По пътя на забрадката

По някаква странна ирония на съдбата Турция стана най-интересна за света тъкмо в момент, когато най-силно се затвори в себе си. Доскоро това беше държавата, която служеше за пример как по демократичен начин могат да си съжителстват светските принципи и исляма. Днес всички се питат накъде точно се е запътила Анкара.

Най-сериозната политическа криза в историята на модерна Турция започна още миналата година, когато Абдула Гюл от ислямистката Партия на справедливостта и развитието (АКП) стана президент на страната, а изборът му, макар и напълно демократичен, предизвика силната съпротива на поддръжниците на светския режим. Опитът на АКП, която има съкрушаващо мнозинство в парламента, да прокара поправка в конституцията, която да разреши носенето на забрадка в университетите, разбуни още по-силно духовете, като секуларистите (привържениците на светския начин на живот) дори внесоха искане партията да бъде забранена. В крайна сметка миналата седмица конституционният съд на Турция взе доста спорно решение да отмени поправката, като с това кризата се задълбочи още повече и прерасна в ожесточена битка между съдебната и законодателната власт. Решението на съда за повечето анализатори бе и недвусмислен знак, че АКП ще бъде забранена, а някои нейни членове, сред които и премиерът Реджеп Тайип Ердоган, ще бъдат изхвърлени от политиката.

Целта оправдава средствата

За повечето наблюдатели решението за забрадките и процеса срещу АКП са просто част от битката за политическо влияние, в която секуларистите, които в продължение на десетилетия бяха управляващия елит на Турция, се опитват да защитават придобитите привилегии от набиращите все по-силно влияние ислямисти, представители на замогналата се анадолска средна класа. "Този процес може да се интерпретира като опит на светските политически сили да използват съда, за да доведат до разпад на АКП", коментира пред "Капитал" Сенем Айдим Дюзгит, анализатор в Центъра за изследване на европейските политики. На подобно мнение е и Риа Оймен-Райтен, докладчик за Турция в Европейския парламент. "Миналата година в Турция армията почти направи държавен преврат при изборите за президент. След победата на Гюл обаче тя загуби много от влиянието си. Това, което се случва в момента, е опит да си възвърне това влияние и да се домогне до властта. Поглеждайки назад, не беше добра идея ЕС да подкрепи решението да се вдигне забраната на забрадките в университетите - това решение изигра решаваща роля за настоящата криза", каза тя пред "Капитал". В самата Турция решението на конституционния съд, който от десетилетия насам претендира да бъде най-верният пазител на светския режим в страната и непрекъснато разширява правомощията си, породи разгорещени дискусии. Повечето специалисти го заклеймиха като превишаване на правомощията и нарушение на основни демократични принципи. Секуларистите го подкрепиха с довода, че дори и да не е съвсем демократично, то защитава основните принципи на светския режим, въведен от приемания за родоначалник на турската нация Кемал Мустафа Ататюрк. Секуларизмът в контекста на Турция е по-важен от демократичността, смята ректорът на Близкоизточния технически университет Урал Акбулут. "Изграждането на републиката отне десетилетия, а тя може да бъде унищожена само за една нощ", твърди той, като напомня за падането на светския режим в Иран. "Този филм сме го гледали повече от веднъж", казва Акбулут.

Цената на забрадката

Спорът около носенето на мюсюлманската забрадка започна още при избора на Гюл за президент на Турция, тъй като неговата съпруга и първа дама на страната покрива главата си. АКП използва мнозинството си в парламента и прие поправка на конституцията, с която разреши носенето на забрадки в университетите, настоявайки, че по този начин повече момичета ще могат да завършат висше образование. Заради забраната много млади туркини следват в чужбина или изобщо не се записват в университетите, като Турция има най-лошото съотношение между броя на мъжете и жените висшисти в Европа. Отмяната на ограничението беше приветствано от ЕС като част от успешните демократични реформи в страната. Секуларистите, за които забрадката е по-скоро политически символ, обаче го посрещнаха като откровен опит за ислямизация на Турция. За тази интерпретация допринесе и нежеланието на АКП да обоснове по-ясно реформите, които предприема. Неубедително изглеждаше и прекаленият ентусиазъм, с който партията прие поправката за забрадките и видимата липса на такъв при промяната на друга част от конституцията, която ограничаваше свободата на словото и заради която известни турски писатели и интелектуалци бяха заплашени със затвор. "Вдигането на забраната за забрадките в образователни институции се изтълкува от мнозина като сигнал, че някои свободи се смятат за по-важни от други, и това подсили страховете, че АКП се опитва да ислямизира обществото", коментира Сенем Айдим Дюзгит.