Тя още е тук

С изясняването на ситуацията нещата се успокоиха и се наложи мнението, че дубайската криза няма да предизвика ново финансово земетресение и да хвърли света в рецесия с двойно дъно, а е по-скоро последващ трус. "Болезнено, но не фатално" - така описа случката в свой бюлетин RBC Capital Markets. "Събитията в Дубай са наследство от кризата, а не катализатор на нова, поне докато макроикономическите показатели продължават да са стабилни", коментира Дейвид Блум от HSBC пред в. Guardian.

Въпреки отказа на дубайското правителство да гарантира дълговете на Dubai World все пак настъпи известно облекчение, че нуждаещите се от преструктуриране задължения на холдинга са всъщност 26 млрд. долара. "Винаги е трудно да се каже дали един финансов инцидент е голям или не, защото не сме наясно какви са финансовите мрежи, преди да мине известно време. И все пак, съдейки по известния размер на разсрочените дългове и по реакциите в следващите дни, това е само един от многото последващи шокове от кризата, въпреки че на пръв поглед човек можеше да се изплаши, че става въпрос за нов Lehman Brothers", каза за "Капитал" Андерс Аслунд, експерт от базирания във Вашингтон Peterson Institute for International Economics.

За момента най-големият губещ от цялата история е самият Дубай. Емирството може да има сериозни проблеми с набирането на средства на глобалните пазари (поне в краткосрочен план) и си нанесе самоубийствен удар по репутацията на инвестиционен магнит и финансов център на региона. Всъщност проблемите му са известни отдавна - ако има емблема на подхранваната с дългове екстравагантност от последното десетилетие, това е точно Дубай, който искаше да има най-високите, най-големите, най-луксозните и най-добрите от всички неща (виж тук). Но се оказа, че с пукането на имотния балон и пресъхналата ликвидност просто не може да си ги позволи. Друг е въпросът дали шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум не можеше да отиграе по-добре ситуацията, трябваше ли така да вбесява инвеститорите и дали не прецени погрешно какво може да очаква от Абу Даби. Именно към богатото на петрол емирство, което от началото на годината вече финансира бляскавия си събрат с 15 млрд. долара, бяха насочени и надеждите на кредиторите на Дубай. За момента обаче официалното изявление от Абу Даби е, че ще си изберат на кои от дубайските компании да помогнат. На практика Абу Даби не е длъжен да спасява Дубай, както и Дубай не е де юре задължен да покрива дълговете на Dubai World. Ако инвеститорите са приели на доверие, че след като холдингът е държавен, държавата гарантира кредитите, а ако тя не може, ще го направи някое друго емирство, проблемът си е донякъде техен. И когато дубайският финансов министър Абдулрахман ел Салех арогантно заяви тази седмица, че "кредиторите трябва да понесат част от отговорността за щедрите си заеми към Dubai World. Те мислят, че компанията е част от дубайското правителство, което не е вярно" - формално беше прав.

Идват ли още проблеми

Извън Дубай и региона щетите от труса за момента са овладени и настроението е, че правилният отговор към събитията е осъзнаването на пропорциите. При целия си луксозен блясък Дубай не е достатъчно голям и важен, тъй като формира едва 0.3% от световния БВП, а държавният му дълг (включващ задълженията на Dubai World) е 80 млрд. долара, макар да има подозрения, че може би е повече. Все пак на фона на дълговете от близо 600 млрд. долара на Lehman при фалита мащабът е доста по-различен.

Независимо от моментното успокоение обаче въпросителните дали има и други тиктакащи бомби и колко опасни могат да бъдат те остават. "На инвеститорите беше припомнено, че не всичко в глобалната финансова система е наред. Въпреки предостатъчната ликвидност на пазара в момента за някои държави и компании ще е много трудно да получат достъп до свеж капитал", предупреди в традиционния си черен пророчески стил професорът от Нюйоркския университет Нуриел Рубини.

Антикризисните спасителни операции оставиха планини от дълг и дори в богатите страни като САЩ и Япония нарастващите държавни разходи и бюджетни дефицити предизвикват опасения как правителствата ще обслужват задълженията си, особено когато лихвите тръгнат нагоре. Най-притеснителна обаче е ситуацията в по-малките държави, които имат по-ограничени ресурси да покрият сметките си. Благодарение на Дубай например в момента Гърция, Ирландия и Латвия плащат повече за своя дълг.

"Наясно сме, че сме в много трудна икономическа и фискална ситуация. Притеснени сме, че международните пазари гледат с голяма тревога на нас", призна тази седмица гръцкият финансов министър Георгиос Папаконстантину в интервю за BBC World Service. Страната, която някои вече наричат Егейския Дубай (с много руини и никакви небостъргачи), има най-високия държавен дълг в еврозоната (очаква се да достигне 135% от БВП до 2011 г.). А и правителството в Атина не предизвика особено доверие с криенето на бюджетния дефицит, който наскоро се оказа двойно по-голям и е на път да достигне 12.7% тази година. ЕС вече помогна на Латвия, Румъния и Унгария, но за разлика от тях Гърция е в еврозоната и може да се окаже сложен тест за европейския валутен съюз. Дейвид Марш от London and Oxford Group прогнозира в анализ във в. Handelsblatt, че скоро ще видим засилена конкуренция вътре в еврозоната за най-добрите кредитни условия. Според него Германия няма желание да разпъва своя фискален чадър над държави с дефицит като Гърция, Ирландия и Испания. А за тези извън еврозоната издаването и обслужването на дълг може да стане още по-трудно и скъпо. "Рано или късно инвеститорите ще започнат да изискват по-високи лихви по държавните облигации заради страховете от инфлация, фалит или и двете. Ако условията на капиталовите пазари се затегнат, когато икономическото възстановяване още не е стабилно, тогава рискът от влизането в порочна спирала, водеща надолу, е почти неизбежен", смята Марш.