Когато Израел замлъкне

САЩ на няколко пъти категорично са заявявали, че не искат да бъдат замесвани в нови авантюри. Евентуална атака неизбежно ще въвлече и американските войски в региона, защото Иран може далеч по-лесно да отвърне на удара в Ирак, отколкото в Израел. Освен това едва ли някой в арабския свят ще повярва, че Тел Авив действа без одобрението на САЩ. Шефът на американския Генерален щаб адм. Майк Мюлън е предупреждавал, че не иска трети фронт. Бившият съветник по национална сигурност Збигнев Бжежински заяви, че САЩ трябва да свалят израелските самолети, ако те атакуват Иран. Дори през 2008 г., когато имаше спекулации, че в последните си дни в Белия дом Джордж У. Буш ще даде зелена улица на Израел, впоследствие се оказа, че американската администрация е направила точно обратното - отказала е да продаде специални антибункерни бомби на Тел Авив и е охладила ентусиазма на израелските военни.

В същото време самата операция, поне според общоприето мнение, ще е много по-трудна от досегашните превантивни удари на Тел Авив срещу Ирак (през 1981 г.) и Сирия (2007 г.). Наскоро Зеев Рац, командирът на ескадрилата израелски самолети, която унищожи иракския ядрен реактор "Озирак", каза, че повторение срещу Иран сега е невъзможно. През 1981 г. Иран и Ирак са във война и иракската ПВО не е очаквала подобно нападение. А и по думите на Рац той и неговите пилоти просто са имали дяволски късмет. В Иран няма една-единствена цел, чието отстраняване да доведе до спиране на иранската ядрена програма. Министърът на отбраната Ехуд Барак каза, че със сигурност иранските инсталации няма да пострадат достатъчно само с атака от въздуха.

... нещо повече

Според Бар обаче светът просто не разбира израелската ситуация: "Една бомба върху Израел слага край на еврейската държава." По този въпрос няма особени различия сред израелския политически елит – едва ли има еврейски политик, който да гледа спокойно, когато една страна отрича холокоста и заплашва да изтрие от земята ционистите.

Въпреки малката вероятност евентуална бомбардировка да успее да забави иранската програма с повече от няколко години зад стратегическата преценка на Тел Авив стоят и други калкулации.

На първо място, ударът може да "разбърка картите". Както пише Самуел Рознер, кореспондентът на в. "Аарец" във Вашингтон, много израелски военни смятат, че атаката ще събуди международната общност, която няма да има възможност да избягва проблема. Дори и това да доведе до ответна реакция от Иран и международна изолация за Тел Авив, рискът си заслужава. Силата на Израел до голяма степен се дължи на това, че еврейската държава винаги изпълнява заплахите си. А ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, това вече няма да бъде така. "Какво мислите трябва да отговори израелският премиер на гражданите – Иран има ядрена бомба, но за това пък общественото мнение в Европа не ни се сърди?", казва Бар. "Евентуалната изолация няма да ни е за първи път", допълва той.

Това, разбира се, крие риск, както разбра преди две години грузинският президент Михаил Саакашвили, след като се опита "да разбърка картите" в Южна Осетия. Без подкрепата на стратегически партньор такива експерименти могат да имат обратен ефект.

Израел обаче винаги успявал да си осигури подкрепата на САЩ не защото следва линията на Вашингтон, а защото играе извън правилата. Според Дейвид Самуелс от сп. Harper's успехът на партньорството между САЩ и Израел е базиран "на сложен танц, който включва много актьорско майсторство – Америка претендира, че укорява еврейската държава, докато Тел Авив се преструва, че единствено американската намеса го възпира да превземе Дамаск или Багдад". Ако Израел се лиши от възможността да предприема военни действия, който могат за една нощ да променят стратегическата обстановка в Близкия изток, тогава от ценност страната ще се превърнат в тежест за Вашингтон. Тел Авив става най-важният американски партньор в региона едва след "шестдневната" война през 1967 г., която всъщност е спечелена с френски самолети и британски танкове.

Евентуален удар срещу Иран освен това отваря възможност за ускорени преговори с палестинците, и то от позиция на силата, както израелците предпочитат. Тел Авив със сигурност ще направи нови сериозни отстъпки, за да избегне възможността да изглежда просто като агресор, и в неразборията да спечели още малко време.

Признак за несигурността около израелските цели беше поредният изблик на дипломатическа активност тази седмица. Докато американският вицепрезидент Джо Байдън кацна в Йерусалим, американският министър на отбраната Робърт Гейтс направи изненадващо посещение в Саудитска Арабия, а шефът на израелския генерален щаб ген. Габи Ешкенази правеше турне из Вашингтон и Ню Йорк. Официалната мисия на Байдън беше да помогне за рестарта на близкоизточния мирен процес, но не по-малко важни бяха опитите му да убеди израелците, че иранското ядрено оръжие представлява заплаха както за Израел, така и за САЩ. Тел Авив отговори с разрешение за строеж на поредното еврейско селище в окупираните територии - политика, която се осъжда от цялата международна общност. Според една група анализатори целта е била да се прибави още един коз в предстоящите преговори с палестинците, според други това е сигнал, че Израел не е доволен от позицията на Вашингтон за Иран.

Атаката не е невъзможна

"Рац не се е качвал на самолет от 20 годни, оттогава технологиите много се промениха", казва Бар. Действително атаката през 1981 г. е извършена с "глупави" бомби, горе-долу по същия начин, по който подобен рейд би бил осъществен по време на войната във Виетнам. В същото време фактът, че повечето ирански съоръжения са заровени под земята, не е голяма пречка. Създаването на антибункерови бомби не е особен технологичен проблем за Тел Авив. "Иранската армия не е напреднала твърде много от края на 70-те години. Цялата шумотевица за тяхната сила всъщност цели да прикрие слабостта им", твърди Бар. Или както се шегуваше в. Times преди две години по повод фалшифицираните снимки на ирански ракети, "очевидно поне една от най-модерните западни технологии е попаднала в ирански ръце – фотошопа". През 1967 г., казва Бар, когато израелската армия далеч не е имала технологично предимство пред съседите си, за два дни тя е успяла да унищожи практическите цялата авиация на Египет, Йордания и Сирия, т. е. Израел може да се справи както с една, така и с няколко цели наведнъж.

По думите на Бар иранските заплахи, че ще отвърнат на удара с атаки срещу американските войски или срещу нефтените кладенци в Саудитска Арабия, са нелепи. Това ще доведе до обединение на всички арабски държави срещу Техеран, тъй като за тях ще е сигнал за началото на по-експанзивна иранска политика. Изобщо израелската сметка е, че Иран ще отговори символично, като ще предпочете да ускори ядрената си програма. Което само ще даде още един коз в ръцете на тези, които искат силово разрешаване на проблема.

Санкциите може да проработят

След разкритията за необявени от Техеран ядрени инсталации миналата година Русия и Франция предложиха да преработят иранските запаси от слабо обогатен уран в горивни клетки. Това накара иранското ръководство цял месец да излъчва противоречиви сигнали. Според повечето европейски дипломати това е признак, че страната е вече на границата да приеме компромис. Оптимистите смятат, че целта на Техеран всъщност е да покаже, че може да развие оръжие бързо, без да го създава на практика.

В същото време иранците със сигурност гледат какво се случва в Северна Корея, която също е подложена на санкции. Макар че Пхенян произведе два подземни взрива, Ким Чен Ир е не само все още на власт, но и страната получава повече помощи, за да изхрани гладуващото си население.

Бившият американски посланик в Тел Авив Мартин Индик обаче е категоричен, че израелска атака срещу Иран сериозно ще влоши отношенията на еврейската държава с Вашингтон. Макар преди САЩ да са си затваряли очите за действията на Израел, сега има официална американска политика за преговори с Техеран. "Атаката ще бъде твърде звучен шамар за Запада, за да бъде понесен толкова лесно", каза Индик наскоро на конференция, организирана от American Enterprise Institute във Вашингтон. Израел вече си навлече гнева с операциите срещу Ливан през 2006 г. и Газа през миналата година, кървавите картини от които сериозно подрониха реномето му.

"Иракското нападение срещу Иран през 1980 г. само консолидира режима на аятоласите. Сега това ще се случи и с Махмуд Ахмадинеджад, ако Израел атакува", твърди Майкъл Рубин от American Enterprise Institute. В момента в Иран има противоборство между елитите накъде да поеме ядрената програма на страната и всяка заплаха само отслабва позициите на умереното крило.

Проблемът е, че Израел няма навика да чака толкова дълго със заплаха зад съседната врата.