Берлускони отново изненада всички

Всичко това става на фона на скандалите и трудностите от последните два месеца. И вероятно накара още повече хора да недоумяват защо италианците продължават да гласуват доверие на Берлускони.

Спомняте ли си гафовете на италианския премиер на последната среща Г-20 в Лондон – желанието му да изпъкне на всяка цена и да се снима подпрян на раменете на Обама и Медведев? Или укорителния поглед на английската кралица след неговите викове по време на общата снимка? Коментаторите го критикуваха, но Берлускони получи своето медийно удовлетворение да се появи отново на първите страници на вестниците. Италианците не бяха много горди от това представяне, но му простиха заради бързата и компетентна намеса при земетресението в Акуила и Абруцо. Седмица след лондонските изпълнения, италианският премиер отново изненада всички – този път като получи положителни отзвуци и от чужбина, и от опозицията. Неочаквано Силвио Берлускони предложи следващата среща Г-8, насрочена за юли в Италия, да се премести в Абруцо. Тя трябваше да се състои на борда на огромен луксозен круизен кораб до остров Сардиния, докато новото предложение бе да се органинизира в по-спартанските условия на голямата военна база до град Акуила, като по този начин се демонстрира съпричастие на пострадалите райони и се намалят поводите за антиглобалистични протести. Освен това спестените около 220 млн. евро ще отидат за реконструкцията на пострадалите при земетресението в Абруцо райони. "Този път снимката с Обама ще е истинска" коментира по този повод най-големия италиански ежедневник "Кориере дела сера".

Въпросът всъщност е дали Берлускони е толкова силен или липсата на реална опозиция го прави такъв. Обикновенно в чужбина се говори за Берлускони, когато прави гафове или при ексцентричните му прояви, които невинаги се вписват в политическия протокол. За италианците, които гласуват за него, тези прояви са част от колорита му – което не означава, че ги одобряват или че не ги критикуват. Важното за избирателите му е, че Берлускони е човек на действията и резултатите.

Само преди година, при кризата на последното ляво-центристско правителство на Романо Проди, политиците от ляво и от дясно си поставяха амбициозната цел да се обединят в по-големи партии, за да избегнат разпиляването на гласове в по-малките фракции. В началото на пролетта "Националният съюз" на Джанфранко Фини – една от най-силните десни формации, се вля заедно с "Форца Италия" в новата партия "Народ на свободата" с лидер Силвио Берлускони. Благодарение на този ход управляващата коалиция се яви на евровота по-силна и компактна. Същевременно, в лявото пространство на мястото на Проди се смениха двама лидери, при всеки от които се отбеляза значителен спад в гласовете. Разцепването на левите партии продължи и на последните избори се явиха цели 6 лявоориентирани партии, само две от които успяха да преминат бариерата от 4%. Проблемът на левицата не е само в изборната тактика, но най-вече в невъзможността й да представи нова политическа програма. Все още, освен че запазват сърп и чук като свой символ, някои от левите фракции залагат на стари идеологически стереотипи от времето на студената война.

При наличието на такава опозиция, няма как изборът да не се спре на прагматичния и конкретен Берлускони, който всъщност се вписва в традиционната италианската логика на успеха. Грешките, които допуска, го правят просто по-близък до обикновените хора. Същевременно вълшебният микс дарба-деловитост е в основата на най-големите италиански успехи. Марки като "Ферари", "Булгари", "Бенетон", Гучи", "Версаче" и "Валентино" дължат възхода си на своите собственици – малки предприемачи, чиито амбиции, труд и нюх ги превръщат във водещи световни имена. Берлускони купува първия си тв канал през 1978 г., основно с цел реклами на модерния жилищен комплекс, който строи близо до Милано. Шест години по-късно вече притежава три национални канала, които стават основата на сегашната "Медиасет". През 1986 г. купува "Милан" и още следващия сезон привлича големите холандци Ван Бастен, Гулит, Рийкард и започва златният път на най-награждавания италиански футболен клуб. Когато влиза в политиката през 1994 г. Берлускони няма какво повече да доказва на професионално ниво – а само да прехвърли своята енергия и нюх в новото си поприще.

Разбира се, отношенията му с медиите (които не притежава) не са еднозначни. В началото на миналата година, точно преди парламентарните избори, с които Берлускони дойде за трети път на власт, английското сп. "Иконъмист" зададе риторичния въпрос дали Италия наистина иска ново правителство Берлускони, критикувайки избора на италианците. По време на последната кампания пък Берлускони обвини английският в."Таймс", част от империята на медийния му съперник Рупърт Мърдок, в пристрастност при отразяването на скандала с 18-годишната Ноеми Летиция. За лошата си слава в чужбина италианският премиер обвини Мърдок, а за проблемите си около развода с Вероника Ларио обвини по навик левицата. Всъщност, публичното заявление за развод, което се появи на страниците на левия печат, беше едниствения момент от кампанията, в който Берлускони се показа объркан и несигурен. Нито скандалът със снимките във вилата му в Сардиния, нито разследванията за неправомерното използване на държавните самолети успяха да го разтърсят така, както обвиненията на Вероника. За да излезе от ситуацията, италианският премиер дори се опита да обвини левицата, че е заблудила съпругата му по отношение на Ноеми. Не случайно в последния си репортаж от Рим, Би Би Си го определи като "много силен и популярен политик в зенита на кариерата си", с който никога не може да се скучае.