, въпреки успешното управление на нейния представител Мендерес Тюрел.

След внушителната победа на парламентарните избори преди две години лидерът на партията Ердоган обяви началото на нова епоха на консенсус в управлението на страната. Ще прегърнем целия народ независимо от политическите предпочитания, независимо дали са с нас или срещу нас, заяви Ердоган. Месеците след това агресивният и авторитарен стил на премиера угаси надеждата за промяна. Ердоган започна да напада по-ожесточено своите опоненти, все по-остро реагираше на критиките и трудно допускаше компромиси. Гневът му изпита и собственикът на водещата медийна група в страната Айдън Доган, чиито вестници разпространиха информация, че АКП и приближени до партията бизнесмени са били финансирани със средства на ислямска благотворителна фондация. В момента банковите сметки на медийната група "Доган Яайън" са запорирани заради съдебен спор около наложената рекордна глоба от 500 млн. долара по обвинения в данъчни измами.

В предизборната борба, която Ердоган възприе като своя

Лична битка

се прояви с още по-голяма сила тази страна на премиера. "С невиждана енергия, поел на плещите си цялата тежест на партията, [Ердоган] обиколи 66 провинции. Навсякъде, където отидеше, говореше толкова разпалено, толкова напрегнато, че накрая тази кампания се превърна в референдум за управлението на Ердоган." писа колумнистът Мехмет Али Биранд за в. "Миллиет". Светът видя този Ердоган по време на Световния икономически форум в Давос, когато там избухна в словесна схватка с израелския президент Шимон Перес. Предизборно прозвучаха думите на Ердоган и по повод кандидатурата на датския премиер Андерс Фог Расмусен за генерален секретар на НАТО - ще разгледаме кандидатурата според "принципите на партията" и "според желанията на ислямския свят". Наред с войнственото си поведение в последните месеци лидерът на АКП се опита да омаловажи мащабите на икономическата криза и нарасналата до 13.6% безработица, за която обвини некомпетентните бизнесмени.

Партията на Ердоган получи възможност да предприеме конституционни реформи и да придвижи напред процеса на присъединяване на страната към ЕС, след като получи пълно парламентарно мнозинство преди две години. Вместо върху преговорите с ЕС Ердоган съсредоточи енергията си върху засилване влиянието на страната в Близкия изток, а вместо реформи на конституцията предпочете като цяло да запази наследената система от военния преврат през 80-те. По този начин АКП загуби облика си на демократична, реформистка партия и заприлича повече на пазителка на политическото статукво, срещу което трябваше да се бори.

"…[Хората] се притесниха от превръщането на страната в еднолично владение на лидера, в една авторитарна система. Поискаха от Ердоган да остане Ердоган, да не се превръща в Путин", коментира анализаторката Назлъ Ълъджак за в. "Сабах".

Въпреки негативните изводи за АКП загубата на позиции на изборите може да се окаже по-добрата алтернатива за страната. Ако управляващата партия беше запазила значителната си преднина, изкушението за Ердоган да продължи по поетия път щеше да е твърде голямо и пагубно за еврочленството на страната. Според Дженгиз Актар, професор в истанбулския университет "Галатасарай", ако Ердоган излезе по-силен от изборите ще стане "по-арогантен и по-малко склонен да предприема реформи". Преобладаващо оптимистични са и настроенията сред финансовите анализатори, които очакват Ердоган да се съсредоточи върху икономическите проблеми. На дневен ред излиза подписването на жизненоважно споразумение с МВФ, което трябва да покрие валутните нужди на страната, в противен случай ще бъде трудно да се задържи икономическият спад до 3-4% през 2009 г. Очаква се преговорите с МВФ, които бяха забавени заради изборите, да се активизират, но пазарните анализатори са раздвоени относно изхода от тях. Според проучване на в. "Реферанс" част от финансистите смятат, че разочароващите резултати на изборите ще затруднят АКП да приеме непопулярните условия на МВФ, докато други считат за положителен факта, че АКП не получи желаната подкрепа, с което ще бъде притисната да изпълни исканията на фонда. Според местни медии Турция се нуждае от около 25 млрд. долара. Икономиката на страната се сви с 6.2% на годишна база през последното тримесечие на 2008 г., главно заради колапса на потреблението и инвестициите. Спадът в износа засегна индустриалното производство и доведе до срив от 21.3% през януари спрямо предходната година.

Изборното разочарование

може да струва няколко министерски глави на АКП и Ердоган вече даде сигнал за евентуални промени. Сред възможните жертви, които се споменават в кулоарите, сa министърът на правосъдието Мехмет Али Шахин и министърът на образованието Хюсеин Челик, в чиито избирателни райони партията претърпя сериозни загуби. Крайното решение за евентуални промени остава за Ердоган, "човекът, който води парада, шефът", както го наричат съпартийците му.

Войнственият и авторитарен Ердоган остава една от най-харизматичните фигури в турската политика и лидер на най-стабилното еднопартийно правителство от десетилетия. В първото си изявление след изборите той заяви, че приема решението на народа и е разбрал изпратеното му послание. Ако то не доведе до реална промяна, следващите избори може да се окажат наистина смъртоносни за партията.