Заразно зло

Едва когато германската компания "Лангнер" предположи през септември, че целта на вируса е Иран и неговите ядрени обекти, а малко след това самата ислямска република призна за проблеми в инсталациите си, вниманието се фокусира върху новия вирус. 

Той е напълно различен от останалите подобни програми, защото според всички, които са го изследвали, е създаден с много финансиране от малка група елитни специалисти, за да търси и напада конкретна цел. Stuxnet е виртуална балистична ракета. И тя атакува физически съществуващи цели, като например иранските обекти за обогатяване на уран (виж "Операция "Иран" или операция "Не знам").

Дали Иран наистина е бил целта на тази атака и дали тя е създадена от Израел или САЩ все още не може да бъде потвърдено напълно. Това, което със сигурност е ясно обаче, е, че Stuxnet носи след себе си промяна в начина, по който виртуалните заплахи се пренасят в реалността.

Червей, който лови риба

"Това е първият червей, който прониква в индустриални системи и ги препрограмира", коментира за "Капитал" Александър Гостев, главен специалист по киберсигурност в Kaspersky Labs.

Всички засегнати системи са SCADA на база Siemens SIMATIC S7 контролери – разпределени системи за приемане на данни, контрол и управление на процеси. Те са инсталирани на летища, кораби, електроцентрали, газопроводи, рафинерии и комуникационни системи.

Особеното е, че червеят търси първо специфичния софтуер на Siemens, а след това - конкретна негова версия. "Неговата цел не е да шпионира, а да саботира", категорични са от Kaspersky.

Това го прави коренно различен от повечето други вируси. Досегашните вируси крадяха пароли и данни на кредитни карти, а досегашните компютърни "войни" се водеха със средствата на масовия бой.

Когато Естония например понесе масирана атака от руски хакери през 2007 г., това беше т.нар. denial of service, при който сървър, поддържащ сайт, получава огромно количество заявки и достъпът до сайта е блокиран. В сравнение със Stuxnet тези атаки са като бой със сопи.

В своя подробен технически доклад за вируса компанията за компютърна сигурност Symantec твърди категорично, че създаването му е отнело няколкомесечен усилен труд на 8 до 10 висококвалифицирани специалисти от различни области на техническото познание, с вътрешна информация за контролерите на Siemens, подкрепени от многократни лабораторни опити и солидно финансиране. За да бъде открит Stuxnet, беше необходима повече от година.

"Ако това послание беше за мен, щях да съм впечатлен", споделя в блога си един от водещите анализатори по сигурността, Брус Шнайер.

Киберреална или хиперреална?

Независимо дали зад него стои правителство или корпорация обаче, създателят му е отворил кутията на Пандора според германския изследовател Ралф Лангнер. "Хакерската общност от години изследва контролерите без особен успех. Тя ще разглоби парче по парче Stuxnet, за да открие как може да атакува физически инсталации от всякакъв вид - от фабрики за бисквити до ТЕЦ-ове", пише Лангнер.

Първата такава атака може би дори вече се е случила, ако се вярва на специалиста по информационна сигурност Джефри Кар. През юли тази година авария в индийския сателит INSAT 4-B е спряла доставянето на сателитна телевизия до 70% от разпространителите в Индия. Сателитът е изстрелян преди три години от индийската държавна агенция за космически изследвания и според Кар използва оборудването на Siemens.

Веднага след аварията вторият най-голям доставчик на сателитна телевизия в Индия Sun Direct насочи своя трафик към сателита ASIASAT-5, поддържан от Asia Satellite Telecommunications - компания с китайско държавно участие. Любопитна подробност е, че Китай и Индия се надпреварват кой първи ще изпрати космонавт до Луната до 2025 г.

Ако приемем, че Иран и Индия наистина са били цели, то засега такива атаки срещу тях могат да си позволят само други, доста щедри държави. Според Лангнер обаче всеки нов подобен вирус ще намалява цената, като в крайна сметка ще я направи достъпна до мнозина.

Според Siemens например в България има десетки места - от цехове до енергийни центрове, в които се използват подобни контролери (виж карето вляво). Потенциално всеки от тях може някой ден да бъде атакуван - за шантаж, от конкурент или просто от любопитство. Може, разбира се, тази заплаха да бъде овладяна. Предвид опита с тероризма в реалността обаче малко песимизъм не е излишен.